Доротея Радева и Милен Радев
От осемте мечки на финала на Берлинале три се запътиха към Източна Европа. България пак се оказа не само без мечка, но и без участие…
С отдавна незапомнен комбиниран успех на три източноевропейски страни завърши тазгодишното, 67-мо поред Берлинале.
Големият приз – Златната и още две сребърни мечки бяха присъдени съответно на представители на унгарското, на полското и румънското кино. При това (с изключение на едно малцинство от винаги махнаджии тукашни медийни критици), сякаш този път и публиката и специалистите са единодушни, че и трите ленти съвсем заслужено се отличиха като общо филмово въздействие на фона на един фестивал от средна хубост.
За носителя на Златната мечка Testről és lélekről (За тялото и за душата) вече писахме малко по-подробно тук. На церемонията при награждаването председателят на журито Паул Ферхьофен каза, че този филм за необикновената, крехка, но интензивно привличаща връзка на двама души в една враждебна на всякаква романтика среда е накарал журито да се влюби в него. Не само заради изключителните му кинематографични качества, но и заради това, че той по нов начин преоткрива съдържанието на изтъркани понятия като „съ-чувствие“, „съ-участие“, „съ-страдание“.
© Andreas Teich Berlinale 2017
В съответствие с нейния тъй фин и чувствителен филм и режисьорката Илдико Енйеди се оказа миниатюрна и ефирна личност, която почти се загуби на помпозната сцена на Берлинале Паласт. Тя сподели как киноекипът е съзнавал през цялото време на работата големия риск техният необичаен подход да не бъде разбран от зрителя, да се размине с очакванията му. Толкова по-завладяващо бе щастието, което струеше от нея и от продуцентите на филма след заслуженото признание.
Както вече бе казано наскоро тук Агнешка Холанд сякаш е духовен сродник на Илдико Енйеди и като възприятие на света, и дори в някои стилови похвати на своя филм Pokot (Дирята), който на Берлинале 2017 бе отличен със сребърна мечка за „филм, откриващ нови перспективи“. Какво съчетание: трилър с няколко жестоки и загадъчни убийства, с главна героиня – вече белокоса, ексцентрична провинциална учителка и с цял водовъртеж от теми: човек и природа, власт и гражданска активност, библейски заповеди и църковна демагогия… любов и омраза. И правото да отнемеш живот заради една възвишена кауза. Всичко това в новия филм на гранд-дамата на полското кино Агнешка Холанд.
Третата сребърна мечка за източноевропейска страна тази година бе присъдена на румънската продукция Ana, mon amour (Ана, любов моя) в категорията Операторско изкуство, монтаж, музика и костюми. Разказът започва като истинска любовна история на двама студенти, запознали се в университета на философски семинар за Ницше, преминава през бракосъчетание въпреки всички лични и семейни пречки и стига след няколко години до драматична и оставяща зрителя без дъх криза.
© Berlinale 2017
Двойката Ана и Тома – всеки със свои психически и характерови проблеми – сплитат личните си проблеми в кълбо, което е подхвърляно и терзано насам, натам в условията на днешна Румъния. Филмът прави разрез на една психопатология както в личен план така и изобщо на посткомунистическото развитие на тази наша съседна страна.
Двете сребърни мечки за най-добри женска и мъжка роли получиха съответно очарователната в ролята си на корейско момиче, откриващо любовта Ким Минхии (Нощем сама на плажа – Южна Корея) и австрийският актьор Георги Фридрих в германския филм за отношенията баща – син Светли нощи.
© Berlinale 2017
Сребърната мечка като специална награда на журито бе присъдена на европейската продукция Франция, Германия, Белгия с участието на Сенегал, заснета в Конго-Киншаса Félicité – хуманистичен и стилово експериментален филм, за който Вашите кореспонденти не могат да кажат нищо без да са го видели.
Чилийският филм Una mujer fantástica (Една фантастична жена) за нелеката съдба на тансвестит, превърнал се по волята на собствената страст и вътрешна необходимост от мъж във жена бе отличен със сребърната мечка за сценарий, при което по изрично настояване на директора на фестивала Кослик, изпълнителката на главната роля Даниела Вега бе извикана с аплодисменти на сцената за да се потвърди под възклицания „Наистина фантастична“ жена, че тя е една истински вълнуваща дама…
Aki Kaurismäki © Ali Gandtschi Berlinale 2017
Но без съмнение най-емоционалният момент на гала церемонията по награждаването настъпи, когато бе обявен носителят на сребърната мечка за най-добра режисура. Както се и очакваше, това бе финландският майстор на занаята и маестро в изкуството Аки Каурисмеки за филма му Другата страна на надеждата – остроумен, но и силно затрогващ призив в полза на бежанците, пристигащи тези месеци в Европа и в полза на разбирателството и хуманното съжителство на понякога тъй различните култури.
Призът може и да бе очакван от мнозина, но като че ли най-отдалеко за този момент се бе подготвял самият Каурисмеки. Обявяването на наградата очевидно го завари в силно отпуснато-блаженно състояние, той едва се надигна от креслото за да махне с ръка и за всички стана ясно, че отиването му до сцената е напълно изключено. Директорът на фестивала Кослик, явно отдавна предвидил тази финландска специфика и помнейки веселото настроение, в което се бе довел Каурисмеки още на пресконференцията за премиерата на филма, притича на секундата с мечката в ръка за да му я връчи на място. Каруисмеки се опита да навре сребърната статуетка в джоба на сакото си и след като това не му се удаде, предпочете да я използва вместо микрофон и така да обяви на цялата зала с мрачна тържественост: „Лейдис едн джентълммен тенк ю вери мач!“
Един достоен завършек на Берлинале 2017, което още от самото начало бе обявило, че тази година желае с хумор, смях и добро настроение да се противопостави на властващото в наше време униние и отчаяние от мрачните облаци на политическия хоризонт.
