Свидетел от бездната – 1 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет


© Милен Радев

Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек – бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.

Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато. Както понякога става, едно силно и уместно цитиране в четена книга ме накара да потърся повече за него. Днешните информационни възможности размотаха цяла верига от препратки, заредиха се публикации, снимки, коментари.

Пред мен възникна една съдба, която трудно се побира в обичайните представи. Стъпка по стъпка опознах образа и делото на един свидетел на съветския геноцид, стоящ редом с

Варлам Шаламов, с Александър Солженицин и Евгения Гинзбург.

А като човек, извървял своя изстрадан път от привърженик на болшевишката утопия до най-красноречив неин изобличител, Жак Роси се родее с друг голям „ренегат“ на комунизма и просветител за злодейската му същност – Уитекър Чеймбърс.

Искам да разкажа за този наш доскорошен съвременник, превърнал се заради своето правдиво и честно слово приживе в легенда за много хора. Безкомпромисната му позиция спрямо съветския комунизъм, обаче, го обрече на маргинализиране и полугласно съществуване в очите на по-голямата част от научния и публицистичен истаблишмънт на Запад, включително в родината му Франция.

Жак Роси е роден през 1909 г. от френски родители в източногерманския град Бреслау. Скоро след смъртта на баща му и брака на майка му за заможен полски архитект семейството се установява във Варшава. Младият Жак Роси расте, както сам споделя по-късно, със силно изострено чувство за социална справедливост, което го води през 1930 г. от чисто идеални подбуди в редиците на

нелегалната Комунистическа партия

в Полша. За разлепване на подривни позиви го вкарват за 9 месеца в затвора. Там попада на „хора“ и става куриер на Коминтерна.

Какво означава да си агент на Коминтерна през 30-те години на миналия век обяснява самият Жак Роси в този забележителен филмов документ, заснет 3 години преди смъртта му:


„Коминтернът бе международна организация, ръководена изцяло от Лубянка. Тя бе филиал на московската Чека…“ – казва Жак Роси във филма.

Става дума разбира се за същия Коминтерн, чийто служители/агенти Димитров, Танев и Попов първо разгарят братоубийственото „Септемврийско въстание“, а след това – както отдавна ни е втълпявано – съвършено незаслужено са обвинени в подпалването на берлинския Райхстаг…

Благодарение на полиглотския си талант – той владее полски, всички основни европейски езици, гръцки, китайски, хинди – Жак Роси влиза в ролята на идеалния куриер на Коминтерна, който кръстосва Европа и пренася шифровани послания за и от съветската агентура. През 1937 година, в Испания в разгара на Гражданската война го застига нареждане на Центъра

да се върне спешно в Москва.

Въпреки предупрежденията на доброжелатели и въпреки известията за арести, процеси и разстрели в СССР Роси заминава незабавно в Москва. Той си спомня, че за него е било въпрос на дълг и чест да изпълни заповедта на своите началници. По онова време Роси е убеден, че като правоверен комунист на него не може да му се случи нищо, че лагерите в страната на Съветите са предназначени за истински врагове на народа и за агенти на капитализма.

Още с пристигането му в Москва е арестуван именно като шпионин на капитализма – едновременно на Полша и на Франция. В Бутирка Роси е подложен на тежки изтезания. В мемоарите си той пише:

„Блъскаха ме с юмруци и ме ритаха с ботушите си. Преди да загубя за пореден път съзнание пред очите ми блесна комсомолската значка на куртката на един от следователите. На нея бе изобразен Ленин на фона на червеното знаме. Същият Ленин и същото знаме, за които бях рискувал живота си и се бях бил в Испания.“

Едва след безкрайните 8 лагерни години от първата му присъда в полярния ад на Норилск правоверният комунист Жак Роси проумява, че не само Сталин, но и Ленин, а и цялата болшевишка идеология са причината за злото, възцарило се в Съветска Русия. Зло, за чието разпространение по Европа е допринасял и той самият.

„Освободен“ през 1947 г., Роси е задължен да се засели в Норилск и си намира работа като преводач, геотехник и за съжаление – фотограф. Отличен повод за нова присъда, този път от 25 години. Сега вече – заради шпионаж в полза на Англия и Америка. Излежава я в различни затвори, включително в страшния Владимирски Централ.

Сталин умира

през 1953 г., но Жак Роси е освободен чак през 1955 и то след тежка гладна стачка с настояване за преразглеждане на делото му. Веднага е изселен в Самарканд и престоява там до 1961 г. Едва нова гладна стачка и заявления до Хрушчов за напускане на Съветския съюз му носят разрешението, след повече от 24 годишен престой в родината на световния пролетариат да замине от страната. Само че не във Франция, а в социалистическа Полша…

(продължението следва тук)


4281 Total Views 3 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed