Зорица Нушева
Доротея Радева и Милен Радев
Преполовено, 69-тото Берлинале има своята почти сензационна изненада. Това бе прожекцията на македонско-белгийско-хърватския „Бог съществува, името ѝ е Петруния“ на режисьорката Теона Стругар Митевска. Със своето първо участие в официалния конкурс на Берлинале Македония и младият екип създал „…Петруния“ приковаха вниманието на специализираната публика на фестивала и към момента могат да се радват на един от най-високите рейтинги в медийната класация на показаните до сега филми.
Забавно бе, че без България да участва в тазгодишния конкурс, все пак в един от най-запомнящите се филми на фестивала се говори до голяма степен на български език. Действието на „…Петруния“ се разиграва в източния град Щип, където, наред със Струмица, Радовиш, Валандово, диалектът на македонския почти не се различава от българския отвъд границата, около Петрич да речем. Дори след прожекцията познати, албански македонци, ни споделиха, че са имали трудности да разберат всички диалози във филма, защото се говорело „на български“…
Екипът на филма
Но нека това остане само като куриозен орнамент, несравнимо по-важно е, че екипът около Теона Митевска е направил един необичайно впечатляващ филм, който с духа на човешките взаимоотношения, с манталитета на героите и същината на избухналите конфликти би могъл да бъде поставен в почти всяко балканско провинциално градче (а защо не и столица).
Главната героиня Петруния (първа роля на удивителната актриса Зорица Нушева) е безработна, макар и да е завършила някога с пълно отличие история в Скопие. На кого му трябва учен-историк в затънтения Щип? Вече 32-годишна и с не съвсем манекенска фигура тя се води за комплексирана стара мома и е обект на одумвания и притеснения от майка и комшии. След поредното унизително интервю за работа, когато шефът й казва нагло в очите, че „ти и за ебане не ставаш“ Петруния се скита потисната из града и стига случайно до богоявленската църковна церемония по хвърлянето на кръста от градския мост. Попаднала сред тълпата от полуголи градски бабаити, крещящи бръснатоглави и татуирани младежи, тя спонтанно рипва с дрехите в ледената вода на Брегалница и първа изважда празничния кръст.
Тази нечувана дързост обръща провинциалното спокойствие в града с главата надолу. Това, че една жена е нарушила някакви неписани обичаи и си е позволила нещо, на което имат право само мъжете, довежда до ярост бабаитите, църквата, полицията и градския прокурор. Въпреки страшния натиск на който е изложена, Петруния отказва да върне честно овладения кръст и настоява и на своето право на късмет.
С динамично и неконвенционално раздвижена камера, с лаконични и наситени диалози конфликтът се издига над конкретното градско произшествие и ни въвежда в агресивната социална обстановка на днешна Македония след многогодишното абсурдно управление там на клептократите-популисти. Като присъда над тези загубени за страната години звучи репликата на ТВ репортерката (Лабина Митевска), ужасена от лицемерието на църковните и полицейски власти „Значи това е Македония през 2018 – като в Средновековието!“
Но филмът живее, страда и триумфира преди всичко благодарение на героинята Петруния и таланта на Зорица Нушева. Притеснена и отчаяна в началото, в хода на действието тя израства, налага се със спокойна увереност, ирония, с непоколебимия и дълбок поглед на красивите си тъмни македонски очи. Дори когато е изправена пред побеснялата, готова да я линчува тълпа, Петруния не помръдва. Решена да не бъде повече „животно“, както се е чувствала тя преди това, вече нищо не можа да я разколебае. Македонският филм е драматичен, печален и смешен, познавателен и емоционален. Той е кино, каквото само можем да желаем!
На фестивалната пресконференция продуцентката и актриса Лабина Митевска сподели следната история от подготовката на филмовия проект. На молбата към църковните власти да разрешат снимки в една от православните църкви на града, екипът получава писмен отказ, в който се казва, че МПЦ не желае да има нищо общо с този филм и с допълнителната аргументация: „Бог съществува и той е мъж!“.
Комедия по балкански…
И трагедия.
