Предупрежденията на умни и информирани хора трябва да се четат внимателно още когато се правят.
Пропусне ли се моментът остава възможността постфактум да се чудим и възхищаваме на прозорливостта им.
Точно това се случва с много от текстовете на Александър Литвиненко, ако някой си направи труда да ги препрочита днес.
Преди точно 10 години публикувах във вестник “Седем” (имаше и свестни вестници в неотдавнашното българско минало!) превод на едно тогава актуално интервю на екс-подполковника от КГБ, избрал свободата и почтеността чрез бягството си на Запад.
От днешна гледна точка не може да не ни се покажат пророчески много от неговите заключения и предупреждения. Само две години след това интервю Александър Литвиненко, сподели съдбата на своята далечна предшественица Касандра – подиграван и хулен от сънародници, той стана жертва на мъчително убийство, не от фанатизирани ахейци наистина, но от агенти на най-опасната терористична организация на света.
Александър Литвиненко: Руските спецслужби са свързани с “Ал Кайда”
в-к “Седем” – 4 декември 2004 г.
Александър Литвиненко е роден през 1962. Постъпва в контраразузнавателните органи на КГБ 26-годишен. От 1991 става висш служител на Руската служба за сигурност (ФСБ), в най-секретния й отдел – Управлението за разработка на престъпни организации (УРПО). Заедно с няколко свои колеги предупреждава олигарха Борис Березовски за готвеното срещу него покушение от УРПО. Въз основа на подадените рапорти по случая Главна прокуратура възбужда дело, а Литвиненко и колегите му в отговор дават пресконференция, за да информират обществеността за противозаконните действия на ФСБ. Следва арест по изфабрикувано обвинение и затвор, след което съд и отново затвор по второ измислено дело. Литвиненко е пуснат на свобода през 2000 и след трето започнато дело и заплахи за живота му нелегално напуска Русия. Получава политическо убежище във Великобритания, където живее и сега. Интервюто в Europa Express e по повод скандала, избухнал с ареста в Катар на агенти на руските спецслужби, обвинени в убийството на чеченския лидер Яндарбиев.
С автора на книгата «ФСБ взривява Русия» разговаря Дмитрий ХМЕЛНИЦКИ, редактор на берлинския вестник Europa Express. Сътрудникът на “Седем” от Берлин Милен РАДЕВ подготви за печат интервюто веднага след излизането му в понеделник.
– Как оценявате ситуацията около арестуването на руските агенти в Катар?
– Когато чеченският лидер Яндарбиев беше убит, веднага казах, че този терористичен акт е извършен от руските спецслужби. Защото от Яндарбиев не се интересуваше абсолютно никой освен тях. Той нямаше нито дългове, нито някакви «кръвни отмъстители», тъй като не е убивал никого. Незабавно след гибелта му руските средства за информация започнаха да повтарят: «ликвидиран, ликвидиран…» А спецслужбите предпочитаха да мълчат и не заведоха дела срещу никоя от медиите, които на практика ги обвиняваха в убийство. Появи се само малко изявление на разузнаването, че те нямат отношение към въпроса.
Буквално на следния ден след задържането на офицерите от ФСБ в Катар от всички екрани и сайтове моментално изчезна съобщението за ликвидацията на Яндарбиев, като че ли нищо не се е случвало. А след пет дни Катар обяви, че става дума за офицери на руските спецслужби. И скандалът започна.
След като бившият външен министър Иванов подвърди, че и тримата арестувани са сътрудници на спецслужбите, стана ясно, че тези хора са загазили сериозно. Тъй като подобни заявления са абсурдни в дипломатическата практика.
След това ФСБ арестува двама катарски спортисти борци, пътуващи транзитно от Белорусия за Сърбия. Спортистите фактически бяха взети като заложници. Ако офицерите на ФСБ, които са сега в затвора в Катар, бяха наистина невинни, то просто трябваше да се изчака изходът от съдебния процес над тях и автоматичното им освобождаване. Аз категорично не разбирам за какво му е на Катар да фабрикува криминално дело срещу руските спецслужби.
– Според вас какво означава за Русия ситуацията в Катар във външнополитически смисъл?
– Трябва да е ясно, че в Катар в затвора са само непосредствените изпълнители на този терористичен акт, а поръчителите са Путин и Патрушев (шефът на ФСБ – б. р.)
Преди изборите през 1996 станаха взривове в метрото. Сега вече никой не търси техните организатори. През 1999 бяха взривени жилищни сгради – за поръчителите пак никой не си спомня. Осъдени бяха само двама души, които просто са пренесли взривното вещество от точка А до точка Б. И сега преди изборите имаше нов терористичен акт – взрив в метрото. Обърнете внимание, веднага след взрива по телевизията излиза Путин и незабавно, без доказателства, обвинява Масхадов. Точно след два часа. На нас, казва, не ни трябват никакви доказателства, ние знаем: направил го е Масхадов.
Погребаха убитите, показват по телевизията плачещите роднини и буквално на следващия ден експлозия разкъсва Яндарбиев в Катар. А на нас ни казват, че е ликвидиран един от най-опасните терористи на Чечения. Как се нарича това? Това е просто синхронизация.
Моето мнение е, че онези, които са взривили московското метро, са планирали и убийството на Яндарбиев. Както първото, така и второто бе нужно на Путин във връзка с предизборната кампания, за да покаже, че е твърд лидер, който може да открие враговете на всяка точка на планетата и да ги накаже. Аз свързвам пряко убийството на Яндарбиев с взрива в московското метро.
– А какъв смисъл все пак има в убийството на Яндарбиев?
– Мисля, че такава е политическата технология. Путин отработва тоталитарния модел. Яндарбиев с нищо не заплашваше Русия, не се занимаваше с тероризъм. Беше човек, който пишеше книги и стихове. Защо е трябвало да бъде убит именно той? Първо, убийството в Катар става по-лесно, отколкото в Англия. Ако бяха убили Закаев в Лондон, щяха да им се отворят големи проблеми с англичаните. А Катар е малка страна, пък и арабите за тях не са хора.
– Но все пак този терористичен акт непременно ще доведе до влошаване на отношението към Путин в света.
– Вие наистина ли не разбирате? Путин се стреми към тотален контрол. Когато дойде на власт, започна да изгражда властта по вертикала. Отначало строи средствата за масова информация – тези, които го доведоха в президентството. Путин разбира, че щом могат да направят от момчето президент, то утре може да стане и обратното. Той изгони Березовски и Гусински, отне им медиите. След това изгради вертикалата в Държавната Дума и в Съвета на Федерацията. Приеха закон, съгласно който прокурорът може да вкара в затвора всеки от губернаторите. А после започна да изгражда финансовата вертикала. Тоест прибра всички олигарси под нокътя си, както казват у нас. Вкара Ходорковски в затвора. А след изборите ще започне да изгражда политическата вертикала. Политиката ще се превърне в пепелище. В Русия няма да остане нито един порядъчен човек, който би могъл да представлява поне някаква конкуренция за него.
Когато Путин изгради тази тоталитарна система докрай, парите ще избягат от Русия. Те вече бягат. Ще настъпи обедняване. А когато пак няма да има нито храна, нито коли, нито паста за зъби, нито чорапи, кой ще е виновен за това? Не той, разбира се, нали така? А Западът. Ето защо на Путин сега му е нужен Западът като враг. Това го устройва напълно. За какво му е на Путин друг Запад? Та нали вертикалата трябва да премине през джоба на всяко руско семейство. А ако в Русия продължат да се разхождат доларът и еврото, не можеш да поставиш под контрол всяко семейство. Значи се налага да се отменя валутата, да се затварят границите. Границите бездруго тихомълком се затварят. Хората, които имат контакт с чужденци, започват да се подозират в шпионаж.
Знаете ли какво обвинение са издигнали сега срещу Трепашкин (адвокатът, който по-рано представляваше интересите на роднините на загиналите при взривовете на жилищните сгради в Москва и Волгодонск – бел. Europa Express)? Уж ние с Березовски сме се срещали с агенти на МИ-5 и по тяхно задание сме поръчали на Трепашкин да събира материали за това, че ФСБ е взривила кооперациите. За да дискредитираме ФСБ. Разбирате ли какво безумие и абсурд е това? За какво му е на МИ-5 да дискредитира ФСБ? За какъв дявол им е на МИ-5 въобще това ФСБ? Оказва се значи, че Трепашкин лежи в затвора като агент на МИ-5.
– Вие как си обяснявате факта, че катарският скандал почти не бе отразен в западните медии и не се споменава от европейските политици?
– Дълго време западните лидери твърдяха, че са приятели с Путин. Но убийството на Яндарбиев и взривовете в Москва са извършени по личното указание на президента на Русия. Европейските лидери са изплашени – те не знаят какво да правят. Не могат да кажат: нищо не знаехме! Как така няма да знаят? Какво, да не би да нямат разузнаване? Нима не виждат какво става в Москва? Макар че постепенно те вече започват да се дистанцират от Путин.
–Какво могат да направят руските власти с арестуваните в Москва катарски спортисти?
– Нищо не могат да направят. Ако думите ми биха стигнали до ръководството на Катар, бих го посъветвал да не реагира на бандитските изхвърляния на руските спецслужби и на руското ръководство, а чисто и просто да осъдят публично тези сътрудници на ФСБ, да разпространят доказателствата по цял свят, а след това да кажат: сега можем да разменим тези терористи за нашите граждани. Или да поискат публичен съдебен процес над спортистите в Москва. И нека съдът да предяви доказателства, че те са терористи. Олимпийският комитет трябва да си каже думата: или Русия незабавно освобождава тези спортисти, или руският отбор няма да бъде допуснат до Олимпийските игри (катарските спортисти бяха освободени след провеждане на интервюто – бел. Europa Express).
Колко терористични нападения имаше по света от 1950 до 1991? Зад много от тях стоеше КГБ. Знаем например, че лидерът на палестинските терористи Ваид Хадат е бил агент на КГБ от 1968. След разпадането на КГБ през 1991 тероризъм нямаше. До 1996. Знаете ли защо? Защото през 1996 в ръководството на спецслужбите навлязоха хората, които се занимаваха с тероризъм по времето на КГБ. И сега начело и на разузнаването, и на ФСБ стоят пак те. И отново тероризмът започна.
Ако утре бъдат разгонени руските спецслужби, то няма да има нито руска мафия, нито тероризъм. Ще изчезнат за един ден.
– Съгласете се, че организацията на убийство на политически противник зад граница е извънредно събитие. Струва ми се, че Русия за пръв път е разобличена в такава дейност.
– ФСБ просто пренася днес методите на терор и отвличане на заложници, които вече 12 години се използват и в Русия, и в Чечения, и на територията на чужди държави. Това е напълно в техния стил. На времето аз събрах доказателства, че руските спецслужби са взривявали жилищни сгради и са организирали и други терористични атентати в Русия. Например в края на 1993 при опит за взривяване на железопътен мост на река Яуза загива капитан Шеленков. За взривяването на автобус край експозицията ВДНХ през 1994 е задържан, арестуван и по-късно осъден агентът на ФСБ подполковник Воробьов. Впрочем, генерал от ФСБ, ръководител на една от най-големите дирекции, се е обърнал към съдията с молба Воробьов да получи колкото се може по-лека присъда.
Притежавам доказателства за причастността на ФСБ към взривяването на жилищните сгради в Москва. Известно е, че човекът, който е взел под наем мазетата на улица «Гурянов» на Каширското шосе, Владимир Романович, е агент на ФСБ. А на адвоката, който доказа този факт, Михаил Трепашкин, подхвърлят пистолет и го вкарват в затвора.
В Рязан жителите в кооперацията случайно откриват взривното вещество в мазето. Рязанската милиция и рязанската ФСБ буквално по горещите следи арестуват хората, които са заложили този взрив – и те се оказват сътрудници на централния апарат на ФСБ, след което Патрушев ни заявява от екраните на телевизията, че това са били учения, а в чувалите е имало не хексаген, а захар.
Разполагам с доказателства, че руските спецслужби са свързани с «Ал Кайда». В «Ал Кайда» има един терорист, таджик, на име Намангани. От 1989 до 1991 той преминава специална подготовка в учебен лагер на Първо главно управление. В момента лагерът се нарича ОУЦ – отделен учебен център – и принадлежи на ФСБ. Той е разположен в Московска област недалеко от Балашиха. Вторият човек в «Ал Кайда», Зауахири, който е постоянно редом с Бен Ладен, през 1998 преминава специално обучение във ФСБ на територията на Дагестан. След това Зауахири направо от Дагестан се отправя при Бен Ладен.
– Обикновено офицерите от спецслужбите мълчат след провал. Защо според вас заговориха хората, задържани в Катар?
– В Катар за тероризъм е предвидено смъртно наказание. Просто ти отсичат главата. Отначало арестуваните са мълчали, че са офицери от спецслужбите. Но Русия ги изоставя, захвърля ги на произвола. И те разбират – ако не признаят, че са офицери от спецслужбите ще ги екзекутират. И тогава правят признания. Т.е. започват да шантажират Патрушев и Путин. Измъквайте ни оттук, че иначе всичко ще си кажем. Патрушев и Путин се стряскат, устройват международен скандал и арестуват катарски спортисти. Изглежда нелепо и глупаво? Да, щеше да бъде, ако Патрушев и Путин бяха невинни. А нека сега си представим, че задържаните в Катар са взривявали блокове, участвали са в «Норд-Ост», все пак групата във ФСБ, която се занимава с това, не е кой знае колко голяма. И ако всеки момент тези арестувани офицери започнат да разказват всичко…
– Когато бе извършено убийството в Катар изведнъж си спомнихме «Норд-Ост». След година и половина следствие няма никакви сведения докъде е стигнало то…
– «Норд-Ост» е една от най-болезнените точки на Путин. Ще обясня защо. Какво предшестваше «Норд-Ост»? Пътуването на Закаев из европейските страни, срещите в Европарламента, приемът при Карла дел Понте. Тя, доколкото разбирам, е обяснявала на Закаев как става предаването на съд за военни престъпления. Защото това, което се случва в Чечения, е безспорен геноцид. Там е унищожена една четвърт от населението. След срещата на Закаев с дел Понте Путин очевидно е получил поредния истеричен припадък в Кремъл и започва подготовката на това престъпление. Работата на Конгреса на чеченците в Дания съвпада с превземането на «Норд-Ост». Опитахме се най-щателно да проучим това дело и установихме следното:
Редом с Бараев, водача на групата, нахлула в театъра, през цялото време се е намирал някой си Ханпаша Теркибаев. През последната нощ преди пускането на отровен газ в зданието и преди началото на щурма, Ханпаша се качва на покрива и започва да стреля с автомата си във въздуха. Моментално тръгва информация, че терористите разстрелват заложниците. Много ясно: за обгазяването и за началото на щурма са нужни някакви основания. Иначе трябва да се водят преговори за освобождаването на заложниците – такава е световната практика. И много често впрочем терористите ги освобождават. Всъщност Бараев е имал намерение да освободи заложниците в събота.
– Откъде е известно това?
– Разговарял съм с Ахмед Закаев и с други хора и знам, че е била постигната договорка с Бараев в събота сутринта заложниците да бъдат освободени. Закаев и Масхадов са били крайно възмутени от превземането на «Норд-Ост». Закаев се обръща чрез радиостанция «Дойче Веле» от името на президента на Чеченската република към групата чеченци в театъра с искането да прекратят дискредитацията на Чечения в очите на световната общественост и незабавно да освободят всички заложници без всякакви предварителни условия, тъй като тези методи на борба са съвършено неприемливи за чеченското ръководство. Впрочем, по-късно датчаните арестуват Закаев именно за това, че Русия директно го обвинява като организатор на атаката. Те са се надявали да получат тихомълком Закаев, но когато правоохранителните органи в Дания започват детайлно да проучват цялото дело, тази малка страна е обвинена в подкрепа на световния тероризъм и става обект на политически и икономически натиск. Когато се изяснява, че руската прокуратура няма никакви доказателства против Закаев, обвиненията за вземане на заложници спешно се сменят с обвинения за разстрел на свещеник. А когато става ясно, че и свещеникът си е жив и здрав, обвиняват Закаев в убийството на 300 милиционера и в това, че бил наранил един алкохолик. Руската прокуратура губи всички съдебни дела – и в Англия, и в Дания.
– Имаше някакви слухове за връзките на Яндарбиев с терористите, превзели «Норд-Ост», за това, че той преговарял с Бараев…
– Там се случва нещо интересно. Когато Закаев е в Копенхаген, към него се приближава един от участниците в конгреса, дава му телефон и казва: «Ето ти телефона на Бараев, обади му се». Точно по същата схема са действали и с Яндарбиев – дали са му телефона на Бараев. Закаев тогава не звъни, разбирайки, че това е провокация, но Яндарбиев телефонирал. Доколкото ми е известно, той разговаря с Бараев. Именно Яндарбиев успява да убеди Бараев да освободи заложниците. Бараев обещава на Яндарбиев, независимо от резултата на переговорите, да освободи всички заложници в 11 часа преди обяд на следващия ден, след което да приеме боя в зданието на театъра. И именно от този подслушан разговор между Яндарбиев и Бараев на Путин и Патрушев става известно, че на другия ден чеченците имат намерение да пуснат заложниците и да загинат в неравен бой. Но на руските власти не са нужни чеченци-герои, а чеченци-терористи и фактически само няколко часа преди освобождаването на заложниците Путин и Патрушев заповядват употребата на отровен газ срещу жени, деца и старци. След това заявяват, че Яндарбиев едва ли не е напътствал Бараев…
– Предполагате, че Бараев и неговият отряд са били използвани «на тъмно»?
– Искам да разкажа за Теркибаев. Бараев пристига с отряда си от Чечения. Те не познават Москва. Московският чеченец, който ги посреща и настанява, е Ханпаша Теркибаев. След като той стреля на покрива, при него се качват бойци от «Алфа». Теркибаев е изведен, а след това пускат отровния газ (бил е боен отровен газ и когато са го пускали, са знаели, как ще подейства на хората), отравят 130 души и обявяват операцията за успешна.
Теркибаев оцеля и след няколко месеца се появи на сесията на ПАСЕ, съпроводен от Рогозин (депутат от фракцията «Родина», член на комисията по външни работи – б. р.). Тогава ние незабавно вдигнахме шум. Журналистката Анна Политковска взе интервю от Теркибаев. Той подтвърди, че е бил в «Норд-Ост». Анна си спомни за него. След това вече започна големият скандал. ФСБ мълчеше, прокуратурата нито арестува, нито разпита Теркибаев и той изчезна. Буквално преди месец и половина-два от ФБР заявиха, че искат да разпитат Теркибаев. (ФБР води свое следствие по делото за вземането на заложниците, тъй като там е загинал и гражданин на САЩ.) И само няколко дни след това заявление Теркибаев загина в катастрофа. На територията на Чечения.
– А следствието е на нулево равнище? И не се води дори формално?
– Не знам. Но помислете, убили са всички, в това число и жените-чеченки, които не са оказвали никаква съпротива. Разстреляли са и спящите. За какво разследване може да става дума, когато всички заподозряни, всички свидетели са разстреляни?
– А има ли доказателства, че те наистина са имали у себе си експлозиви?
–Има информация, че детонаторите са били в неработещо състояние. От момента на пускането на газа до началото на щурма са изминали 30–40 минути. Ако терористите са искали да взривят театъра, те биха могли да го направят. Аз смятам, че операцията е протекла под контрола на ФСБ. ФСБ е управлявала цялата група чрез своята агентура. Агенти са били Теркибаев и Абубакар. Впрочем, Михаил Трепашкин, адвокатът, който сега лежи в затвора, на времето е служил във ФСБ и е водил дело срещу Абубакар. Абубакар е живял в хотел «Салют», ведомствен хотел на МВР. Директор на този хотел е чеченец, а зам.-директор е генерал-лейтенантът от КГБ Баданцев. Абубакар е бил свързан с Баданцев. Трепашкин завежда срещу тях наказателно дело, арестува част от групата, след което Патрушев лично изгонва Трепашкин от органите, а всички арестувани престъпници пускат на свобода.
– Кога става това?
– През 1996. Половин година преди «Норд-Ост» Абубакар отново се появява в Москва. Трепашкин научава за това и предупреждава полковника от ФСБ Шебалин, че тези бандити са отново в Москва и очевидно готвят нещо. ФСБ се прави, че нищо не знае и не може да установи. Трепашкин назовава номера на сводката от външното наблюдение. ФСБ подхвърля тази сводка от външното наблюдение в квартирата на Трепашкин заедно с пистолет с 13 патрона. След това там провеждат обиск и завеждат срещу него наказателно дело за издаване на държавна тайна. А бандитската група не я закачат. По-късно вече Абубакар се появява в «Норд Ост». Трепашкин се възмущава: още преди половин година ви предупреждавах, че той е в Москва! Следователят по делото поканва Трепашкин в моргата, за да разпознае тялото на Абубакар, но Трепашкин не го намира. Сред убитите не е и ХанпашаТеркибаев. И Абубакар, и Теркибаев са били заедно с Бараев…
В книгата «ФСБ взривява Русия» ние двамата с Юрий Фелштински сме описали всичко подробно. Ако лъжа – нека ме съдят за клевета. Книгата е издадена и на руски, и на английски. Когато тези книги са доставени в Москва, конфискували са ги и са признали, че те съдържат държавна тайна. Т.е. държавната тайна е в това, че ФСБ е взривила жилищните блокове. Оказва се, значи, че не са празни приказки. Лъжата не може да бъде държавна тайна.
