© Милен Радев

От няколко дни един от големите берлински райони, отличаващият се предимно с ориенталския си характер Нойкьолн, е сцена на бурни вълнения, на стенания, плач, протяжни призиви към аллаха, на псувни и полицейски сирени.

Миналата седмица, след безобидна отначало свада на кварталната футболна площадка между тийнейджъри, се разиграха драматични сцени с трагичен изход, чийто финал още не се вижда.

Край площадката, където играят два смесени отбора на деца с турско, арабско, германско и  пр. потекло са и двама възрастни – 39-годишният Оливер Х. и 34-годишният Свен Н. Синът на Оливер е един от играчите. Възрастните се опитват да помирят каращите се, да успокоят обстановката. Вместо това обаче за секунди те се оказват обградени от тълпа разярени арабски младежи, които бързо получават подкрепление от околните, населени главно с големи арабски кланове улици.

Подгонени по петите от поне 20-на яростни арабски младежи двамата мъже побягват в паника. Хайката продължава през няколко квартала до микрорайона, в който живее Оливер Х. Тук мъжете се укриват в една от сградите. Към 18 часа разярената тълпа от арабски младежи, въоръжена с камъни и бухалки е обсадила блока и се кани да го щурмува за да пипне ядосалите ги с намесата си на футболното игрище германски мъже.

Тогава – както сочат следствените резултати – Свен Н. решава да излезе сам пред сградата и да се опита да успокои обстановката. За сигурност взима със себе си кухненски нож. До разговор така и не се стига – тълпата се нахвърля върху него, посипват се удари. Той размахва ножа и намушква 18 годишния Юсуф ел А. право в сърцето. Момчето умира на място.

Свен Н. се предава сам на полицията още същата вечер и е пуснат на свобода, тъй като е действал при законна самозащита. Веднага след разпита той губи съзнание и е откаран в интензивното с диагноза фрактура на черепа.

Три дни по-късно в Нойкьолн се състоя най-голямата мюсюлманска демонстрация под формата на погребална процесия, която Берлин е преживявал. По данни на полицията (крайно консервативно изчислени) над 3000 души (само мъже) от арабските общности в района преминаха в мълчалив марш до една от джамиите и прилежащото мюсюлманско гробище. Шествието бе нарушавано само от хорови скандирания „Ла иллаха иллалах“ и „Аллаху акбар“. Местният имам обяви пред присъстващите Юсеф за мъчник, а бащата на покойника се обърна към другарите на сина си с призив да не кроят планове за отмъщение.

Отмъщението бе именно голямата тема през изминалата седмица в Нойкьолн. Всеки втори младеж в арабската общност обяснява с готовност на интервюиращите го медии, че убиецът е обречен, че нищо не може да го спаси от отмъщението на съплеменниците и приятелите на убития.

Именно поради голямото напрежение сред населението на и без това проблемния район полицията е в денонощна мобилизация със специализирани цивилни отряди, комбинирани със социални работници и психолози. Посещават се семейства, културни клубове, религиозни общности. В безкрайни разговори се опитват да обяснят съвършено неразбираемите за повечето от събеседниците принципи на правовата държава.

В Нойкьолн бушува възмущение от това, че извършителят е пуснат на свобода докато прокуратурата реши дали трябва да се повдигне обвинение за непредумишлено убийство или ако се докаже, че е действал при законна самозащита – да не бъдат прилагани други мерки. Религиозни фундаменталисти отправят призиви за отмъщение и за борба с „държавата на неправдата“ Германия. Същевременно немногото останали в Нойкьолн германци, живеещи в микрорайона край лобното място на Юсуф, се оплакват от притеснения, от заяждания и заплахи от тълпите, които носят цветя и се стичат ден след ден на сцената на трагедията.

Отново жална роля играят медиите в тази драма. Както вече стана обичайно в подобни казуси само тренирани от времето на ГДР в съобразяването между редовете читатели могат да си съставят от вестниците що годе свързана представа за произшествието, за движещите сили и участниците, за наличното до днес в района напрежение.

Журналистите от сериозните берлински всекидневници пипат цялата история с треперещи от политкоректен страх пръсти. Усеща се как пристъпват от крак на крак, боящи се да не сгазят лука, как уклончиво и многозначно описват печалните ходове в тази абсурдно всекидневно започнала трагедия.

Основното в конфликта е латентното напрежение в Нойкьолн (както и в няколко други подобни по своя етнически и социален състав квартали) между отделните националности.

Преди 2 години на Берлинале бе показан поразяващ по своята реалистичност филм от същия квартал, който обаче бързо изчезна от екраните. Припомням историята му тук.

Немалка част от арабските, турските и кюрдски емигранти са вплетени в Нойкьолн в кълбо от противоречия, от дълголетни предубеждения и вражди, довели до разделянето на района де факто на зони на влияние. И трите групи обаче са единни в пренебрежението си, дори в презрението си към все по-малкото на брой германци, които още устояват в няколко микрорайона на Нойкьолн.

Обединява ги също така и неприязънта към всички форми на държавната и общинска власт с изключение на социалните служби, от чиито бюджети съществува по-голямата част от това население. Обединява ги накрая и изолацията от нормалния живот на германското мнозинствено градско население – изолация, която от една страна се дължи на преобладаващо мизерното материално положение на етническите малцинства в района, но която от друга страна е избрана по собствен воля.

Изолацията е пряко следствие на културното капсулиране, на нежеланието да се учи германски език, на все по-засилващият се приоритет на религиозни принципи във всекидневния живот, на общуването само в рамките на етническия и семеен клан, на собствените дюкяни, медии, интернет-клубове и чайхани. На почти пълното игнориране на обществения живот на германската столица.

С две думи: на де факто наличието в големи части на Берлин на паралелни общества. Колкото и това понятие да е табу за политкоректните официални институции.

Именно на допускането на тези паралелни общества се дължат заявления като слушаните през последните дни уговорки от страна на социални работници, че сега трябвало много внимателно да се вземат предвид традиционните чувства на арабските семейства, да се проявява разбиране за техните обичаи и рефлекси за отмъщение, предпазливо да им бъдат разяснявани принципите на функциониране на германското правораздаване.

Медиите така и не се осмеляват да поставят под въпрос цялата система на работа с младежите от проблемните райони, на така наречените „квартални мениджъри“ – социални работници и психолози, които отчитат дейност със сложно структурирани планове за работа, но изпускат из погледа реалния живот в махалите на Нойкьолн. А този живот започва да бушува след залез слънце – в квартали, в които и полицията гледа да не замръква…

Една от интересните новини, съобщени под сурдинка, бе че трагично загиналият 18-годишен Юсуф ел А. е бил доброволен „сътрудник“ или доверено лице на местната служба за квартално развитие – ползвал се с доверието на „кварталните мениджъри“, макар и да е бил полицейско проявен с извършване на кражби. Затова и учудването е голямо как така довереният младеж на социалните работници се оказал в редиците на агресивна хайка за саморазправа със съседи…

Вчера разговарях с представител на полицията, участвал активно тези дни в контактите със семействата на загиналия, с представители на арабските общности. С видимо облекчение той сподели, че постепенно сред тях надделявало виждането, че убийството е станало наистина при самозащита, че двамата германски мъже са били бити и заплашвани от тълпа, която е отказвала всякакъв разговор или помирение.

Въпреки това никой не вярва, че Оливер Х. и Свен Н. както и семействата им ще могат когато и да е да се завърнат да живеят в досегашните си домове. Както изглежда, голяма част от живота им занапред ще трябва да протича под полицейска защита…