© Милен Радев
Ако има нещо, което със сигурност се засилва и умножава с всеки следващ ден на всяко Берлинале, това са пристъпите на кашлица, кихавиците и подшмъркванията сред общо 4000-те акредитирани международни журналисти.
Основната разлика на Берлинския кинофестивал от големите конкуренти в Кан и Венеция се крие в неблагополучния берлински календарен график.
Оловено надвисналите февруарски небеса в Берлин, фучащите почти сибирски ветрове, поледицата, а често и снежните преспи са не само оптически контраст пред вечно синьозелената морска шир и залените от слънце крайбрежни булеварди на Юга.
Не, мъгливите февруарски дни и нощи на Берлинале, претъпканите салони и зали са също така прекрасна среда за най-екзотични болестотворни микроби и грипни вируси от цял свят!
Пристигнали заедно с носителите си на кинофестивала, те гътват публиката ред по ред, така че още на третия, четвърти ден прожекциите се превръщат в празници на многогласното кашляне и секнене. Към края на фестивала не е пощаден почти никой от постоянните зрители…
По време на гръмогласен екшън филм с канонада от специални ефекти, взривове, удари и писъци или под гръмогласния хохот при някоя комедия този шумов фон в зрителната зала почти не прави впечатление. Както е известно обаче Берлинале пази реномето си на сериозен форум на политическия, ангажиран и новаторски филм, така че филми като току що споменатите са рядко изключение.
Съвсем другояче стоят нещата при дълги, съзерцателни звукови паузи, посред проточваща се многоминутна тишина, придружавана само от скърцащия поток на съзнанието на главния герой или от ромоленето на ручея на времето, отнасящ в небитието всяка надежда за добър изход от кризата на света и човечеството – все задължителни атрибути за уважаващ себе си фестивален филм. Тук вече продираните от кашлицата гърла и грипозните подсмърчания, бухания и давения се превръщат в неизтребим и незабравим звуков фон на Берлиналето…
Ако след това лирико-клинично отклонение някой реши, че с него авторът на блога се опитва да оправдае липсата на сериозна филмова критика или да сигнализира собствената капитулация пред съединилите се вируси от цял свят, бързам да го опровергая.
Критиката – и критична, и възторжена, и колеблива – е вече омесена и нагласена във формата, бутната е във фурната и в скоро време ще бъде поднесена на вниманието на мераклиите.
* на намиращите кусур за правописа на “оловЕни” небеса, пояснявам, че се придържам към правописанието на Йовков,, когато става дума за небе и олово и никак не мога да произнеса “оловни небеса”… 😉
