Покрай скорошната трагична 100-годишнина някои пишат с възмущение задето “се обръща толкова внимание” на арменските кланета и на геноцида над арменците в Османската империя, пък за избитите българи по онези времена не се говорело по равноправен начин.
Тук ми се струва важно да се уточнят няколко неща. При цялото онеправдано положение на българското население на Империята, при всички притеснения, на които то е било подложено, не може да става и дума за подобни организирани акции с цел поголовно изтребление и депортиране, както са се провеждали срещу арменците.
Нито физическото, нито културно-духовното оцеляване на българите не е било според мен поставяно под заплаха от турците, поне в последните 150-на години на Империята.
Виж, нашите православни “братя” гърците са се потрудили за духовното затриване на българския елемент и още как!
Дори трагичните кланета при потушаване на въстанието от 1876 г. (предизвикано, както трябва да признаем обективно днес, под гибелното влияние на русофилски елементи и руски агенти) са локални и ограничени и не могат дори повърхностно да се сравняват с арменските етноциди.
Нещо повече трябва да се каже:
Т.н. “турско робство” е епоха угнетителска и потискаща за общото развитие на българския народ, това е очевидно.
Но теглейки равносметката днес, ми се струва справедливо да признаем, че онези 5 столетия далеч нямат такива фатални последици както например попадането (и оставането) в духовните и преди всичко политически окови на източното православие като държавно вероизповедание.
Или както четирийсет и петте години съветско-руско-социалистическа власт, поробила трайно българския дух, изтребила физически десетки хиляди от най-ценните му синове и щерки, прогонила още толкова по света и унищожила най-добрите му качества.
