Олег-Сандро Панфилов е роден през 1957 г. в Таджикистан. Правозащитник, журналист, писател, професор в Грузинския държавен университет, кинорежисьор, блогър и един от най-активните участници във Фейсбук, които познавам.
Лауреат на много награди, доктор на науките, гастроном, пътешественик, противник на съветското и руско господство и на мемориалните следи, което то оставя там, където е пълзяло през годините.
М.Р.
На 8 март 1983 година 40-ят президент на САЩ Роналд Рейгън нарече пред Националната асоциация на евангелистите във Флорида Съветския съюз „империя на злото“. Това бе ярка реч на политика, който не само даде оценка на безчовечната идеология на комунизма, но бе и убеден привърженик на скорошния край на кремълския режим.
В речта си той говори много за т.н. „морал“ на комунизма, а в самия й край Роналд Рейгън обобщи онова, което определяше политиката не само по отношение на сгромолясалия се СССР, но и на съвременна Русия: „Ако има нещо, на което ни учи историята, то е, че да угодничим на агресора като представяме желаното за действителност е глупост. Това е предателство към собственото минало и пренебрежение към собствената свобода“.
Роналд Рейгън говори тогава за християнския морал, за лицемерието и за замяната на религията с идеологията на комунизма. Много от западните политици чак сега започват да разбират, че в основата тогава на съветската, а днес на руската политика е заложена лъжата, елементарната измама, лъготенето.
Лъжата съпровожда цялата съветска политика от момента на създаването на Съветска Русия, след това СССР, а днес – путинска Русия. Лъжата стана държавен инструмент, както във вътрешната, така и във външната политика. За да построиш тоталитаризма трябва да излъжеш за царизма, за да построиш съветския империализъм трябва да излъжеш за американския империализъм. „Ние сме по-силни“ и „От нас се боят“ са два от лъжливите лозунги, съпровождащи съветските хора с десетилетия.
Роналд Рейгън говори за страната на Съветите, за вярата в близкия крах на комунизма. Той не само вярваше в това, но и направи всичко за да приближи края на съветската империя, която за пореден път бе опустошила друга страна – Афганистан и бе избила там милион и половина души.
Но Рейгън навярно и не подозираше, че „империята на злото“ ще се превърне в „империя на лъжата“. От онази страшна територия с ядрено оръжие, с десетки хиляди танкове и самолети, с многомилионна армия днешната путинска империя се превърна в бледо подобие на съветската, но все така агресивна и сипеща лъжи заплаха за човечеството.
Цяла година светът следи поредната руска лъжа. В разни вариации тази лъжа трябваше да убеди хората, че нито руската армия, нито проруските терористи имат каквото и да е общо с гибелта на пътниците в малайзийския Боинг. Чухме вече най-безумните версии – от „стари трупове“ до „израелска ракета“, неизвестно как попаднала във воюващия Донбас. Руските пропагандисти изписваха и измисляха, задавяйки се в собствените лъжи, все нови и нови нелепи версии.
А всъщност става дума за еднозначно и съвършено точно установено събитие – самолетът бе свален с „Бук“, а не от украински самолет и не от израелска ракета, изстреляна от подводница в Средиземно море.
Най-интересното в това шикалкавене е, че няма никакъв шанс то да убеди световната общественост. Руснаците ще си вярват до край на официалната кремълска версия. На тях така им е удобно. Да не вярваш означава да станеш революционер, а думата „революция“ е мръсна дума в Русия, освен в съчетание с „велика октомврийска“. Руснаците са свикнали да са прави винаги и във всичко – така от десетилетия ги учи пропагандата.
Да се признае, че Русия има съучастие в гибелта на пътниците от Боинга е равносилно на идеологическо самоубийство, сякаш в историята на СССР и на съвременна Русия нямаше и други големи трагедии. По време на спектакъла „Норд-Ост“ загинаха 174 души, в подводницата „Курск“ – 115, в Беслан – повече отколкото в Боинга – 333 човека, мнозинството деца. В Донбас за година и нещо – над 6500. А да не забравяме и Чечения, Грузия, Дагестан, жертвите на многочислени „антитерористични операции“, катастрофи.
Империята на лъжата винаги е живяла в състояние на активна дейност – да лъже на нея й се налагаше по много и често.
Лъгаха за „царския режим“, а по-късно, след време, скърбяха за „икономическите достижения“ през 1913 година.
Лъгаха за фашистка Германия, докато същевременно съветските и хитлеровите чиновници се прегръщаха и взаимно си обменяха опит.
Лъгаха за американския империализъм, а непрестанно получаваха американска помощ – през 1891-92, през 1920-те, през 40-те, в началото на 90-те.
Лъгаха за „исламския фундаментализъм“, а няколко десетки години помагаха на екстремистите.
Също както някога, в зората на съветската власт, лъгаха за кулаците – разориха ги и ги накараха да умират от глад. По измислени обвинения в шпионаж, често в полза едновременно на няколко разузнавания, разстреляха стотици хиляди човека, милиони лежаха в затворите и лагерите по нагласени обвинения в „антисъветска дейност“.
Разбира се, в основата на „империята на лъжата“ бе странната идеология, наречена „марксизъм“, с добавките на нейния интерпретатор Ленин. От такава бомбастична смес самият Карл Маркс би се побъркал. И той, и неговият съратник Фридрих Энгелс не веднъж са се изказвали без голяма симпатия за историята и перспективите на Русия, но вездесъщата лъжа и тук свърши работа на съветската власт, тя бе призвана да стане заместител на очакваните, но така и не сбъдващи се успехи. Комунистите повтаряха, че „животът стана по хубав и по-весел“, но след като очакването все се отлагаше с десетилетия трябваше да се търси виновник за проточилия се процес на приближаване към „светлото бъдеще“.
Най-често по традиция виновните бяха американците и Европа, е, разбира се и вътрешните врагове – троцкистите, кулаците, белогвардейците, докторите, чуждестранните шпиони и антисъветските елементи. Когато такива врагове биваха изобличени, то за съветската власт най-удобно бе да ги разстреля или да ги запрати за дълго време в Сибир, където сами да си умрат – от глад и от студ.
Всъщност в Съветския съюз процесът на лъгането бе двустранен. Съветските хора повтаряха, че „ний друга тъй прекрасна страна не знаем“, но с удоволствие употребяваха вносни „маркови“ вещи и гледаха филмите за Джеймс Бонд. А когато след разпадането на СССР границите се отвориха, те без да се замислят побягнаха вън от същата тази „прекрасна“ страна, „гдето тъй волно диша съветският човек“. На някои им провървя, на мнозина – не. Ето защо, когато се появи Путин, не възникнаха кой знае какви проблеми с възстановяването на традицията на лъжата – хората с удоволствие пак се включиха да участват в този тъй увлекателен процес.
В Съветския съюз лъгането бе част от идеологическото въоръжение, част от комунистическия морал, за който говореше президентът Рейгън. Съветската власт постоянно се сблъскваше с реални врагове, със съпротива, която не прекъсваше през цялото съветско време. В Централна Азия – до средата на 30-те години, в Кавказ – до края на 40-те, в Украйна и балтийските страни – до края на 50-те. Най-мощната част на държавния апарат – ЧК, НКВД, МГБ, КГБ се бореше не с правонарушенията и не с нарушителите на обществения ред, а с борците против съветската власт, с т.н. „антисъветчици“. Борбата бе мощна, ако си спомним цифрите на арестуваните и убитите. И за да не знаят хората за това, тях ги лъжеха непрестанно – разказваше им се за някакви достижения и успехи, за петилетки и верни ленинци, издъхващи на своя пост.
Нека сега след тази съвсем кратка екскурзия в историята на съветската лъжа си представим майора от КГБ Владимир Путин, който започна своята дейност в Кремъл все със същото лъгане. Той излъга за „чеченския тероризъм“ и започна втората война. Той излъга за „Норд-Ост“, Беслан, атомната подводница „Курск“, наводнението в Кримское, за земетресението на Сахалин, за войната в Грузия. Нима смятате, че не е способен да излъже за малайзийския Боинг? И работата дори не опира да способностите, в тях едва ли някой още се съмнява, а в агресивната лъжа, която се сипе вече цяла година.
Роналд Рейгън постави точката в историята на съветската империя като я назова накрая „империя на злото“. Въведените през 80-те години санкции против СССР помогнаха не само да се прекрати кръвопролитната съветска агресия в Афганистан, но тогава се появи и надеждата, че идеологията на комунизма ще изчезне.
Корабът под името „КПСС“ изплува с дъното нагоре, но от пробитото му туловище пак изпълзяха разни създатели на какви ли не чудовищни идеологии. Малайзийският Боинг е само една от многочислените трагедии за 15-те години путинско управление, но този път изглежда, че световната общественост е готова да закрие този списък и да доведе делото до трибунала.
Превод: Милен Радев
[…] специално за сайта InformNapalm. Превод: Милен Радев – „Де зората“. При копиране и използване на материала е […]