Ключов образ в книгите и в тезите на Виктор Суворов за подготовката, началото и хода на Втората световна война е „ледоразбивачът“.
Според забягналия в Англия бивш агент на ГРУ и днешен автор на заглавия с милионен тираж, плановете на съветските лидери още от началото на 30-те години предвиждат подкрепата и употребата на Хитлер и германския национал-социализъм в ролята на Ледоразбивач на революцията.
Сталин, писа Виктор Суворов, разбира, че Европа е уязвима само в случай на война. Ледоразбивачът Хитлер трябваше по военен път, съкрушавайки една след друга държавите на Запада, да разчисти пътя за световния комунизъм.
В хода на войната Ледоразбивачът на революцията щеше да губи сили и средства, да върши безумни зверства и от него щяха да пропищят всички народи. 
За Сталин оставаше само да се появи на хоризонта с пълчищата на Червената армия за да бъде признат от всички за Спасител на Европа, комисарите му след няколко седмици да нагазят с чизмите си в Атлантическия океан, а чекистите да интегрират нацистките концлагери в ГУЛАГ и да почнат да ги пълнят с местни „буржоа“, „националисти“, „контрареволюционери“ и „врагове на европейските народи“.
Всички читатели на книгите на Виктор Суворов знаем колко малко време не стигна на кремълското сипаничаво джудже за да доведе тези си планове до край, до светкавична инвазия и „освобождаване на цяла Европа“.
Днес, 75 години по-късно,
в Кремъл е заседнало друго джудже.
Наистина, до генералисимус му остава да поеме още много ботокс, но, че е прилежен ученик на Сталин не може да му се отрече.
Нещо повече, стратегията на системата Путин, както става ясно от ден на ден, се оказва в много отношения по-рационална и гъвкава, по-добре замаскирана и дългосрочно планирана от сталинската.
Дано не се окаже и по-ефективна в преследване целите на злото.
Пиша това с убеждението, че пред очите ни ускорено се реализира нов план не само за дестабилизиране на Запада (преди всичко на обединена Европа), но направо за
разгромяване на Евросъюза,
за обезсмисляне и разпад на военната организация на НАТО, за изтласкване на САЩ от континента и за разпростирането на митичната Евразия до бреговете на Атлантика.
Ролята на „Ледоразбивач-2“ или на Ледоразбивача на евразийската революция този път Москва е отредила на агресивния ислямски екстремизъм. Най-съкрушителният инструмент на актуалния план на „системата Путин“ пък е библейският човешки поток, породен от безчинствата на Ислямската държава и на сродни й джихадистки групировки из Азия и Африка, който залива от месеци европейския континент. Няма изгледи милионите човешки същества, бягащи от невижданата жестокост на ислямистите и от техните опустошения, да намалеят в близко бъдеще.
Европа не може да прекрати ефективно това ново преселение на народите и да овладее текущата хуманитарна катастрофа
без да се отрече от всички базисни принципи,
на които е изградена днешната ни западна цивилизация.
От друга страна навлизането на милиони млади, динамични и отчаяни хора от съвършено чужди на Европа културни зони, социализирани в племенно-кланови структури с частично господстващи средновековни норми на обществено и семейно битие (Пакистан, Афганистан, Судан, Еритрея…) е екзистенциална заплаха за установения на континента ред. Продължи ли то неограничено, неминуемо ще се стигне до разпад на Евросъюза и до тежки социални катаклизми.
Както преди десетилетия Европа е отново пред избора между Сцила и Харибда.
Основният елемент на стария съветски план от трийсетте години за колизия на Германия със Запада – потреслият цяла Европа пакт Молотов–Рибентроп – бе все пак достатъчно публичен. Доставките на суровини, гориво, селскостопански материали от СССР към Германия, както и наложената още преди това от Коминтерна жестока борба на компартията с единствения сериозен противник на национал-социалистите, ГСДП бяха също така добре известни. На тази основа всеки разсъждаващ можеше сам да си направи изводите, накъде тика Сталин Ледоразбивача на революцията.
За разлика от тогава, днес наследниците на Сталин в Кремъл действат несравнено по-конспиративно, в духа на най-„добрите“ чекистки традиции при мащабни специални операции
с използване на дезинформации и провокации.
Затова би било илюзорно да се очаква откриването на твърди факти, безспорно доказващи наличието на план „Ледоразбивач-2“ на руски служби с основни позиции:
- инфилтриране и манипулиране на ислямските екстремисти
- подклаждане и разгаряне огъня на гражданските войни в Афганистан, Либия, Сирия, Ирак, Судан, Еритрея, Сомалия…
- насочване на милионни маси бежанци в посока Север/Северозапад
- предизвикване на хуманитарна катастрофа с все нови и нови жертви на трафика на хора през европейските граници
- инфилтриране на ислямисти сред бегълците, пристигащи в Европа
- социално и етническо напрежение и безредици из континента
- сгромолясване на социалните системи в Европа
- дестабилизиране и рухване на европейските структури
- възникване на източния хоризонт на най големия борец с тероризма, новия Спасител и Освободител на Европа от игото на исляма Владимир Владимирович Руский, който прикотква държава по държава от разпадналия се някогашен Европейски съюз под знамето на Евразия
Изпробвано средство за проясняване на мъглата в подобни случаи е познатият от древността принцип на cui bono? – т.е кой печели? в чия полза е това, което се случва?
Тук отговорът е прост: развиващите се събития от падането на диктатурата на Кадафи в Либия до сегашната, организирана и мобилизираща човешки маси чак от далечен Пакистан, бежанска лавина към Европа освен за фанатичните ислямисти, които бълнуват всемирно господство на правоверните и унищожаване с огън и меч цивилизацията на кяфирите, са в полза преди всичко на чекистката клика в Кремъл.
Т.е. на наследниците на болшевишките бандити, дошли на власт през 1917 и от тогава до днес не преставащи да ламтят за още и още страни и богатства за завладяване, за още и още човешки маси за поробване.
За принципната съвместимост на исляма с комунизма и за комунистическата инфилтрация и пропаганда в ислямските страни писа още през 1954 г. големият историк и ориенталист Бърнард Луис в своето блестящо есе Communism and Islam.
На нас, израслите в най-верния сателит на СССР, не е необходимо да ни се напомня за тесните връзки и влияние което държавите от социалистическия блок имаха в страните от Близкия Изток, за агентурните мрежи, които се изграждаха с помощта на източноевропейските и съветски служби, за общите действия с „арабските другари“ в търговията с оръжие и наркотици, в контрабандата и износа на терор на Запад. Въпроси, които изследва особено обстойно в книгата си „Дезинформация“ Йон Пачепа, бившият шеф на румънското разузнаване, забягнал отдавна в Америка.
Така че „новите“ служби на „нова“ Русия имаше на какво да стъпят, когато от началото на 1990-те години започна офанзивата в посока овладяване и насочване в правилната посока на възраждащия се ислям – както в бившия Съветски Съюз, така и в Близкия Изток.
Главният аналитик на Центъра за изследване на Източна Европа във Вилнюс Марюс Лауринавичюс е един малкото учени в световен мащаб, които методично и без конспиративни уклони изследват ролята на Русия в активизирането на ислямския екстремизъм. Търсейки корените на актуалната КГБ-истка връзка с исляма в ранното постсъветско време Лауринавичюс се връща към учредената в Астрахан през 1989 г. Всесъюзна партия на ислямското възраждане. Според една от най-големите специалистки по Средна Азия и Кавказ Санобар Шерматова (починала скоропостижно през 2011 г.) точно на този конгрес КГБ поставя под свой контрол онези мюсюлманки кръгове, които по-късно стават медийно известни като „вахабити“.
Чеченският политик в изгнание Ахмед Закаев сравнява функцията на Партията на ислямското възраждане с ролята на Либерално демократическата партия на Жириновски, създадена от КГБ за да не се позволи на истинските либерал-демократи в Русия да се обединят партийно. „По същия начин, казва Закаев, филиалите на Партията на ислямското възраждане, които бяха създадени в началото на 90-те години в мюсюлманските региони на бившия СССР, реализираха целта на Москва – проповядваният от тях ислямски радикализъм да бъде ваксина срещу автентичните национално-освободителни движения на съответния мюсюлмански народ.”
Марюс Лауринавичюс припомня и малко известния факт, че след кървавите масови протести в Душанбе през есента на 1991 г. там пристигат като посредници, изпратени от Москва, Анатолий Собчак и неговият помощник (по онова време чантаджия) Владимир Путин. По тяхно настояване властите на Таджикистан се съгласяват на свободни избори и регистрират новосъздадената Ислямска партия.
Разказвам тези неща, защото именно от кръга на същите Ислямски партии и на т.н. „вахабити“ по-късно израстват зловещо познати личности като чеченските командири Шамил Басаев, Салман Радуев, Руслан Гелаев. Всички те съгласно многобройни свидетелства на познавачи са свързани отдавна с руските спецслужби и полагат бойното си кръщение през 1992 г. на страната на проруските сепаратисти в Абхазия, където се прославят с нечувани до тогава жестокости.
От същите тези чеченски „вахабитски“ среди в днешно време се рекрутират хиляди бойци на ИД, ИДИЛ и пр., които пристигат в Сирия и Ирак организирано от Русия (масово се ползват безвизовите полети за руски граждани до Турция), както подробно писа наскоро авторът на бестселъра „ИДИЛ: вътре в царството на терора“ Майкъл Уайс в The Daily Beast. Че сред тях се намират както автентични фанатици, така и насочващи и манипулиращи ги съобразно руските интереси агенти на СВР и на ГРУ едва ли можем да се съмняваме.
Президентът на реномираната фондация Джеймстаун Глен Хауърд обръща внимание на пропагандната работа, която емисари на Москва активно вършат в арабски среди, близки до ислямската армия на терора. Завърнал се от Багдад той описва как в луксозния хотел ал Рашид
сноват многобройни руснаци,
които се сдушават с иракски правителствени чиновници и разпространяват безумни конспиративни теории за това, как Америка била създала ИДИЛ и искала да унищожи чрез нея арабските правителства.
Върнем ли се малко по-назад в нашето съвремие не бива да забравяме и шокиралия до такава степен света, че бе бързо потулен и почти забравен, факт за пребиваването на дясната ръка на Осама бин Ладен и „мозъка“ на Ал Каида
Айман ал Зауахири в Русия и България.
Скоро след атентатите в Ню Йорк на 11.9.2001 г. „Независимая газета“ писа, че ал Зауахири е бил в България в началото на 1996 г. и е искал политическо убежище от правителството на Жан Виденов. Според изданието на 29 февруари в Кайро се състояли специални разговори за съдбата на търсения и от Египет терорист между българския зам.-министър на външните работи Иван Христов и египетския министър на външните работи Амр Муса, вследствие на които на ал Зауахири му се наложило да напусне България.
Авторитетното британско издание „Defense & Foreign Affairs Strategy” писа обаче още на 31 август 1996 г., че „Египтянинът Айман ал Зауахири ръководи ислямистка терористична организация в Босна и Херцеговина от специалната си централа в София, България.“ Същите данни се повтарят отново в това издание през януари 1998 г. Информацията за централата на Зауахири в София е била цитирана и на заседание на републиканската комисия по външна политика към US Сената на 16 януари 1997 г.
Нещата стават особено интересни на 1 декември 1996 г. Съгласно публикация на „Wallstreet Journal“ един месец след самолетните атентати в Ню Йорк, на този ден ал Зауахири е задържан при опит да проникне със свои съратници от Азърбайджан в Дагестан. Той прекарва половин година в руски специален затвор, където (както после обясняват руските власти) е подлаган на разпити от ФСБ, но тъй като успял да ги заблуди и тъй като не могли да установят идентичността му, нито да декодират съдържанието на лаптопа му (!), накрая се принудили да го пуснат по живо по здраво и даже му върнали трите хиляди долара, които намерили у него заедно с всички данни за различни банкови сметки в Хонг Конг, Малайзия и САЩ.
Изявения специалист по Източна Европа и Близкия Изток, професорът от Колежа на военноморския флот на САЩ Джон Шиндлър, които наскоро подробно припомни в Businessinsider удивителния престой на ал Зауахири в Русия и още по-удивителното му излизане от там, лаконично уточнява, че скоро след това дългогодишният терорист, търсен от службите за сигурност в няколко държави заминава за Афганистан, установява контакт с Осама бин Ладен и става истинският автор на новата стратегия зад Глобалния ислямски фронт, като насочва Джихада вместо срещу местните арабски диктатори вече срещу Америка и евреите по света. С декларация на двамата нови съратници от февруари 1998 е родена Ал Каида и е положен пътят към 11 септември 2001 г.
За престоя на ал Зауахири в Русия разполагаме и с едно интервю на покойния Александър Литвиненко, година преди убийството му в Лондон. Там той за пръв и единствен път разказва, че като служител в същия отдел на ФСБ, занимавал се с ал Зауахири, му е непосредствено известно, че
арабският терорист е преминал шестмесечна подготовка
в Дагестан, а после е изпратен от ФСБ в Афганистан за да стане дясна ръка на Осама.
След като разглежда детайлно всички познати факти за престоя на ал Зауахири в Русия проф. Шиндлър прави следния внимателно премерен извод: „Изглежда оправдано да се твърди, че Москва е постигнала определена договорка с д-р Зауахири докато той се е намирал под контрола на ФСБ. Че е преминал подготовка от страна на ФСБ е съвсем допустимо, че и днес съществуват определени отношения между Русия и Ал Каида е в рамките на реалността“…
Тази редица от имена и публикации може да продължи още дълго. Не бива да си правим илюзии обаче, че извън подобни разследвания на ангажирани учени и публицисти в обозримо бъдеще ще се появят твърди, документални доказателства за руския мениджмънт или най-малкото за руското използване за свои цели на радикалния ислям и най-вече на предизвиканата от него миграционна лавина, стремително пълзяща по Европа.
В края на краищата, трябваше да минат повече от 50 години преди да се появят оригиналите на тайните протоколи към пакта Молотов-Рибентроп. А и днешните кремълски наследници на лубянските чекисти са доста по-опитни и цинични от своите предшественици за да оставят нещо черно на бяло.
Достатъчно е обаче да следим с будни очи как Русия обвързва в общ антиамерикански и антиевропейски интернационал всякакви неонацистки, националистически, дясно-радикални и левичарски, антиглобалистки и антикапиталистически групировки по цяла Европа, да не пропускаме нагнетяването на паниката и злорадите репортажи от гръцко-македонската граница на флагманите на руската чуждоезична пропаганда на Запад – телевизионния канал RT или медийната група Sputnik…
Достатъчно е да видим как общежитията и лагерите на бежанци в Източна Германия се щурмуват и подпалват от неонацисти, накичени с германски и руски или дори знамена на Луганската и Донецка „република“…
Достатъчно е да чуем как тълпите от маргинали и дебеловрати националисти, стичащи се редовно на митинги в големите германски градове за да хулят Евросъюза, Америка и „банкерите от Уолстрийт“ аплодират всяка похвала от трибуната по адрес на Путин и неговите „прохристиянски“, „антиислямски“ и „антиамерикански“ позиции.
И това е достатъчно за да разберем – намираме се посред реализиращия се на живо план „Ледоразбивач-2“.
И да осъзнаем, че след безподобните предателствата на Асанж/Викилийкс/Манинг/Сноудън, които предоставиха на Русия необозрими масиви от жизнено важни секрети на нашия западен свят, е трудно да се разчита на сериозно прогнозиране и ефикасно активно противодействие от страна на специалните ни служби. Както виждаме и с проспиването на бежанската вълна, и с устремното възникване на ИДИЛ от нищото, и с целия фарс на „арабската пролет“, службите ни са на практика парализирани.
Същото, за съжаление, се отнася в голяма степен и до водещите политически личности на Запада, чиито тайни – лични и държавни – легнаха без съмнение в специалния сейф на Кремъл след тежките провали от последните няколко години.
И зад всичко това мрачно се люшка сянката на руския ядрен шантаж. Готовността на Москва, в която едва ли някой се съмнява, да бъдат приложени в реалистични бойни сценарии и тактически ядрени оръжия…
Какво остава тогава?
Остава да се обърнем към може би единствения вдъхновяващ пример от последните години: украинската революция от зимата на 2014 и украинския всенароден подем, с който страната воюва без да се обезкуражи вече година и половина срещу многократно превъзхождащите я сили на агресора-съсед.
Как става това?
С вяра в собствените сили и в правотата на собствената кауза. С надежда в добрия изход и в победата на доброто над злото. С взаимна помощ и подкрепа, с жертвоготовност и без егоизъм.
Т.е. с новозаветните вяра, надежда и любов (1 Кор 13:13).
Това е което ни остава и това е което Европа трябва да възроди за да устои.
И за да провали плановете на ученика на генералисимуса.
