Милен Радев

Една от по-малко известните книги на Виктор Суворов – „Самоубийството“ – представя може би най-убедително вижданията му за характера на съветския режим, за бандитския характер на ръководната московска клика и за намеренията й да наложи комунистическия режим над цяла Европа.

Със самата си същност тази книга разбива бълнуванията на суворовите врагове за някакви негови симпатии към ревизионистката историография и за това, че с книгите си той оправдавал хитлерова Германия.

Нищо общо няма между обоснованата вече в хиляди страници теза на Виктор Суворов, че Сталин от години подготвя своето нападение на Запад, а на 22 юни 1941 г. е изпреварен само за броени дни от Хитлер, от една страна и теорията за т.н. „превантивната война“, с която реваншисти и ревизионисти в Германия и по света оправдават всички престъпления на национал-социалистическия режим – от друга.

Още по-лицемерно е, че тъкмо тази теория използват и официалната историография, и публицистиката на Запад и особено в Германия, за да клеветят Суворов, да го обвиняват, че трудовете му давали аргументи на стари и нови нацисти и съдействали за оневиняването на Третия райх.

„Самубийството“ е красноречиво свидетелство точно за противното. Един по един Виктор Суворов подхваща политическите и военни ръководители на национално-социалистическа Германия и показва както само той умее – нагледно, саркастично, унищожително – тяхната всестранна некомпетентност и елементарна човешка несъстоятелност.

Германия и Съветска Русия от първата половина на миналия век се разкриват пред читателя като побратимени за дълго време мрачни диктатури, където хипнотизирани от пропагандата милиони следват сляпо своите некадърни и престъпни вождове.

Цялата книга на Виктор Суворов може да се изтегли на руски от тук.

Ще завърша с благодарност към издателство Факел Експрес и стопанина му Георги Борисов за това, че още през 2000 г.  предложиха тази чудесна малка книжка на българския читател и със следния откъс, както винаги отлично преведен от Иван Тотоманов:

Нашите комунистически идеолози твърдят, че ние сме били имали истински социализъм, а при Хитлер той не бил съвсем истински и имал недостатъци. И затова в комунистически превод нашето е социализъм, а немското – национал-социализъм. Питам обаче – с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? Хитлер идва на власт по законен път, печели победа на явни общи избори. А Ленин никой не го е избирал, той завзема властта чрез кървав преврат, платен с германски пари.

Та с какво нашият социализъм е по-добър от нацисткия? С това, че сме избили повече хора ли? С това, че замърсихме повече страната си? С това, че нашите социалистически вождове окрадоха повече? С това, че нашите работници живееха като скотове?

Всеки, който рони сълзи за нашия погубен социализъм, трябва още веднъж да прочете „Русия в концлагер“ на Иван Солоневич. Специално препоръчвам главата „Момиченцето с леда“:

,,…и върху костите на това мъничко скелетче – на милиони такива скелетчета – ще се строи социалистическият рай…“

Та това е то: социализмът си е социализъм – ленински, хитлеровски – няма голяма разлика. Те са имали едно варварство, нашето беше малко по-различно. Но и едното, и другото си беше истински социализъм. И не чакайте никакъв друг социализъм. Казват ни, че социализмът на Ежов, на Бухарин, на Химлер, на Айхман, на Чаушеску, на Мао, на Кастро и на всички останали Пол-Потовци бил изкористяване на великата идея. Това го казват социалистите, разбира се. И всичките тези техни приказки могат да се сведат до една фраза: дайте ни да опитаме пак.

Сега говорим за вождовете на германския социализъм, но нека имаме предвид, че те са се различавали съвсем малко и от нашите, и от всички други. Разликата между хитлеристкия и нашия социализъм е само в това, че по времето на Сталин периодично са били отстрелвани прекалено увличащите се вождове и затова нашият социализъм издържа по-дълго. Но щом сталинският отстрел спря, нашият социализъм се пропука…