Путин отпразнувал по традиция на дружеска вечеринка с наздравици, ордени и грамоти върнатия преди години т.н. “Ден на чекиста”, 20 декември.
Страховита от десетилетия дата, празник на една организация и на нейните членове, които от първите часове на своето съществуване след болшевицкия преврат потопиха Русия в кръв, отнеха живота на десетки милиони човешки същества, разнесоха по света диверсии, атентати, масови убийства, нравствен разврат и мизерия.
Привържениците на конспиративното мислене бълнуват някакви тайни общества, еврейски световни заговори, масонски ложи, билдербергери и пр. дивоти, които уж управлявали света…
А всъщност единствената действително мощна задкулисна тайна сила, която пронизва всички общества и която почти 100 години дърпа конците, сипва отрова и радиоактивен прашец, изгаря живи, натиска копчетата на адските машини, поставя и сваля (буквално!) държавни глави и бута цели народи в бездната е именно празнуващото днес в Москва ЧеКа (с всичките му мимикрии, разновидности, и филиали – от ГПУ и НКВД през Коминтерн, КГБ, КДС, ЩАЗИ до ГРУ и ФСБ).
Празнуването в Москва не бива да ни учудва. Както никога в историята, днешна Русия се управлява и открито, и поголовно от ЧеКа.
Чекист възсяда на президентския трон в Кремъл, чекисти са настанени на всички ключови политически, икономически и медийни позиции в Русия и държат тази страна, оплетена в тяхната чекистка мрежа. Стискат я, изцеждат от нея каквото могат да натикат в своите джобове, наливат в главите на все по-обезумяващото й гражданство злоба, завист и агресивност към всеки и всичко, които не желаят да се подчинят на чекисткия диктат.
След 1991 г. имаше няколко години, когато Русия беше на кръстопът. Все още имаше шанс за коренна промяна. Но с идването на власт на невзрачния ленинградски подполковник през 1999 г. и празникът на чекиста бе възстановен, и векторът на развитие на Русия върнат в привичната си посока: назад, надолу, натам, откъдето връщане за тази страна, в този й вид, явно няма да има.
И си спомних 2006 година, когато за пръв път ми попадна все още свенливото възстановяване и споменаване на “Деня на чекиста”. Тогава написах в Медиапул следното иронично антрефиле. Каква наивност от една страна. И каква съдба – то да се окаже в днешно време без всякаква ирония грозна истина…
20.12.2006 г.
Назоваването на нещата с истинските им имена винаги помага за по-точното разбиране на често пъти скритите зад тях движещи сили и мотиви. Ще се опитаме да направим това тъкмо днес – в деня, на който от сайта на Федералната служба за сигурност (ФСБ, наследник на КГБ) с патетична тържественост се носи приветствието:
“Поздравяваме всички действащи сътрудници и ветераните на ДС по случай Деня на работниците от органите за държавна сигурност!”
Напира ни и на нас да честитим празника на безкористните труженици на тихия фронт, на деятелите, огъващи денонощно гръб, напрягащи мускули, ум, перо и дар слово с една едничка цел – държавното величие на матушка Рус.
Напира, но не чак до там. И то не защото ни се зловидят рюмката или две високоградусно питие, които на този ден ще гаврътнат изтощените майстори на плаща и кинжала.
Причината не е и в някаква незряла предубеденост или, не дай Боже, злонамереност към днешните органи на северния гигант.
Просто тъкмо когато се канехме да се включим и ние според силите си в празничния салют, погледът ни се спря на един представителен сайт на популярната и в България руска Академия по проблемите на сигурността, отбраната и правния ред (АБОП). По-точно на един от медийните портали на тази организация на елитни ветерани на органите за сигурност от бившия СССР и на действащи държавници на днешна Русия.
Представителният медиен портал, наречен “Хранител” (българският потребител не може да не открие в названието многозначителна връзка както с охранителния бизнес, така и с храненето, най-вече от държавната ясла) публикува обширна честитка във връзка с празника. В нея, необременени от вниманието на публичния интерес, действащите и пенсионирани деятели на ДС оставят всяко прикритие и си казват, за какво става дума на този празник.
“На този ден, 20 декември 1917 г. с постановление на Съвета на народните комисари за борба с контрареволюцията и саботажите, в Съветска Русия бе основана Всеруската извънредна комисия (ВЧК). За неин пръв председател е назначен Феликс Едмундович Дзержински.
По-рано този празник се наричаше Ден на чекиста. Денят на работниците от органите на държавна сигурност се отбелязва в Русия като официален професионален празник от 1995 г., въведен с указ на първия президент на Русия Борис Елцин. Днес той е професионален празник на сътрудниците на ФСБ, на Службата за външно разузнаване СВР, на Федералната служба за охрана ФСО и на Главното управление за специални програми на президента на Русия. В съветско време всички тези служби влизаха като главни управления в структурата на КГБ.”
Какво излиза? Значи изброените “бивши главни управления” решили просто да продължат честването на Деня на чекиста, макар и под ново име. Също както държавата им, ръководена от един бивш подполковник от КГБ, реши да възстанови своя десетилетен съветски химн, от чийто звуци близките съседи ги побиват тръпки.
Празнува се всъщност денят, в който Феликс Дзержински и Ленин основават организацията с име, напомнящо щракането на предпазителя на наган – ЧеКа. Един поглед на официалния сайт на ФСБ ще ни поучи, че Феликс Едмундович продължава да е пример за подражание и почитание на весело празнуващите днес “работници”. Няколко цитата от там:
“За характеризирането на исторически деятели, особено от такъв мащаб като Дзержински, е съвършено неприемлив едностранчивият подход. Под нарицателното “железният Феликс” разбираме неговото умение да налага в живота приетите решения, взискателността му, чувството за отговорност и дисциплина, личният пример…
Най-характерната черта на Ф. Дзержински е неговата вяра в правотата на делото, на което се е отдал. Именно тази вяра определя всички негови постъпки. Заради нея той не жали себе си…
Като ръководител на съветските органи за държавна сигурност Дзержински полага основите на могъщата съветска спецслужба, способна да противостои на всички световни разузнавания. Той формулира принципите на подбора, разпределението, обучението и възпитанието на чекистските кадри, учи ги да бъдат “политически бойци”, “законопослушни” (по-точно, “партийно-послушни”)… Дзержински не е против развитието на демокрацията, но “демокрацията трябва да се развива само на онази платформа, която ни дава партийният конгрес”. Той е борец за законност, но законност социалистическа, революционна…”
Поучени от горния текст разбираме, каква досадна грешка щяхме да допуснем, ако се бяхме присъединили към поздравлението с думите “Ден на работниците от…”. Не! Съкровеното желание на тези работници е да им бъде честитен именно Денят на чекиста.
Което и правим.
Пък току виж, че следващия празник посрещнат пред възстановения паметник на “железния Феликс” на Лубянския площад.
