Милен Радев

Вторачени в случващото се от седмици в България не бива да пропускаме някои актуални събития и в Чехия.

Защото те според мен дават основания да подозираме още един полигон, на който Русия вече изпробва своята нова стратегия за разнебитване на Евросъюза по периферията.

Да си припомним неотдавна спечелените президентски избори от някогашния пишмандисидент и днешен ляв популист Милош Земан. Кампанията на Земан бе подкрепяна от Лукойл, а близките му икономически и политически връзки с Москва не са тайна за никого в Чехия. Реномираният вестник Лидове новини нарече Земан “чиракът на Путин”…

Този публично признат алкохолик (любител на бехеровка и сливовица, което му носи допълнителна популярност в назадничавата част на провинциална Чехия) победи на втория тур своя конкурент Карел Шварценберг – един европейски, антикомунистически и антирусийски настроен интелектуалец благодарение само на същите гласове от провинцията. Столицата Прага гласува убедително за Шварценберг….

Още с идването си на власт Земан започна да клати дясното правителство на Нечас. Неотдавна премиерът бе принуден да си подаде оставката след раздухан грандиозен скандал за политическа корупция, подслушвания, тефтерчета, подкупи и пр. Всичко това гарнирно с обвинения в злоупотреба с власт на шефката на премиерската канцелария и любовница на премиера. Русокосата дама бе арестувана медийно ефектно и вкарана в следствения арест с белезници на ръцете.

Сега дъщеря й отправя в медиите обвинения в нечувани унижения, на които е подлагана майка й от прокуратурата и следствените власти. Експремиерът Нечас и близките до него кръгове говорят за заговор на противниците му, прозрачно координиран от президентския дворец.

Междувременно новоназначеното от президента т.н. експертно правителство е вече на прага на колапса и погледната от Германия Чехия изведнъж се превръща от отличник на успешно завършения преход в разнебитена и несигурна държава.

Според същия Лидове новини само членството в Евросъюза за сега е пречка пред “пълната пуитнизация на Чехия”…

В допълнение към тези новини непрекъснато се нагнетяват и съобщения за антицигански изстъпления на чешки екстремисти особено в пограничните с Германия области.

За определени медийни кръгове в Германия (чието русофилство трудно може да се докаже в съдебна зала, но прозира осезаемо за критичен читател с определена чувствителност като пишещия тези редове) всичко описано е повод чешката политическа сцена да бъде представяна на германската публика като едно абсурдно кълбо от корупция и примитивни, кланови и бизнес обвързаности.

Не мога да съдя отдалеко за детайлите на чешката вътрешна политика. Споменавам горните обстоятелства само като материал за размисъл и обръщам внимание на имиджа, който те създават на една доскоро ключова страна от т.н. Нова Европа.

Не е нужно да напомням какво се случи с антируската част от политическия елит на другата силна страна от този “клуб” – Полша на летището край Смоленск . Или да пояснявам поомекналия курс спрямо Русия, който поеха новият президент и правителството на Полша оттогава…

В Унгария социалистическите пропагандисти, ръка в ръка със своите (западно)европейски другари, създадоха катастрофален, нео-тоталитарен имидж на консервативното правителство. Самото то пък реагира популистки, съобразява се със сякаш трескаво изпълняващи определена агенда, национал-екстремисти с антициганска и юдофобска окраска. На всичкото отгоре Орбан започва все по гласовито да изказва симпатиите си към Путинския режим в Русия. Всички тези играчи със съвместни усилия превърнаха Унгария в политически парий на Централна Европа…

Питам се дали някой политолог или историк в един от тъй многобройните тинк-танкове или институти вече пише дисертация на тема “Форми на въздействие и деструктивна намеса на Русия в ЕС в началото на ХХI век”…?

Кой знае защо се съмнявам в това. Въпреки вече наличния богат емпиричен и теоретичен материал за проучване…