Напоследък някак все така се случва, че повече пишем тук за кусури на мюсюлмански наши братя.
За да не вземе някой да си помисли, че сме слепи за православно-християнските зулуми, натрупани в изобилие през вековете, ще приведем днес пример с благотворното дело на един светец, силно почитан от православната църква, за когото четохме преди време.
Запознай се и ти, читателю, със следния негов прославен подвиг, пък си прави сам изводите нататък:
Св. Яков, епископ Низибийски – чества се на 13 януари
…Веднъж, когато преминавал през един поток по пътя си, той видял няколко девици, които перели дрехи. Нозете им били оголени високо и те гледали към облечения в необичайни дрехи пустинник с безсрамен поглед. Те не се посвенили нито от почтения му вид, нито от своята голота, и стояли пред него нагло, без да покрият нозете и главите си. Като видял това безсрамие, светият се разгневил. Той пожелал чрез наказанието им да яви Божията сила и чрез чудо да посрами идолопоклонничеството на нечестивите, затова прокълнал извора, от който водел начало потокът.
Изворът и потокът веднага изсъхнали и в тях не останала и капка вода. Светият проклел и девиците и наказал безсрамната им младост с внезапни старини. По неговата чудодействената дума черните им коси побелели, а те самите изведнъж се състарили и се променили, подобно листата на младо дърво, когато внезапно биват поразени от студ. Като видели, че водата е изчезнала внезапно и те са с побелели коси, девиците изпаднали в ужас, а после отишли в града и разказали на всички за случилото се.
Поразени от чудото, гражданите отишли при великия чудотворец и започнали усърдно да го молят да ги съжали и да им върне водата. Молбите им трогнали светеца, той се помолил на Бога и изворът отново се изпълнил с вода. Хората молели светеца да помилва и девиците и отново да им върне младостта. Той бил готов да стори и това, но когато запитал за тях, се оказало, че те не дошли при светеца с разкаяние. Свети Иаков оставил наказанието им, за да помнят за чудната Божия сила и други да се поучават от примера им на целомъдрие и благопристойност…
Не мога все пак да не добавя и две изречения от себе си.
Мнозина се питат как и защо България (и с нея всички без изключение други православни държави) стигна до днешното си дередже. Горният фантасмагоричен и зловещ подвиг на една фигура, почитаема и внедрявана в главите на работните говеда с векове от официалната московска, софийска, атинска и пр. църкви, ще даде зрънце от отговора…
Г-н Радев, защо така ненавиждате Православието?! Да не сте протестант?! Дали на това не се дължи вашата тотална ненавист към всичко руско?! И не съм русофил, ако смятате да ме обвинявате в това. Не ми е ясно защо толкова ви боде очите Православието и Православната църква. Обяснете ми, моля. Предварително благодаря..
Г-н Долапчиев, поставяте въпрос, на който трябва да се отговаря твърде обширно, а аз трябва да бързам за вечерня. За днешното „православие” всичко мисля е ясно. А за старото православие ще се самоцитирам от онзи ден във Фейсбук:
„… За съжаление, колкото повече се замислям, толкова по-голямо значение придобива за мен и една друга съдбоносна разлика между полския народ и нашия: вероизповеданието.
Докато официалното, държавно православието, както се е наложило то през вековете в своя византийско-руски вариант потиска човека, задушава неговата свобода и пориви към индивидуалност, служи на светската власт за угнетяване и обезличаване на вярващите, католицизмът в Полша има в същото това време съвършено обратното развиващо и цивилизиращо въздействие.
В допълнение католицизмът осигурява неразривната врхъзка на полската история, култура и световъзприятие с Европа -точно обратен е ефектът на православието за историческия път на България…
Опитът на Калоян за уния с Рим е трагично осуетен, за трагичната съдба на владиката Йосиф Соколски и на неговата уния би трябвало всеки начетен вече да е чувал…”
Г-н Петров, нямам нищо против „лъжичката катран”. Тя не вреди. Вреди прекомерното подслаждане, както ще ни каже всеки диетолог.
Вземам отношение заради „работното говедо”. Мислех, че е очевидно, че е казано иронично и че не само от този текст, а от доста други личи моята привързаност именно към това „работно говедо”, за разлика от неработните говеда, сред които неминуемо се вписват голяма част от йерарсите на всички вероизповедания. Именно от техните умонастроения и отношение към хората произхожда конструкцията „работно говедо”.
Ироничното ѝ използване впрочем е вдъхновено от текстовете на покойния Стефан Маринов, за когото може с да се научи повече тук: http://de-zorata.de/blog/2011/01/31/chovekat-opozicija/
Г-н Радев! Поздравления за предишния постинг. Тук също захващате една тема, която е важна за всички нас. Защото до голяма степен днешната криза на цивилизования свят е криза и на християнския модел на поведение. Не, че азиатските модели, които някои хвалят, са нещо по-добро.
НО. Простете за публичната забележка. Още от ерата “Балева”миналия май забелязах, че имате много невъзпитан език. Ето по-горе “работните говеда”. Мене окачествихте също с обидни квалификации от подобен вид, без да ме познавате. Няма да Ви променя, но слагате винаги по една лъжика катран в кацата с меда. За да докажете, че сте балканец. Жалко за иначе добрия поглед върху събитията в Германия. От Вас научаваме как в тази велика нация е неизлечим духа на Мартин Лутер. “Старите германи на двата бряга на Рейн” са големи заради качеството на националните идеали, които умеят да формират и да поддържат… Понякога с трагични за света последици, ако някой преди това се е опитал да ги постави в клетка…