Милен Радев

В края на миналата седмица в Музея на Чек Пойнт Чарли в Берлин се състоя премиерата на новата книга на известния експерт по руската тема, журналиста и автор Борис Райтшустер.

Препълената зала не можа да събере желаещите да чуят бившия 14 години кореспондент на списание Фокус в Русия Райтшустер, който от миналата година е свободен автор, известен например с последния си бестселър „Путиновата демократура“.

Присъстваха известни публицисти, политици, граждани. С особена симпатия като неочакван гост бе посрещната Марина, вдовицата на убития с радиоактивен полоний в Лондон противник на Путин Александър Ливтиненко.

В новата си книга „Тайната война на Путин“ той представя на повече от 300 страници грижливо и подробно изследване на водената на различни нива и с различни средства прикрита война за дестабилизиране на Германия и Западния алианс. Само от няколко дни на пазара, книгата вече заема първо място в листата „Политическа литература“ на интернет книжарницата Amazon.

На Чек Пойнт Чарли след час и половина въвеждане в тезите на книгата авторът още час отговаря на ангажираните и загрижени въпроси на очевидно компетентната публика. Единствено безмълвен остана екипът на пропагандния московски канал на немски език „Раша тудей“, на които организаторите, поучени от предишен опит, не позволиха да правят видеоснимки…

Въпреки изключителната си натовареност тези дни с непрестанни маркетингови прояви из цяла Германия Борис Райтшустер бе любезен на другия ден да отговори на няколко въпроса за читателите и на този блог.

Въпрос: Г-н Райтшустер, в новата си книга, която вече влезе в списъка на бестселърите, пишете за тайна армия на руския президент Путин в Европа. Това само метафора ли е или се позовавате на сериозна фактология, на разкрития за реални събития?

Борис Райтшустер: Използвам и посочвам най-различни източници – от служители в силите за сигурност през политици и учени до най-обикновени граждани. Съществен дял са откритите източници, медиите. За повечето неща някога някъде е писано, но в нашето скоростно медийно настояще тези публикации са само отделни информационни частици, които не се запечатват в обществената памет. Но подредим ли ги грижливо като пъзел, се оформя съвсем еднозначно изображение. В моята книга съм описал именно това съставяне на пъзела. Аз самият бях отново и отново изненадан от панорамната картина, която се оформяше пред очите ми. Както е казано, там където се извива гъст дим, неминуемо припламва огън. Но в случая си имаме работа и със специфичния германски манталитет. Още Ленин записва подигравателно, че ако германците решат да правят революция и щурмуват централната гара, първо ще си купят билет за перона. Пренесен в днешно време лениновият цитат звучи така: германците искат първо да видят нотариално заверено с пет печата самопризнание за да повярват че срещу тях върви настъпление под прикритие. Но самото определение „под прикритие“ означава, че точно такъв документ никога няма да се появи. Всъщност нищо от това, което пиша в книгата не е принципно ново. Путин просто повтаря всичко онова, което вършеха още Съветите. До последния детайл.По-учудващо щеше да е ако не го вършеше. Но истински новият елемент сега е наивността, лекомислената доверчивост и историческата амнезия на Запада. Германия би трябвало да смени гордия орел от герба си с прословутите три маймуни: не чувам, не виждам и преди всичко нищо не казвам.

Въпрос: Ако Германия наистина вече е пробита с 300 добре обучени бойци на Кремъл, то каква ли е ситуацията в страни като България, която беше най-верният сателит на СССР, а днес по думите на тогавашния руски посланик в Брюксел продължава да играе ролята на троянски кон на Русия в ЕС?

Б.Р.: Разговарял съм при разследванията за книгата си и с български колеги и това, което слушах от тях звучеше като учудващо дежавю. Едно, бих казал, непресекващо дежавю. В разговора можехме да се прекъснем взаимно на половин дума и да знаем как ще завърши изречението – тъй еднакви са феномените, само местата и имената се променят. Разпределението на ролите, а също и методите са идентични. С черен хумор бих казал, че ние европейците заслужавахме атаката срещу нас по дестабилизация да се води малко по диференцирано, съобразно с националните ни особености… Вместо това се действа примитивно, с големия чук, така да се каже, а не с финия скалпел. Повтарят се старите методи на КГБ, на Щази и подобните им. Само дето сега тези методи са освежени, например с инструментите на интернета и с най-модерни PR-технологии, закупувани за много милиони долари от американски агенции.

Въпрос: Какъв тип провокации и действия могат да се очакват от спящите клетки на Кремъл, за които пишете и как въобще могат те да бъдат разпознавани?

Б.Р.: Съгласно документите от службите, с които имах възможност да се запозная, мрежата „Система“ е заложена още по времето на бившия шеф на КГБ и по-сетнешен генерален секретар Юрий Андропов. Целта е била и си остава реализирането на нещо като военен аутсорсинг и експорт. Задачите са: предизвикване на безредици и нестабилност в целевия регион, деформации на политически и обществени процеси в целевата държава, внедряване на недемократични позиции, завербуване на „бъдещи елити“, усилване на собствените армейски контингенти чрез дълбоко прикрити отряди командоси. Някогашните планови игри на Андропов могат днес да се превърнат в сериозна реалност. Руски паравоенни бойци вече провеждат истински маневри из швейцарските Алпи, действат трансгранично в Европа,обучават се анпример и в Чехия. Според мен засега тези „спящи клетки“ се използват само като източници на информация. Те работят незабележимо за мрежите на Путин тук в Германия, което се доказва например от пресечните им точки с путинските рокери, т.н. „Нощни вълци“ или с пропутинската партия на руските германци „Единство“. Тъй като става дума за законспирирани мрежи, те естествено не могат да бъдат установени лесно. Но винаги се намират улики. А тайните служби, които следят нещата внимателно разполагат и със съответните доказателства. Така например току що бяха разкрити като агенти двама служители в Криминалната служба на провинция Бранденбург, отговорни за борбата с организираната престъпност тъкмо в Източна Европа, и двамата мигранти от бившия Съветски съюз. При ареста те заявяват: „Моля да се съобразявате с това, че сме офицери от руската армия.“

Въпрос: Водещи фигури от набиращата сила в Германия нова ксенофобска и антиевропейска партия АфД вече искат преразглеждане на „конфронтационната политика срещу Русия“ и излизане на Германия от НАТО ? Има ли контакти на тази партия с Русия и на каква електорална подкрепа може да се радва тази партия?

Б.Р.: След преврата срещу учредителя на АфД Луке в тази партия се очерта ясно преориентиране към Москва. Трудно е да се очакват преки доказателства за финансирането й от руски източници – на това ни учи историята. Винаги когато Москва е оказвала подкрепа на партии в чужбина, които мобилизират сили срещу реда и сигурността там и работят за тяхното саботиране, това се е вършело по най-дискретен начин, например използвайки фирми за прикритие. Често пъти нужните доказателства излизат на бял свят едва след краха на системата. Признаците за сътрудничеството на Москва и АфД са тъй многобройни, че те не могат да бъдат оставени без внимание. Четите посещения на водещи политици на АфД в руското посолство в Берлин, пътуването на съпредседателя Гауланд в Москва, при което според неотдавнашното му признание той е имал среща и с Путин, пътуването на евродепутат на АфД заедно с шефа на младежката организация на партията в анексирания Крим, участието на същия Гауланд на конференция на пропутинското германско списание „Компакт“, организирана съвместно с руски организации. Русия се превърна в една от централните теми на АфД и измести същинската тема на партията – борбата с Еврото. Да не забравяме и мистериозните милионни дарения, които партията получава от неизвестни благодетели… Сещам се за стара руска поговорка, която там ползват също и като стане дума за тайните служби и за наивността в общуването с тях: „Когато едно нещо изглежда като куче, лае като куче, върти опашка като куче и припка като куче, не е лошо да се обмисли, че това нещо може да е куче.“ Дори и без да имаме нотариално заверено доказателство за това. Изследва ли човек, познаващ историята, подробно мрежите на Путин в Европа, опитите му да печели влияние тук и да дестабилизира нашата система, той неминуемо установява колко точно се повтаря ученото от КГБ и Щази. Би било много странно, ако Кремъл не опитва да превземе АфД за своите цели. Това би противоречало на цялата логика на системата Путин, която е производна на Съветския съюз, на КГБ и на техните методи.

Въпрос: В България вече е пълно с подобни проруски партии и организации. Как при тези обстоятелства НАТО трябва да защити доктрината си и да запази популярност?

Б.Р.: Мисля, че България може да се възползва от един феномен, който постоянно наблюдавам в Германия. В западната част на страната, която никога не е била под съветска власт, цари до някъде голяма наивност, хората просто не са в състояние да си представят какво означава диктатура, каквато изгради Путин. Съвсем друго е положението в бившата ГДР: там всеки знае за какво става дума. Разбира се съществуват хора, които са симпатизирали и са се възползвали от диктатурата на гедеренската компартия. Те сега се радват, че старата система преживява своето възрождение поне в Русия. При това тези другари напълно пренебрегват монополно-капиталистическия характер на путинския режим. Но онези граждани в източните провинции, които никога не са изпитвали или са преодолели симпатиите си към съветската система, те разполагат днес за разлика от западногерманските си сънародници с фина чувствителност за това какво представлява диктатурата и с удивителен имунитет срещу нея. Мисля си, че и България трябва да разчита на този опит на своите граждани. Обществото трябва да се бори срещу идеализацията на диктатурата и да съхранява паметта. При всички слабости и на Запада, и на НАТО в частност – къде, къде е по-добре да се живее в лошо управляван хотел отколкото в стриктно организиран затвор.

Въпрос: Как става така, че в Европа, а и в САЩ се подценява руската заплаха и мнозина гледат все още с някаква романтична наивност към Русия? Не се ли забравя много бързо всичко онова, което заплашваше Запада от Изток по време на Студената война?

Б.Р.: Да, забравя се. И съзнателно се изтласква от съзнанието. Проблемът се състои в това, че жизнената реалност в днешна Русия е изцяло извън представите на западния човек. Много малко хора, които не са го преживяли лично могат да си представят какво означава диктаторска държава на насилието, какво значи да си безпомощен в ръцете на чиновници, да нямаш никаква правна сигурност и никакви социални гаранции. Колко абсурдни са спешните сравнения на засилените полицейски мерки за сигурност в Германия при големи политически мероприятия с действията на полиция, която е инструмент на една диктатура и за която нарушенията на правото са част всекидневната работа. Путин майсторски се възползва от тукашната наивност и неговите пропагандисти и полезните идиоти на Запада свирят постоянно на същата цигулка. Постоянното съпоставяне с истински или измислени недостатъци на Запад, стара съветска тактика, разобличена още преди десетилетия като „Whataboutism“ („е да, но при Вас пък дискриминират негрите…“) е и днес най-важен модел за аргументация на московската пропаганда. При това тя разбира се премълчава, че такива недостатъци и проблеми не са правило, както в Русия, а изключение. В пропагандната кампания се използват и исторически мотиви – все пак оста Берлин – Москва има вековна традиция – като при това потърпевши са били винаги страните между тези две държави. И днес мнозина в Германия продължават да наричат Русия „съседна държава“, забравяйки, че между нас се намират няколко други страни. Очевидно някои са заседнали неподвижно някъде към 1917 година.

* Интервюто бе публикувано за пръв път в интернет изданието Фактор.бг