Нарушавам правилото си в този блог да няма чисто политически речи и изказвания.
Нарушавам го, мисля, с основание. Налага го важността на момента, съдбоносните дни за бъдещето на България, в които всички усещаме, че живеем. Колкото и далеко или близо до събитията да се намираме…
На днешния първи ден от есенната сесия на Европейския парламент в Страсбург, в общия дебат на пленарната зала думата взе депутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев.
Преди един час той призова със следните думи европейските социалдемократи да поемат своята отговорност за разрешаване на политическата и обществена криза, в която другарите им от БСП вкараха за шест месеца България:
Уважаеми колеги,
Искам да се обърна към председателя на Европейския парламент г-н Шулц и към г-н Свобода.
Сигурен съм, че като истински европейски социалдемократи те разбират в каква тежка ситуация са попаднали с избора на техния председател Сергей Станишев, който произлиза от нереформираната бивша Българска комунистическа партия.
Сегашното българско правителство дойде на власт след тежки манипулации в предизборния период и се крепи от съмнителни олигархични кръгове и откровени антиевропейски сили.
Скандалното „етнобизнес-национал-социалистическо“ правителство на България, което обслужва геополитическите интереси на Москва, е срам за европейската социалдемокрация.
Колкото по-бързо се освободите от тази тежест, господа уважаеми европейски социалдемократи, толкова по-добре и за вашата европейска предизборна кампания и репутация.
Нека дам само два примера.
– първият: министър-председателя обяви, че ще уволнява държавни служители ако протестират срещу правителството и
– вторият: в България почти тройно е увеличен бюджета за подслушвания, а необоснованите промени в сектора за сигурност сринаха доверието на Народното събрание до 11%.
Надявам се на нужната реакция на европейските социалдемократи за намиране на демократичен изход от създадената политическа криза в България.
Уважаеми коментиращи,
Когато коментирате изминалите 24 години на прехода допускате две фундаментални грешки:
1.Пишете,че нищо не се е променило ,което е невярно.Ако това,че БЪЛГАРИЯ ,вече е страна член на ЕС и НАТО,че ние пътуваме като равноправни европейски граждани свободно из Европа не е промяна,тогава какво е обратното.И аз смятам че това не е достатъчно,но да сме си направили повече.Никой не ни е виновен,че на поредица от избори ,особено младите хора или не счки саи размърдват задниците до избирателните секции,или гласуват за популисти,като за избор на Биг Брадър или за Мъж на годината .Последните и предпоследните избори са христоматиен пример за такова поведение.
2.Клетвите,че България се разграбва 24 години,също са повторение на клишетата на червената ДС пропагандна машина.Неин любим рефрен е “всички са маскари”.По този начин те прикриват своите грабежи и престъпления С ПОЛУПРИЗНАНИЕТО ЧЕ ТЕ СА ВИНОВНИ ,НО И ДРУГИТЕ СА КАТО ТЯХ,ТАКА ЧЕ НЯМА ЗА КАКВО ДА ИМ СЕ ТЪРСИ СМЕТКА.
спо3.От изминалите 24 години 10 месеца от времето 1991-1992 и от 1997 до 2001 г.България направи най-съществените крачки към европеизацията си.
Кото не си спомня ,да не спами , ами да си прочете старите вестници.
Неведнъж – и сега е поредният повод – съм си мислил, колко жалко, че в България Андрей Ковачев не е достатъчно разпознаваем.
Малцина знаят, че има такъв евродепутат (генерален проблем с европарламентарното ни представителство), при това от – о, ужас!!! – партията на кръволока от Банки, малцина са информирани за дейността му, а тя заслужава уважение.
Жалко, че подобни политици се броят на пръсти…
Абсолютно съгласен, Беломоре! Дали мнозина знаят ангажимента му по “македонската тема” или за анализ на комунистическите премтъпления…
Призивът на Андрей Ковачев е правилен и радва много българи, но от друга страна няма много полза от събитието, защото това може да е просто част от двубоя Борисов – Станишев.
За да имаме оправия трябва да се съобразим с два факта:
1. Ние сме част от европейското семейство.
2. Демокрацията в ЕС работи.
Тази реалност трябва да ни послужи за изграждане на една спасителна стратегия, а именно да се обърнем за помощ към нашето европейско семейство, не към Европйеския парламент, а към европейските граждани, като използваме лостовете на работещата демокрация.
Как работи демокрацията в Европа? Когато възникне проблем, за решаването на който няма съответен работещ механизъм (ситуацията в България), се прави първата стъпка – гражданите се известяват чрез медиите. След което се създава дебат. На основание на резултати от разследване и дискусията се предлагат решения. Политиците вземат най – доброто според тях решение, поемат своята политическа отговорност и се започва работата по разрешаването на проблема.
Питанки.
Може ли българската интелiгенция, където и да е, да направи кампания, чрез публикации, документални филми, клипове в европейските медии за истината в България:
– окупацията от СССР 1944г.
– избиването и изгонването на българската интелигенция.
– 45 години хипноза
– 24 години измама и ограбване
– 150 дeна сляпа политическа клика
и т.н..
Може ли истината да достигне до възможно най – много европейци посредством най–добрите практики на бизнеса?
Може ли да се направи открита банкова сметка за финансиране на кампанията, пример за доверие?
Ако информацията достигне до една достатъчно критична маса европейци, сигурен съм че ще се създаде дебат по българския въпрос, което ще е знак за необратим процес в полза на България.
Аз вярвам , че българската интелигенция има потенциала да отправи предизвикателство към европейското семейство и демокрация.
Не е добре, но е най – доброто за сега.