Злото, което допускаме: още веднъж за морала в политиката

Павел Фельдблюм, специално за LIGA.net

Павел Фельдблюм е бивш президент на еврейската община на Москва и бивш изпълнителен директор на Руския еврейски конгрес. След аннексията на Крим и руската военна кампания срещу Украйна Фельдблюм отстоява принципна проукраинска позицию, а от началото на 2016 г. е принуден да потърси политическо убежище в Киев. Срещата на Нетаняху с Путин в Деня в памет на Холокоста е голяма морална грешка, смята Павел Фельдблюм.

М.Р.

Четвърта година вече всеки ден мъката влиза в някое ново украинско семейство. С всеки изминал ден расте списъкът на жертвите на руската агресия. От четири години на украинска земя се води война, подпалена от Путин. Нейните трагически последствия са окупация и разруха, човешки жертви (над 10 хиляди загинали, включително пътниците на полет МН-17), 1,5 милиона принудени изселници, стотици измъчени до смърт, отвлечени, натикани в затворите на окупаторите граждани на Украйна.

Светът постепенно осъзнава заплахата за цивилизацията произтичаща от новия руски „райх“, който разглежда не само околните страни, но и целия свят като „зона на своите жизнени интереси“. Както заяви Путин „Русия няма граници“…

Натискът на световната общност върху Путин расте, санкциите се засилват. Контактите на цивилизования свят с „фюрера“ на XXI век стават все по-редки: световните лидери се стараят максимално да избягват официалните срещи, още повече пък неформалното общуване с него. А когато това не се удава, тогава публично демонстрират пред Путин, че не приемат неговата политика.

И в същото време в Москва Путин се среща с премиера на Израел. И то не къде и да е, а в Еврейския музей и център на толерантността. И не просто така, а на мероприятие, посветено на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. „Режисьорът и автор на сценария“ Путин разбира се не пропусна да отбележи, че „времето и мястото на срещата с ръководителя на израелското правителство са избрани неслучайно“.

А сега следват няколко въпроса.

Трябва ли Нетаняху да се среща с Путин, ако изхождаме от интересите на сигурността на Държавата Израел? Очевидно да. На държавните глави понякога им се налага да разговарят и с бандити, с убийци, с терористи. Особено като имаме предвид факта, че руската военна групировка се намира край границите на Израел, то очевидно комуникацията с Путин трябва да се осъществява.

Трябва ли срещите на израелския премиер с него да се провеждат в тържествена обстановка, в атмосфера на споделени общи ценности, точно на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста, в музея, посветен на тази трагедия? Имайки предвид, че се срещаш с онзи, който лично е отговорен за престъпления пред човечеството в наши дни. И плюс това, като „черешка на тортата“, на срещата присъстват лакейските „кремълски“ еврейски организации. Които приветстваха анексията на украинския Крим и военната операция в Сирия. Които станаха пропагандисти на путинския режим, завербувани за хибридната война на „еврейския фронт“, чиято задача е да обикалят света и да лъжат наляво и дясно за някаква „фашистка Украйна“, с което легализират „завоеванията на райха“ и оправдават войната. Нужно ли е под каквато и да е форма Държавата Израел да се асоциира с всички тези евреи от подобен сорт?

Положителният отговор на този въпрос е унизителен за Израел, за неговия лидер и за евреите по цял свят. На Путин такъв формат на среща му е не просто изгоден – в условията на усилваща се международна изолация за него той е най-ценен подарък. Фактически това е пробив, своего рода компенсация за празните трибуни на Червения площад в деня на 70-годишнината от Победата през 2015 година.

Опитът чрез кръвта на жертвите на Холокоста да се отмие от ръцете на Путин кръвта на десетки хиляди хора – чеченци, грузинци, украинци, сирийци, децата на Беслан, пътниците на полет МН-17 и много, много други е отвратителен сам по себе си, а участието в тази постановка на израелския премиер, човека, представляващ в цял свят народа, преживял Холокоста, е според мен съвършено недопустимо от морална гледна точка.

Наистина ли си мислим, че унижавайки се по този начин пред Путин спираме руското въоръжение да попада в ръцете на „Хезбола“, неутрализираме иранската заплаха, осигуряваме безопасността на северната граница на Израел?

Сериозно ли смятаме, че каквито и да са договорености с Путин, чиято вътрешна и външна политика се основават на постоянни лъжи, струват загубеното уважение на нашите приятели, а най-главното загубеното ни самоуважение? Путин ще наруши всеки договор във всеки момент, когато поиска това. Как ще се чувстваме тогава ние, които опитахме да сключим контракт с дявола? Това е така дори ако гледаме ситуацията „прагматично“. Но никакви прагматични съображения не могат да оправдаят равнодушието към онези, които пред нашите очи се подлагат на насилие и унижение на национална основа.

Имам предвид коренния народ на Крим – кримските татари, които са поставени от путинска Русия в положение, подобно на онова, в което се намираха евреите в Германия през 1930-те години. Срещу този народ окупаторът води целенасочена дискриминационна, репресивна политика. Тя цели кримските татари да бъдат потопени в атмосфера на страх и беззащитност чрез показни убийства, арести, хайки, заплахи. И в крайна сметка да бъдат принудени на емиграция, а етническият състав на населението да се промени чрез изкуствената „русификация“ на Крим, който Путин обяви за „сакрално място на руския свят“. Така виждат окончателното решение на кримско-татарския въпрос в новия „райх“. Десетки хиляди кримски татари вече бяха принудени да напуснат родината си!

Какво е всичко това ако не инструменти и идеология на геноцид? И тези неща се случват в съвременна Европа, на континента, където преди само 70 години се състоя Холокостът.

Излиза, че полагайки заедно с Путин камък в основите на паметника на участниците в съпротивата в концлагерите ние същевременно правим неща, за които по-късно ще се срамим и то дълго и ще ни е много трудно да измием този срам.

Впрочем на срещата с Путин най-важните слова все пак прозвучаха от устатата на премиера на Израел. „Смятам, че един от главните уроци на цялата история с идването на нацизма на власт и с неговото поражение се състои в това, че злото трябва да бъде пресичано навреме. Тази задача стои пред нас и днес“, – каза Нетаняху.

За жалост това не бе тънък намек и адресатът на тези думи не бе Путин.

Макар че…


© превод: Милен Радев


17230 Total Views 1 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed