© Доротея Радева и Милен Радев
Десет дни преди официалното откриване, вчера в претъпканата зала на Берлинската правителствена информационна служба, се състоя първата пресконференция на 65-тото Берлинале.
Както обикновено, красноречивият и артистичен директор Кослик, описа предстоящия фестивал като форум на суперлативите, на стотиците световни премиери, но и на нестандартните, иновативни филми, на блестящите гости и на младите таланти. И преди всичко – Берлинале винаги се гордее с това именно обстоятелство – като фестивал на публиката: всяка година броят на продадените билети чупи нови рекорди и този път се очаква да надмине 300 000.
И все пак началото на пресконференцията бе белязано от малък гаф, който не можем да премълчим. Още с пристъпването си на подиума директорът Кослик (който с основание може да бъде наречен шампион на политическата коректност) съобщи, че след само 4 часа ще се навършат точно 70 години от освобождаването на концлагера Аушвиц и след специална пауза подчерта „впрочем, освободен от руснаците, а не от западните съюзници!“…
Е можеше ли един от авторите на тези редове да си премълчи и да не се провикне начасá от петия ред: „Ама и украинци май е имало сред освободителите!“… Смях, притеснително шушукане, объркани погледи сред събрания публицистичен свят. Директорът Кослик светкавично превключва: „Да, наистина, даже войникът отворил портала е бил украинец“. И продължава: „И все пак Аушвиц е освободен от руската армия („фон дер русишен армее“)…“
Наложи се прочее втора недипломатична гласовита интервенция от място: „Пардон, но армията не е била руска, а съветска!“ –
Посконфузен (а може би и не) хер Кослик се отказва от изясняване на този въпрос и преминава към описание на филмите, посветени на 70-тата годишнина от падането на национал-социализма, включени във фестивалната програма.
Особено впечатление ни направи анонса на един почти непознат, показван в Берлин веднага след създаването му през 2003 г. израелски документален филм – Out of the Forest на режисьорката Лимор Пинхасов Бен Йозеф. Той ще има две прожекции в рамките на програмата „Форум“ и в него са представени със спомени и разкази на жители от околностите на Понари, гората недалеко от Вилна, в която от 1942 – 1943 са избити над 100 000 евреи. За тази общочовешка трагедия полският писател Юзеф Мацкевич (когото създателите на филма изглежда не споменават въобще) написа като очевидец едно от най-силните есета, които някога сме чели. Ще очакваме филма с интерес.
За разлика от няколко поредни години този път във фестивалната програма сред участниците/създателите на няколко места се мярка и името на България. Самата гала-церемония при откриването на фестивала на 5 февруари ще стане с историческата драма от завладяването на Северния полюс Nadie quiere la noche (Никой не желае нощта) с Жюлиет Бинош в главната роля. Режисьор е Исабел Коаксе, а филмът е копродукция на Испания, Франция и България.
Второто българско участие е също в официалния конкурс за Мечките – с филма Aferim! на режисьора Раду Юде, обявен като копродукция на Румъния/България/Чехия. Както научаваме чернобелият филм третира антисемитски и антицигански изстъпления във Влашко през 1835 г. Каталогът пояснява, че се преплитат „съдби на турци и руснаци, на християни и евреи, на румънци и унгарци“. Един истински балкански уестърн.
Третия филм с българско участие (музиката е на Виктор Чучков, а фирмата „Чучков Брадърс“ са копродуценти заедно с Румъния и Унгария) в рамките на „Панорама“ успяхме вече да видим на предварителен скрийнинг. Става дума за De ce eu? (Защо аз?). Филмът ще се появи по кината в Румъния чак през февруари и още сега обещава горещи дебати. Създаден е по истински случай, свързан с разследванията на младия прокурор Кристиан Панаит, борещ се срещу посткомунистическия корумпиран елит в Румъния.
Действието се развива през 2002 г. през най-тежките години от властването на социалистическия премиер Настасе, когато не без усилията на легендарната днес прокурорка Моника Маковей, бяха вкарани в затвора редица видни политически фигури и магистрати и Румъния успя да изпълни критериите за приемане в ЕС.
Филмът е силен, автентичен. Той пресъздава потискащо, просто до всеки дребен детайл на мизансцената онова бързо отлетяло време на дебелите джиесеми Нокиа, на дългите шлифери и торбестите сака. Гледа се трудно и заради тягостните картини на парализиращи всички участници корупционни и политически схеми, но и заради някои прекомерно дълги, мудно течащи сцени (дължината на филма е 130 минути!).
Какво ни прави впечатление като заглавия в официалния конкурс? Два филма на едни от големите имена на германското (и на световното!) кино – Queen of the Desert (Кралицата на пустинята) на Вернер Херцог с Никол Кидман в главната роля и Every Thing Will Be Fine (Всичко ще е прекрасно) на Вим Вендерс с Шарлот Генсбур допълват заедно с още три на по-млади режисьори бройката от пет германски филма в конкурсната програма (!)
С интерес очакваме новия филм на иранския майстор Джафар Панахи, чийто филм „Перде“ получи Сребърна мечка през 2013 г. С наложена му от режима на аятоласите 20 годишна забрана да снима филми, непреклонният творец сяда зад кормилото на едно такси в Техеран и снима целия си филм само вътре в колата – в разговорите си със сменящи се пътници, с техните проблеми, жалби, драми той създава вълнуващ портрет на своя град и на страната, в която е принуден да живее. Така се казва и филмът: Такси.
Не може да не заинтригуват и новият филм на уникалния, с никого несравним в своето философско-лирично, екзистенциално разтърсващо кино Теренс Малик – Knight of Cups, с Кейт Бланчет и Натали Портман в главните роли, както и руският Под електрическими облаками на Алексей Герман.
Наред с тях в конкурсната програма са вписани разбира се и неизменните няколко китайски и латиноамерикански филми (с голяма вероятност, бъдещи призьори), както и един полски, един албанско-косовски и един японски филм.
В рамките на официалната програма, но извън конкуренцията за Мечките ще бъде показана на международна премиера и блестящата холивудска продукция Пепеляшка на режисьора Кенет Брана с Кейт Бланчет в главната роля.
Каква връзка има с всичко това „необявената война“ от заглавието ще запита внимателният читател.
Никаква. Там е работата.
Необявената завоевателна война, която Русия води срещу Украина в тези дни и часове на няма и 2 000 километра от Берлин не бе тема нито на пресконференцията, нито има заявка да бъде тема във фестивалната програма…
