© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин
Случи че така, че в досегашните ни репортажи от Берлинале 2016 разказахме по нещо за почти всеки от премираните снощи филми, само за големия победител, отличения със Златната мечка FUOCOAMMARE до сега не бе казана нито дума.
Едната част от пишещите тези редове, позната със скептичната си позиция по отношение на актуалното преселение на народите, съзнателно се въздържа да гледа филма, а другата – иначе съвсем емпатично настроена към бежанската вълна – просто бе гътната от банална настинка в деня на прожекцията му.
Ето защо за големия победител, удостоен от журито със Златната мечка ще прочетете днес, така да се каже, само от втора ръка. Филмът на италианския режисьор Джанфранко Роси е документален и едва ли някой, познаващ неписаните закони, по които функционира политическият кинофестивал Берлинале, имаше съмнения, че именно той ще бъде отличен с голямата награда.
FUOCOAMMARE е филм – символ. На станалия митичен остров Лампедуза, посред Средиземно море, щурмуван от десетки хиляди африкански бежанци, той изследва двата паралелни свята – този на местните, европейски жители и другия, на прииждащите и търсещи спасение пришълци.
Живот в извънредно положение – това е, което връхлетява зрителя от екрана. Живот, който както изглежда, неминуемо е надвиснал над цяла Европа. За тази документално пресъздадена перспектива, Берлинале 2016 присъди големия си приз.
Голямата награда на журито – Сребърна мечка – получи босненският СМЪРТ В САРАЕВО на Денис Танович (сякаш абониран за тази награда – през 2013 той бе отличен тук с две сребърни мечки за драматичния си ЕПИЗОД ОТ ЖИВОТА НА СЪБИРАЧ НА СТАРО ЖЕЛЯЗО).
Филм нервен и напрегнат, заснет конвенционално по пиесата на френския философ Бернар Анри Леви, филм който търси връзката на неотдавнашното жестоко време в бивша Югославия с митовете от далечното минало и с днешната босненска реалност. Балкански мутри, новобогаташи, декларативни фрази на посещаващите Сараево за големи годишнини европейски светила – на този фон не остава надежда за редовия гражданин, страдащ от недоимък и произвол на властите. Излязохме от филма потиснати, без просветващ лъч на надежда…
Третият по значение приз на Берлинале – „Сребърна мечка за филм, откриващ нови перспективи“ бе присъден от журито на осемчасовия черно бял филм LULLABY TO THE SORROWFUL MYSTERY (Приспивна песен за тъжна мистерия) на филипинския режисьор Лав Диаз.
Става дума за хроника на антиколониалната борба на Филипините срещу испанското владичество през XIX век. Позволяваме си да се усъмним, че перспективите, които открива тази приспивна епопея ще бъдат възприети някога от филмовата публика извън фестивалните чертози.
Сребърната мечка за най-добра режисура бе връчена на Миа Хансен-Льов за филма й L’AVENIR (Бъдещето), за който вече писахме по-подробно и изтъкнахме в наш предишен репортаж от Берлинале – една конвенционално, но предпазливо, с чувствителност, такт и филмов усет, разказана история от живота.
За най-добро актьорско постижение бе отличен със сребърна мечка Мажд Мастура във филма от Тунис HEDI за ролята му на съвършено блед, потиснат от семейството и властната си майка младеж, който трябва да се ожени за нелюбима девойка.
Със сребърна мечка като най-добра актриса, както вече предположи разполагащата с женска интуиция част от пишещите тези редове, бе отличена Трине Дирхолм за ролята си на стресирана обитателка на датска комуна от 70-те години във филма KOLLEKTIVET на Томас Винтерберг.
Сребърна мечка за най-добър сценарий бе присъдена на Томаш Василевски, който бе и режисьор на любовната драма от Полша СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА ЛЮБОВТА.
Със сребърна мечка за „Изключително художествено постижение“ бе отбелязано операторското умение на Марк Лий Пинг-Бинг в китайския двучасов епос СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО.
Наред с официалните фестивални награди поне дузина паралелни журита присъждат също своите (парични или почетни) награди. Отново FUOCOAMMARE отнесе лъвският дял и от тези призове. Наброихме поне още три – от наградата на Икуменическото жури през наградата на Амнести интернешънъл до наградата на публиката на един от водещите берлински вестници.
На финала с удоволствие споделяме една приятна новина за българското кино – в паралелната секция „Генерация 14 плюс“ (филми на младежка тема) втората награда „Похвална грамота“ бе присъдена на Елица Петкова за нейния игрален филм ЖАЛЕЙКА. И жури и публика тук бяха впечатлени от играта на младите Ана Манолова и Михаил Стоянов и от автентично пресъздадената, тъй далечна за тукашния свят, атмосфера в с. Пирин, където, както писаха критици „сякаш времето е спряло да тече“.
Днешната неделя е посветена на публиката. В десетки берлински кина ще се състоят прожекции на част от фестивалните заглавия – вероятно последен шанс да се видят някои от филмите, които едва ли ще намерят място в нормалното киноразпространение.
