Милен Радев

Как да не изпитва човек от време на време благодарност, примесена със страхопочитание към Google/YouTube?

Все по-често, пускайки си някое парче “от тубата”, системата ме изненадва със самоволно, но много уместно и дори изненадващо насъщно за момента изпълнение, изказване или филмово участие на важни и близки за автора на тези редовце личности.

Ето че днес, след изгледване на документация за големия полски патриот и хуманист Ян Карски (който пръв, още през 1941 г.  извести западния свят за уникалните, нечовешки престъпления на националсоциалистите в родната му Полша – а пък светът в лицето на арогантния му събеседник Ф.Д.Рузвелт се почесваше по темето и разпитваше Карски за съдбата на конете в Полша, реквизирани от германската армия), YouTube – уж ни в клин, нив ръка – ми напомни с едно много мило изпълнение на починалия на 94-годишна възраст неотдавна (преди има, няма само 2 години) Пит Сийгър.

Сетих се по този повод, че в стария форум Де зората имаше цяла тема, посветена на него. И понеже Google за жалост така и не пожела да индексира този форум за да може да се претърсват тъй ценните приноси там на толкова много форумни участници от 2006 до към 2010 г., реших да публикувам тук една компилация от нещата, които съм писал там за Пит Сийгър:

---

Един от двамата (или трима-четирима) левичари, към които изпитвам повече от симпатия.

Пит Сийгър е символична фигура още от 50-те години в Америка – активист на движението за граждански права на негрите, левичар – привърженик на комунистическата утопия и дори в началото член на компартията (отказал се след разкритията за Сталин и след Унгария 56-та година от съветския тип комунизъм и дори изказал пред публиката извинение за увлеченията си по “бащицата на народите”). И все пак Сийгър си мечтаеше до края за някакъв рай на земята – малко нещо по ДжонЛенъновски – но разликата между Пит и Джон е гигантска и то не в полза на последния – по мое субективно мнение.

Пит Сийгър е също така един от онези хора на изкуството в Америка, който отказва по принципни, конституционно-правни и граждански съображения да направи изявления пред комисията за антиамериканска дейност и подложен заради това на 16 годишна забрана за поява по националните медии – в т.н. “черен списък”, следен от ФБР. По тази линия, разбира се, никакви симпатии не му се полагат.

Еколог, един от пионерите на идеята за защита и възстановяване на природата – спасител на Хъдсън ривър край Ню Йорк с движението Clearwater – противник на войната във Виетнам и за жалост заслепено борил се за незабавно изтегляне на армията от там (“Bring Them Home”). Дори пътешествал до Ханой за да се покаже солидарен с виетконгците – срамно, но обяснимо с неговата истинно хуманна и чувствителна душа – която кой знае защо не е забелязала терора на виетнамските и китайски комунисти в Северен Виетнам (!).

И все пак Пит Сийгър е един наивен идеалист, който по мое убеждение – и тук идва разликата с Джон Ленън – върши всичко гореказано на основата на християнската си вяра в човека и в доброто като движеща сила. При това обаче той не може да не познава (и вероятно е трябвало да си  затваря очите) цялата перверзна сила и коварство на злото – което ние, живелите в неговата империя познаваме ако не от личен опит, то от разкази и пряка информация…

Сийгър е утопист – и в политически, и в музикален смисъл – но талантлив, автентичен и симпатичен утопист. Заглавия като “We Shall Overcome” – бяха експроприирани от пропагандната машина на Изток, с особена настойчивост от комсомолците на ГДР. Те изградиха цяла система за индоктриниране на младежта чрез фестивали на фолк-музиката, вдъхновени от “прогресивни” изпълнители на Запад като Пит Сийгър, Пол Робсън и пр. (някои като лекето Пери Фридмън или актьорът с китара Дийн Рид направо се заселиха в оградената с телена мрежа страна и станаха изявени бардове на комунизма). Самият Пит Сийгър не би трябвало да бъде обвиняван за деформирането на идеите му и за злоупотребата на музиката му на Изток, макар че щях да съм доста по-спокоен и нямаше винаги да го гледам и слушам с едно наум, ако се беше изказал поне веднъж гласовито против манипулацията на младежите зад Желязната завеса чрез неговата музика и текстове.

Но стига умувания и празнословия – Пит Сийгър навърши преди няколко седмици 90 г. (тези редове са писани през 2009 – б.м.М.Р.) и в негова чест в Медисън Скуеър Гардън в началото на май е имало голям концерт на почитатели, ученици, приятели. Сред участващите на сцената са били Bruce Springsteen (къде без него… ), Dave Matthews, John Mellencamp, Joan Baez, Arlo Guthrie, Ben Harper, Ani DiFranco, Emmylou Harris, Taj Mahal, Ladysmith Black Mambazo, Bela Fleck, Steve Earle и Kris Kristofferson.

От там предлагам едно възторжено изпълнение на химна Amazing Grace на юбиляра в библейска възраст:

..

А ето още един химн: за Стълбата на Яков. Заедно с Арло Гатри (също така левичар 😉 и син на фолк легендата Ууди Гатри):

..

We are climbing Jacob’s ladder
We are climbing Jacob’s ladder
We are climbing Jacob’s ladder
Brothers, sisters, all

Every rung goes higher and higher
Every rung goes higher and higher
Every rung goes higher and higher
Brothers, sisters, all

We are dancing Sarah’s circle
We are dancing Sarah’s circle
We are dancing Sarah’s circle
Sisters, brothers, all

Every round a generation
Every round a generation
Every round a generation
Sisters, brothers, all

We are climbing Jacob’s ladder
We are climbing Jacob’s ladder
We are climbing Jacob’s ladder

Когато става член на компартията (!) в началото на 40-те години Сийгър следва внимателно партийната (московската) линия – пише песни против войната преди 1941 г., а след като Германия напада СССР (изпреварвайки настъплението на Червената армия на Запад с няколко седмици) изведнъж запява в подкрепа на влизането на Америка във войната.

През 1965 г. Сийгър посещава СССР, където като питомно зайче стои на задни лапки и мига прехласнато пред разцвета на, уж разобличилия “култа към личността”, социализъм.

Много години по-късно – през 1997 той пише отворено писмо до свой критик, в което признава, че е сгрешил като е позволил при посещението си в СССР да го разиграват. Но и тук, като се вгледа човек в детайлите ще открие трагичната слепота на западното левичарство, което в мерака си да се бори с несправедливостите на своите страни е сковано от заблуди относно източната червена деспотщина. Все пак в писмото си Сийгър пише “Вярно, аз трябваше да кажа на домакините си в Москва – закарайте ме да видя онези стари лагери от Гулаг”…

Каква наивност! “Онези стари лагери” – нещо като да посетиш Бухенвалд, така си го представя вероятно до края на дните си Сийгър. Така както го стори неотдавна Обама (и дори не отвори дума – а сигурно и никой не му е съобщил – че в Бухенвалд са загинали хиляди жертви на комунизма, изтребени от поелите лагера съветски власти след 1945 г.). Колко просто е: посещаваш лагерите на една изчезнала, преодоляна и анализирана диктатура, от която няма и следа в след сталинска Русия (?!) Дали това е очаквал да види Пит едно време?

И все пак, не можем да не му признаем, че през 2007 г. Сийгър пише единствената си песен за Сталин и тя е за един левичар остро критична. В нея той разобличава Сталин заради терора му. Терора срещу добронамерените, хуманните, вярващи в човешкия рай на земята нещастници – и го обвинява за това, че неговите деяния унищожили мечтите на толкова милиони по света… И че Сталин имал шанса да даде нов път на човечеството, пък каква беля направил…

А Ленин, бихме запитали Пит (това го питахме през 2009 г., Днес вече Друг го е питал! – бел. м.М.Р.), как стои въпросът с гениалния сифилитик Улянов? И той ли е разби мечтите на добрите? Ами маниакалния човекомразец Карл Маркс с неговите злодейски, зловещи утопии? И той ли е кривнал от правия път? А ако е така, тогава какво остана от утопията? Въпроси, въпроси…

Ето го блусът за Сталин:

The Big Joe Blues

©Pete Seeger 2007

I’m singing about old Joe, cruel Joe,
He ruled with an iron hand
He put an end to the dreams
Of so many in every land
He had a chance to make
A brand new start for the human race
Instead he set it back
Right in the same nasty place

I got the Big Joe Blues
(Keep your mouth shut or you will die fast)
I got the Big Joe Blues
(Do this job, no questions asked)
I got the Big Joe Blues.

На финала, искам да споделя един уникален запис. Той е от старото телевизионно шоу на Пит Сийгър “Rainbowquest”. Легендарно гостуване на Джони Кеш и Джун Картър от 1960 г. Въпреки , че Джон трябва през цялото време да се бори с мъчителна за гледане наркотична депресия – това е периодът на най-тежката му зависимост, той прави невероятни изпълнение на стари химн и се надпреварва с домакина Сийгър във виртуозни импровизации. Страшен документ. Но когато Джон хване китарата както трябва и запее – всичко друго се забравя.

..

5 години по-късно Пит Сийгър връща гостуването на Джон Кеш в неговото шоу на 4 март 1970 г. Впрочем, промените в домакина, две години след женитбата му с Джун Картър, сравнен с 1965 г. по-горе е поразителна…

..

Но тук вниманието е приковано все пак към Пит Сийгър и неговото банджо. По онова време, във връзка с Виетнам и пр. Пит е символ за антиамерикански позиции. Поканата към него да участва на популярното шоу на Джони Кеш по ABC, е много дръзка и свидетелства за независимото мислене на домакина.

В един неотдавна излязъл, много хубав документален филм за Пит Сийгър има кадри от изказване на Джон Кеш зад кулисите преди излизане на сцената, където той казва на Пит, че получил много писма от възмутени зрители задето е поканил този майкопродавец. И добавя:

“Pete, I’ve known you for a long time…many years in fact. And the Pete Seeger I know, and the Pete Seeger June and I have come to love, is in my mind one of the best Americans and Patriots I’ve ever known…”

т.е.

“Пит, познавам те от толкова години. И този Пит Сийгър, когото аз познавам, Пит Сийгър, когото Джун и аз обикнахме, е за мен един от най-добрите американци и патриоти, които съм срещал…”

Такова отличие не може да бъде пренебрегнато. “Geadelt”, както казват германците. Т.е. причислен към “аристократите на духа”.

Към такава висока оценка не може да не се присъединим с уважение!

---