Любомир Канов, за блог Де зората

В навечерието на събития които могат да променят радикално света, от перспективата на България и нейните вътрешни процеси на безизходица се виждат следните очертания:

I

Политическата, икономическа и медийна победа на полу-явното, полу-скрито съобщество на криминалната класа, под ръководството на кадрите на ДС и съучастието на комсомолски, партийни, юридически (от КДС Симеоново), Библиотекарско-масонски (Дончев, Гестапото, Шаренкова) и масирано медийни (Пееф, Тошев, Батков, Блъсков и тям подобни) е несъмнена.

II

Тази “победила” класа е идеологически всеядна и даже канибалистична (случаят Местан), определенията за нея като “дясно” и “ляво”, “либерално”, “консервативно” са безмислени. Нейната идеология е разбираема единствено от гледната точка на криминала, който търси да ограби някого чрез рекет, кражба, принуда, пребиване или физическо премахване. В по-масовите случаи може да използва административно-принудителни или икономически формати за принуда.

Нейната природа и възгледи могат да бъдат схванати само чрез изучаване на похватите, методите, вкусовете, естетиката, даже жаргона на углавния свят, който в Россия открай време се причислява към света на “блатните” и криминални “авторитети”. В съвременна Русия, тази класа има своята еманация в лицето на кагебистко криминален “авторитет”, наречен Вова Путин.

III

За да функционира тази класа успешно и безнаказано, е необходим определен”законов” ред, който е изцяло криминално организиран, подобно на тайните бандитски общества от типа на Камора, Ндрангета, Коза Ностра и пр. В българският вариант отчетливо се вижда влиянието и почерка на съветско-постсъветския подземен престъпен свят като Тамбовската, Люберецката, Ленинградската и други банди.

Например и за руските и българските гангстери е характерно използването на наказателни “бригади”, което носталгично ги родее с бригадирският “труд ” и ленинските съботници от комунистическо време. Кадровото организиране на тези престъпни образувания от самото начало на “Прехода” се води от офицери на ДС, чрез изпълнители рекрутирани предимно измежду средите на “биещите” спортове, но също и всред обикновените или по-агресивни криминали, които са били на учет при тях или са били завербувани в съвместни криминално-милиционерски комбинации още от Живково време.

Това обаче би било неосъществимо, ако на възлови места в съдебната система,  (което включва прокурори, следователи и съдии) и съответно свързани с тях “адвокати”, не са разположени криминално зависими магистрати, улеснени от безобразната Конституция и нелепо конструираните закони, които са сбор от противоречиви концепции, лесно ставащи жертва в безплодни и проточени съдебни карикатури, наречени съдебни процеси. Естествено в тях участват и от едната и от другата страна “побратими” от хора с различни и често несъвместими юридически квалификации, но сходни материални интереси.

Например, “юристи” получили своите звания и опит като завършили Школата на ДС в Симеоново, са считани за завършили “Право” и работят като адвокати или например членове на Етичната Комисия на Висшия Съдебен Съвет, вместо да излежават присъди за участие в криминалната организация ДС или за извършени престъпления срещу собствения си народ. И това е особено валидно в наистина важните и истински криминални актове, в които подсъдими са членове на новообразуваната престъпно-политическата върхушка и техните дела се разглеждат и преценяват от кадри с въпросните квалификации.

IV

Постигането на господството на криминалната класа, след известно разколебаване в началните години след разпада на СССР, взе известно време и се осъществи в условията на реставрирането на Другаря-Страх, най-важният елемент на комунистическата диктатура.

От самото си начало Другарят или Господарят Страх, беше вграден в основите на репресивното комунистическо общество от най-опитните представители на криминалитета, начело с абсолютния световен корифей и шампион по престъпления срещу човечеството, кавказкият криминал Джугашвили, наречен по-късно другарят Сталин, обезобразил половината свят и погубил най-добрата част на народа си.

Тази рекомунизация и възвръщане на сталинизма в Русия през маломерния, дребен бандит от Ленинград, станал някога Чекист, а понастоящем и Президент, се осъществи в условията на пасивен Запад начело с леви, слаби и морално дезориентирани политици, в чийто глави звънтяха постулатите на Маркузе, Мао и Маркс, набивани в университетите на лековерните им поколения от 60-70 години на миналия век от леви пропагандисти, чийто представител днес би бил например социалистът Бърни Сандърс.

Този модел, който от мнозина се нарича олигархично-криминален, бе копиран едно към едно от Русия в България и това започна да се случва, след като краткотрайната опасност от истинска демократизация на Русия беше удавена във водка собственоръчно от самия Елцин, което даде възможност на кагебисткия елит, временно стъписан от неуспеха на преврата на Крючков, Янаев, Пуго и прочие, да си стъпи на краката и да проведе реставрацията на основният политически инструмент – Другарят Страх.

ФСБ отново зае старото си място, без да скъса връзките със своите стари криминални приятелчета, които останаха в симбиотична връзка с неосъветския вариант към който тръгна Русия.

В България, където никаква лустрация и декомунизация на старите съветски агентурни мрежи и зависимости не беше допусната, установяването на криминално -олигархичен режим беше улеснено неимоверно, особено в контекста на гореописаните нелепости наречени Конституция и Съдебна система, които умишлено бяха конституирани така, че да генерират произволност и беззаконие.

V

След победата на криминалната олигархия, която вече даже не беше необходимо да се преструва на изповядваща някаква политическа идеология, приемането на България в ЕС и НАТО започна все повече да се откроява като фарс или като умишлено инсталиране на Троянски кон, който да бъде задействан от “Империята” при подходящ повод с деструктивна цел.

Тази роля беше рязко активизирана напоследък, когато подставените лица и партии, които до неотдавна работеха под радара на публичната видимост, се наложи да се демаскират и ясно да заявят участие в хибридната война на Путин срещу Европа и в неговия конфликт с Ердоганова Турция.

Всички, които биваха плащани с руски петролни пари, включително фюрер Сидоров, Пееф медиа, ДПС и Доган, както и цялото библиотекарско ДС котило включващо дори недоразумението Попова, Гоце, голф-социолозите и т.н. съвсем ясно се откроиха с публичен дискант, което зазвуча особено пронизително по повод кандидатурата на Бокова като квичене на хора, които окончателно са свалили прикриващите ги досега гащи на либерално, демократично, европейско и пр. прикритие.

VI

Това което се е случвало досега е, разбира се, отчайващо и внушава чувство за безизходица, особено състоянието на съдебната система и неуспешният опит там нещо да се промени.

Достатъчно е човек да се взре в честното лице на етичния съдебен авторитет и женолюбец Ясен Тодоров от ВСС или да чуе какво си говорят двете съдийки Ченалова и Янева, за да изпадне в дълбоко униние. Или захласнат в оправдателните присъди на Бисеров и Батко и Братко или Масларова, или на Марио “Сапард” Николов, да не забележи меандрите на делата “Килърите”, Брендо и Галеви.

Както и изумителния факт, че никога нито един знаков убиец досега не е бил хванат и осъден за последния четвърт век и нито едно от тези десетки, ако не и стотици поръчкови убийства не е било разкрито. От друга страна, всеки може да бъде цацариран от безконтролната прокуратура, която може да си се самосезира и да разследва когото и за каквото си поиска.

Но това ни връща отново към основния въпрос, а именно за Цар-Страх. Русия винаги се е хвалела с Цар-пушка (топ), Цар-Камбана, Цар-Бомба- 50,000,000 тона тротилов еквивалент, взривена от Хрушчов и вероятно променила климата на Земята след като е взривена над Новая Земля. Сега Русия заплашва целия свят с война.

Вероятно плаши по някакъв начин и българското правителство, което се проявява като страхливо и колебливо в този съдбоносен исторически момент на едновременен конфликт на Русия с Турция заради Сирия и с Европа, заради Украйна. “Нека се разберат началниците там, горе!” не е достойна позиция.

Макар, че който знае колкото знае сегашният Министър-Председател, знае колко силно може да бъде “страхуван” всеки, не само от беззаконната съдебна система, но и от притаилите се килъри в сенките зад дърветата и колко лесно след мократа поръчка изчезват безследно убийците някъде из безкрайните подземия на кагебистките и посткагебистките лабиринти, за да не бъдат никога открити. Полоний, Рицин, куршум, чук  (а защо не и сърп?), взривяване, изхвърляне през прозореца, катастрофа с кола. Това е от 100 години насам, без да броим Царска Русия. А напоследък са добавени – трол, компромат, персонална атака, убийство с вестник, убийство на репутация, професионално омаскаряване, финансов удар, измама, обсебване на собственост. Всичко е позволено.

VII

Но все пак, надежда има. Тя не е толкова в политическата активност на България, което е близо да морибундно, поради дълбоко разочарование в населението, граничещо с отвращение от омаскаряването на самият политически процес, както и в парализиращият робски страх, че ако се обаждаш много-много, ще те пребият с тояги и железни прътове.
Тя е в историческият ход на събитията в момента, които се развиват стремително и неотклонно извън страната. Бентът, зад който са натрупани огромни количества фекални води е пред срутване.
Картината няма как да е красива, но Путинова Русия е пред прага на исторически прелом и разпад като Деспотия от Източен Монголски тип.

Самодържавието на дребното бандитче от Ленинград няма да успее да се задържи и ще бъде пометено от развитието на Света. Не от военни действия, а от новите технологии, от експлозията на информацията и от прогреса на човечеството и науката. Самите негови поданици, младите и умните руснаци, ще го отхвърлят и ще откажат да му служат, дори няма да са нужни танкове по улиците, защото ще са безполезни срещу тях. Даже престъпните му съратници олигарси или поне по-умните от тях, ще преминат на другата страна и ще го оставят сам със сталинистите с металните зъби и с тенекетата от медали по реверите на генералските им мундири съхранявани в нафталина от времената на парадите по Червения Площад.

Надежда има и в нов американски Президент, с ясни антикомунистически възгледи, с ясни противопоставяния на политическата коректност, която е на път да унищожи Запада и който да постави на мястото му маломерния самодържец, с икономика по-малка от италианската,който освен ефтина нафта нищо друго не може да предложи на света. Светът се движи стремително към развръзка, поне по отношение на режима Путин.

VIII

За онова, което се задава след него, Ислямският Тотал, неизбежно ще стане дума и то много скоро. Но този много зловещ проблем не може да се разреши успешно в международен план, преди да слезе от сцената Путин. Както и българският проблем със заклинилият и безкраен Преход не може да бъде бъде разрешен, докато цялата Пета Колона на Москва не бъде разобличена и прогонена от България.

---

* Заглавието е на Де зората