Германски дневник I

© Милен Радев

Има циници, които може да зададат въпроса кое се цени повече в днешна Германия – крайпътният радар или човешкият живот. Ние (макар и циници) няма да се питаме дълго, защото знаем отговора – радарът разбира се.

Един фрустриран шофьор, бесен, че са го засекли с непозволена скорост подпали и унищожи неотдавна радарно устройство, монтирано на пътно кръстовище. За това му общественоопасно деяние строгият съд в провинция Долна Саксония постанови присъда от

1 година затвор. Ефективна!

Миналият септември една трагична новина силно развълнува за известно време Берлин, преди да бъде отнесена от вихъра на други, по-сензационни произшествия.

Късно вечерта, в центъра на града, на една от гарите на метрото двама турски младежи се нахвърлят върху две непознати им момчета, искат цигари и след като разбират, че те нямат, започват да ги псуват, да ги заплашват и им нанасят побой. Двамата се отскубват и тичат в разни посоки.  Али Т. и Бариш Б. подгонват с крясъци единия – 23 годишния Джузепе Марконе – който в смъртен страх побягва към изхода на гарата, изскача на тротоара и иска да пресече улицата. Там е прегазен от минаващ автомобил и умира на място.

Завчера Берлинският съд произнесе присъдите срещу двамата насилници:

две години затвор условно.

Али Т., който лежа 5 месеца в следствения арест бе освободен веднага в съдебната зала пред невярващите очи на близките на убития Джузепе.

Кратко отклонение в памет на един угаснал млад човешки живот: Рядко се срещат тъй популярни и обичани от роднини и близки младежи както 23-годишният Джузепе. Според това, което се писа и разказа за него, а и според привързаността, която показват до днес неговите приятели, той трябва да е бил лъчезарен, обаятелен, трудолюбив и многообещаващ член на обществото. Син на някогашни „гастарбайтери“ от Италия, роден в Германия и перфектно интегриран в нея, Джузепе учи през деня в професионално училище за готвач, за да може да поеме по-късно ресторанта на родителите си. Вечер до късно работи в семейната фирма.

Аргументацията на съдията, обосновал в четвъртък своята присъда, също заслужава внимание. Прокуратурата бе поискала по 4 и половина години затвор, но съдът е преценил, че

няма умисъл

в действията на нападателите (криминално проявени отдавна с разбойнически нападения и нанасяне на телесни повреди) и квалифицира тяхната вина като „относително слабо изразена“.

В обширната си мотивация, която прочете завчера в залата, председателят на съда нарече произшествието „стечение на нещастни обстоятелства“ и не се посвени да подчертае, че „ако Джузепе бе тичал малко по-бавно или бе пресякъл улицата по диагонал“ нямало да се стигне до този трагичен изход…

За разлика от бягащия Джузепе, очевидно радарът не е имал шанс да избегне нападението, тъй като е бил закрепен неподвижно на пилона. Вероятно затова трябва да проявим разбиране за по-суровата присъда срещу неговия нападател…

Берлинската прокуратура обжалва присъдата.

За жалост никой нито има намерение, нито има правото да обжалва присъствието в германските съдебни зали на съдии от поколението на вече далечната бунтарската 68-ма година, запазили до днес левичарските си заблуди и отличаващи се както никоя друга професионална група с пълното си откъсване от обществените реалии…

3136 Total Views 2 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed