Снимка: Христо Христов (http://desebg.com/)
Два полюса възникнаха пред очите ни за два дни!
Единият – цивилизованият, мек, разсъдлив – и смел! – почтен и готов на морално разкаяние и свеждане на глава за изкупление пред жертвите.
Росен Плевнелиев – нашият президент.
Другият – бит и подут след непочтено и мръсно воден от него двубой – ломоти, че това станало, защото противникът му просто имал късмет, че срещу него имало заговор. След което реве като вол “България е най-великата! България над всичко! Ние сме велики, няма да им се дадем!” и пр. дивотии за срам пред света.
Боксьорът “Кобра” – идол на национал-патриотичната гмеж.
Всеки от нас е предизвикан.
Сам си избира кой от тези два полюса да е неговият личен символ на днешна България.
Кого чувства близък.
И кой от тези двамата желае да определя бъдещето на Татковината!
Съгласен съм изцяло с коментара за змийчето, но бих призовал за известна умереност относно г-н Президента – нека не го превръщаме прибързано в икона. Не виждам кога е показал, че е “готов на морално разкаяние”.
Напротив – с опортюнистичните си фантасмагории си около 10.11., показа точно обратното, че не е и почтен. Това, че днес е застанал – възможно дори и по чисто конюнктурни причини – от правилната страна на барикадата, е добре, но не го прави автоматично “почтен и готов на морално разкаяние”. Впрочем, отдавна смятам, че Президентът трябва спешно да уволни ПР екипа си, защото на моменти получава много лоши съвети.
Та, нека не идеализираме нещата – Президентът ни е расъл като достойна смяна на тежката номенклатура от втори /първи извънсофийски/ кръг, получил е наготово “ваучер” за бизнес в най-мътните години /първата половина на 90-те/ и т.н. Това, разбира се, не е престъпно и не променя факта, че към днешна дата той е ОК – не крия и не съжалявам, че съм гласувал за него – при това с ясното съзнание за биографията и недостатъците му, а не вторачвайки се в безспорните му качества и в момент, когато либерално-антифашисткият актив в очевиден делириум призоваваше да се гласува за Калфин, за да не отидела цялата власт при мутрофашистите.
Апропо, мисля, че именно така се правят правилните избори – не само заради, а и въпреки.
В случая обаче, Президентът можеше просто деликатно да замълчи и смирено да почете жертвите, а не към днешна дата, 25 г. по-късно, да се прави на автентичен антикомунист, тъй като просто никога не е бил. За разкаяние надали може да става дума, тъй като трудно можем да го обвиним, че не е последвал пътя на Евгений Дайнов и от номенклатурно чедо да стане пръв дисидентин. 😉
Така ги виждам нещата, с ясното съзнание, че може и да бъркам.
Прочетено на стената на Kostadin Burgaski:
Българите са в треска: очакват най-добрият им боксьор да победи и да размаже угризенията им за Украйна. Навсякъде говорят за това. Надяват се по този тъп и садистичен начин да си докажат, че са прави. Да си нахранят самочувствието. Вместо да се поклонят на украинците и да признаят в себе си, че с влизането на Русия помагат всеки ден в Украйна да загиват хора?.. А най-добрият им боксьор да вдигне ръката на Кличко пред сънародниците му и да им каже, че е с него?.. И с тях – в тази най-мръсна и братоубийствена война?.. И че ги подкрепя, и ще дарят всички приходи от мача за децата на загиналите?… И…, ама как па не – какъв златен шанс да си размажем собствените съвести?!.. Иначе погледнато, фактите са следните: един як чалга-българин без образование, ще се боксира с личност. Владимир Кличко е завършил Киевския университет, защитил е дисертация, има докторска степен и говори четири езика: украински, руски, немски и английски. Бил е и актьор, и популярен общественик, а заедно с брат си – активен благотворителен деец в подпомагането на деца от Африка и Южна Америка. На 29 март 2012-а, на благотворителен търг в Киев, той продава олимпийския си златен медал от 96-а година за 1 милион щ. долара, за да сбъдне мечтите на много украински деца. Веднага след продажбата, купувачът върнал медала от уважение към Владимир… Та искам да кажа, де: българите отдавна са победени от Кличко и украинците и затова сами се уНижават.. (за руско уважение да не говорим!)..