Заради заглавието на последния текст тук в блог „Де зората“ някои по-изискани натури ми писаха укоризнени бележки.
Ще се опитам да обясня накратко защо буквално само това заглавие бе според мен единствено възможното.
Основният мотив е максимално близкото придържане към истината. Криминалните младежи „с предполагаемо арабски произход“, които пребиха и псуваха равина и заплашваха със смърт 6-годишната му щерка са употребили именно глагола „ficken“ (макар в-к „Ди велт“ да го възпроизвежда със свенливо многоточие).
Невъзможно ми беше (против такава намеса на вътрешния цензор се съпротивлява цялата ми същност) да заменя в заглавието или в преведения коментар на Райнер Хаубрих глагола
„ficken“
c формално съответстващ му, но стилистично, а дори смислово коренно различен еквивалент от рода на „правя любов“, „сношавам се“, „копулирам“ или „чифтосвам се“.
Да не говорим, че заглавие от рода на „Мюсюлмани искат да правят любов с Б-г“ съвършено не отговаря на заявените от биячите намерения по отношение на бога, в който те знаят, че вярва еврейският равин Даниел Алтер. Именно и само глаголът „еба“ съответства на жизненото кредо и на настроенията на тези
побеснели от безделие,
от омраза и от невежество младежи.
Замяната на части от някоя щекотлива дума с многоточие винаги съм възприемал като връх на лицемерието. В края на краищата всеки – и авторът, и читателят (стига да не е невменяем идиот) – ще произнесат неминуемо въпросната
„срамна“ дума
на ум. Значи главната грижа е била не моралната защита на публиката, а само формалното спазване на двулична условност.
Ако това може да е донякъде оправдано във вестник като „Ди велт“, който попада и в ръцете на малолетни и на лехуси, за блог като „Де зората“ с неговите умствено независими и жизнено обръгнали читатели, подобна предпазливост ми се струва неуместна. Всъщност и ненужна.
Друга обширна тема е належащата потребност да изчистим речта от
евфемизмите на полит-коректните догми
(за същото пледирам и пред германоезичните си приятели).
Не може пред лицето на надвисващите от всички страни заплахи за света, такъв какъвто го познаваме, да продължаваме да робуваме на конвенционалности и да се придържаме към речника и понятията на наивни розовобузи мечтатели.
На края един малко по-различен аспект: винаги съм се питал защо дума като
„ебане“
се смята за нецензурна и всеки образован се плаши от нея като дявол от тамян, но глаголи като
„убивам“, „коля“, „разстрелвам“, „бомбардирам“
или пък „изнасилвам“ се ползват с леко сърце дори от привържениците на езиковата чистота и хармония.
Нима те не са в пъти по-отвратителни и не изразяват действия несравнимо по-гнусни от онова, които се разбира под невинното съчетание от три букви „ибъ“ (по терминологията на покойния ни несравним учител на писмено слово Стефан Маринов)…? 🙂
