От момента, в който открих за себе си Уитекър Чеймбърс (1901 – 1961) и започнах да го опознавам, ме гони идеята да напиша за него и за уникалния му принос в разобличаването на комунизма като световно зло.
Още повече, че името и делото му до днес остават на практика непознати за четящите на български. При това много от неговите най-съкровени редове са адресирани сякаш директно към мислещия и страдащия от десетилетната българска орисия сънародник.
Неотдавна обаче попаднах на ново издание на неговия основен труд Witness (Свидетел) с прекрасен предговор, който така ме впечатли, че всякакъв мой опит да изкажа нещо подобно ми се стори ненужен и неуместен. Вместо това реших да преведа за тукашните читатели текста на големия американски консервативен политически журналист Робърт Д. Новак като все пак го предваря с кратко въведение от мен за личността на Уитекър Чеймбърс, както аз я виждам.
Още от ученическия чин ни втълпяваха, че ролята на личността в историята е пренебрежимо малка. Че решаващи са някакви обективни исторически закони. Че драматичните събития от миналото са материализиран израз на класови интереси и класова борба.
На личността – с изключение личностите на шепа теоретици-основоположници, вождове и учители, бащи на народите и гениални кормчии – на личността бе отредена ролята на маршируваща точка в парадния строй, на безсловесно говедо на ударния труд, на трескà, летяща покрай сечта в гората, на лагерна прашинка…
И до сега мнозина и на Запад, и на Изток продължават да са пленници на удобната вяра в силата на историческата необходимост. С това те волно или неволно отричат възможността на отделния индивид да действа и да въз-действа, да оставя отпечатък върху световни и епохални процеси.
Днес тук ще стане дума за един американец от тъй далечното ни вече трето и четвърто десетилетие на ХХ век. Човек с незначителен произход, притеснителен, външно непривлекателен. Човек с комплекси, довели го до членство в тоталитарна партия и до конспирация срещу най-голямата демокрация по онова време – Съединените Американски Щати. Но човек мислещ и преди всичко чувстващ, който успя от бурмичка в машината на Коминтерна да се превърне в личност. Който съвсем сам се противопостави на най-мощната за времето му идеология, на убийците от Москва, на левия истаблишмънт в предвоенна, военна и следвоенна Америка и стана свидетел (както сам пише) не срещу, а за. Свидетел за това, че когато заблудата за всемогъществото на човека, поставил се на мястото на Бог, се превърне в държавна идеология тя ражда престъпления и обрича света на духовно и физическо робство.
Уитекър Чеймбърс скъса през 1938 г. с американска компартия. Той излезе в нова нелегалност, този път, криейки се от своите водещи агенти от Съветска Русия и се реши да свидетелства в Сената и пред съда за подривната дейност на Москва в годините на Рузвелтова Америка.Чеймбърс рискува живота на семейството и кариерата си, но с това той успя след своето мрачно агентурно минало да си извоюва авторитета на водещ публицист, литературен критик и писател с многобройни, вдъхновяващи до днес есета в Time Magazin и в съучредения от него консервативен флагман National Review.
И все пак Чеймбърс остава незабравим до днес преди всичко с автобиографичната си книга Witness – една увличаща от първата страница, наситена с качествата на велика литература изповед за драмата на човека през XX век – смачкан от тоталитаризмите, но успял да се измъкне от ямата и да си върне вярата в свободата като творение на Бог.
Не случайно Witness е настолна и любима книга за Роналд Рейгън, която по негово признание му е дала вдъхновението да се превърне от Рузвелтов демократ в консервативен републиканец. През 1984 г. великият президент награди Уитекър Чеймбърс посмъртно с Президентския медал за свободата.
Олджър Хис (Alger Hiss), чието име завинаги остава свързано с Уитекър Чеймбърс и се споменава и в следващото есе е високопоставен служител в американското Външно министерство и приближен на политическия кръг от висши демократи на президента Рузвелт. През 1945 г. той участва във всички фази на подготовката и провеждането на жизненоважната за съдбата на Европа конференция в Ялта, а малко след това е в най-тесния кръг на дипломатите създали ООН и дори е предложен от Съветската делегация за временен Генерален секретар.
През 1948 г. Уитекър Чеймбърс свидетелства пред Сенатската комисия за антиамериканска дейност, че познава Олджър Хисс още от 30-те години като съветски шпионин, че е живял конспиративно в неговия апартамент във Вашингтон и че е получавал от него секретни държавни документи за изпращане в Москва. Хис полага клетва пред Комисията, че всичко това е лъжа. След драматични разисквания той е принуден да подаде оставката си, но поради давност не е подведен под отговорност за шпионаж.
След дълги съдебни процеси Хис е осъден за лъжесвидетелстване и публично опозорен, а показанията на Чеймбърс са потвърдени. Въпреки, че през 90-те години разсекретените в рамките на операция Venona радиограми на НКВД потвърдиха и документално агентурната дейност на Хис той до ден днешен остава кумир и жертва в очите на левичарите-прогресисти в Америка.
Но де да беше само той! Съветската високопоставена агентура и просто симптизантите във висшите коридори на Рузвелтовата администрация, както свидетелства нашият днешен герой, са били стотици.
Но стига приказки за Хис и Чека. Нека се обърнем към необикновената личност Уитекър Чеймбърс, както ни я представя през 2002 г. Робърт Д. Новак в своя увод към изданието, посветено на 50-годишнината от излизането на книгата.
