За 25-тата годишнина от падането на Берлинския зид германската столица се украси с ефирна светлинна инсталация от 8 хиляди въздушни балона, наредени по линията на някогашната граница през центъра на града.
За два дни „стената“ израсна отново като красива верига от феерично клатушкащи се в нощта бели кълба. По даден знак те бяха пуснати да отлетят волно в небето и символичното разделението на града в един миг престана да съществува. Туристи и петимни за развлечение берлинчани аплодираха възторжено…
Странна естетическа атракция, с която организаторите запечатаха у стотици хиляди стекли се съвсем млади хора за цял живот сетивен спомен за „стената“, който няма нищо общо с бетона, телените мрежи, кльоновете, злите кучета, самострелящите устройства, кръвта и отчаянието на истинската Берлинска стена.
Този актуален „паметник“ на Стената изглежда собено кичово, нелепо и унизително за страдалите на фона на спомена за един истински мемориал на жертвите на Берлинската стена. Същият, който стана жертва на политически коректния, презастраховащ се и нетърпящ самоинициатива берлински истаблишмънт.
Точно преди десет години, когато в Берлин се честваше с голям официален апломб 15-тата годишнина от падането на Берлинския зид, паралелно с тържествата, но извън светлината на прожекторите се разигра един обществен, естетически и политически скандал, който хвърля сянка до днес.
В навечерието на тогавашния „малък“ (за разлика от сегашния „голям“, 25-годишен) юбилей, собственичката на световноизвестния, частен (!) музей на Чекпойнт Чарли Александра Хилдебранд бе открила на мястото на бившия контролен пункт истински вълнуващ мемориален комплекс в памет на загиналите по границата.
Музеят бе тогава, остава и до днес един от най-силните притегателни магнити за всеки берлински турист. Основан в средата на 60-те години на миналия век от човека-легенда, политически затворник и противник на режима в ГДР Райнер Хилдебранд, музеят стана през въпросния ноември 2004 г. сцена на акция, която разгоря духовете в Берлин.
Самият парцел около Чекпойнт Чарли бе продаден още през 1990 г. от берлинското правителство на частен инвеститор. Инвеститорът – голяма банка – се бе ангажирал да построи възпоменателен обект на това символично място.
На същия граничен пункт през октомври 1961 г. се бяха изправили дуло срещу дуло американски и съветски танкове. Тук на Червената армия й бе показано категорично, че няма да бъде допусната нито на метър пò на Запад. С това драматично събитие, както и с многобройните опити за бягство през стената в този сектор, Чекпойнт Чарли влезе в историята.
Минаха 14 – 15 години от падането на Стената. Инвеститорът, закупил парцела, така и не построи обещания мемориал. Вместо това районът бе даден под наем на организатор на битпазар, който разви там оживена амбулантна търговия с реликвите на комунизма – от кожени ушанки с петолъчки, до руски пилотски часовници и безформени парчета от стената – всичко за нуждите на туриста.
Възмутен от ширещата се пошлост основателят на Музея на Чекпойнт Чарли Райнер Хилдебранд, нае през 2003 г. парцела под аренда и заплати от частни средства 113 000 евро за да прогони търговците от символичния район. Намеренията му бяха да построи там достоен мемориален комплекс за жертвите на разделението.
В края на 2003 г. обаче смъртта попречи на този идеалист да види готов своя проект. Но ето, че вдовицата му Александра, която е емигрантка от Украина, изненадващо за публиката, успя точно за 15-годишнината от падането на Стената да реализира идеята на своя съпруг.
Възстановен бе 200 метров отрязък от оригиналната стена. На площадка с размери около 100 на 50 м, застлана със светъл чакъл бе издигнат мемориален комплекс – лабиринт от 1065 на брой високи, мрачни дървени кръстове.
Следва част от мой репортаж за абсурдно развилата се история, който бях писал тогава, през ноември 2004:
1065 са кръстовете на новия мемориал. Толкова са и поименно идентифицираните жертви на берлинската стена – по един кръст за всяка от жертвите на разделението на Германия. Тази цифра включва както убитите при опит за бягство, така и отвлечените от агенти на Щази от Западна Германия на Изток и след това умъртвени противници на комунистите, но също и загинали съветски войници-дезертьори или войници от армията на ГДР.
Пред внушителния комплекс от двете страни на бившия КПП мълчаливо стоят многобройни посетители – берлинчани и гости. Пред отделни кръстове има положени цветя от близки на загиналите.
Вслушвам се в реакциите на хората, тълпящи се пред гората от кръстове. Мненията са единодушни – сблъсъкът с индивидуалните човешки имена, лица и съдби (на всеки кръст има или име и снимка, или съобщение за обстоятелствата на смъртта на жертвата) разтърсва и впечатлява, както рядко се случва пред друг паметник. Чувам само думи на признателност и силно вълнение.
Подобни коментари се срещат и в медиите, но като цяло в тях преобладава строга критика към частния мемориал.
Берлинското правителство, коалиция на Социалдемократи с партията на бившите комунисти ПДС, вече заяви, че до края на годината ще отстрани кръстовете. Според политиците Берлин нямал нужда от повече паметници на Стената, а още по-малко от мемориали, които разединявали гражданите вместо да ги обединяват.
Известният историк проф. Лауренц Демпс говори за някакъв „зловещ маскарад“, други обвиняват украинската вдовица в комерсиалност и в създаването на „политкич“.
Според мнозина от изказващите се в медиите политически и научни фактори, мемориалният комплекс внушавал ненужен дух на конфронтация(?!?) Той бил исторически неиздържан, а броят и имената на жертвите не били верифицирани научно…
Мразовита вечер. Минувачите припряно бързат. Прожекторите създават по един нереално осезаем начин обстановката на старата граница.
Един от най-странните аргументи на противниците на новия мемориал е, че той силно напомнял строящия се недалеч за десетки милиони евро голям паметен комплекс за жертвите на Холокоста край Бранденбургската врата. По този начин кощунствено се приравнявали жертвите на Берлинската стена с тези на Холокоста…
Единствено опозиционният ХДС изтъква внушителната сила на мемориала и подчертава, че със своята акция Александра Хилдебранд е демонстрирала безпомощността и нежеланието на правителството да почете по адекватен начин жестокото минало на града. Така се е наложило частна инициатива да компенсира неспособността на политическата власт.
Последният убит на Берлинската стена. Спомням си до днес изстрелите през онази нощ на 5 февруари 1989, защото живеех съвсем наблизо от мястото, където Крис Гефрой се е катерил през стената. Приятелят му ранен е успял да се преметне, а той на решето е останал от “нашата” страна.
Междувременно собственикът на парцела вече се поддаде на свръхсилния натиск и прекрати договора с музея към края на текущата 2004 година. Дотогава булдозери трябва да сринат мемориала.
Александра Хилдебранд заявява, че няма намерение да отстъпва.
Срещу плановете за разрушаване на комплекса с кръстовете се надига протест. Организации на репресираните от комунизма и фондации в памет на загиналите събират протестни подписи срещу ликвидирането на станалия за кратко време тъй популярен мемориал.
След горния репортаж от ноември 2004 нещата се проточиха и стигнаха до съда. През това време кръстовете месец след месец събираха все повече и повече внимание и признание от страна на гостите на Берлин.
В крайна сметка банката-собственик на парцела, поставена от една страна на политически натиск от управляващите в Берлин коалиционери социал-демократи и бивши комунисти и от друга – на стопански натиск от финансовите си баланси поиска от Александра Хилдебранд сумата от 34 милиона евро за да й преотстъпи ареала.
Тя напразно се опита да събере поне част от нея. Накрая през юли 2005 банката получи по съдебен път правото да вкара булдозери и да събори кръстовете.
Три поколения политически затворници на ГДР протестират срещу берлинското правителство от социалдемократи и посткомунисти.
На 5 юли бивши политзатворници от ГДР се вързаха с вериги пред Мемориала и протестираха по този начин срещу разрушаването му. Пред многобройни международни журналисти Ханс-Еберхард Цан (Zahn), самият той лежал 7 години в затвора за клевета срещу социализма, каза, че отговорните лица за този срамен за имиджа на Берлин епизод, трябва да знаят, че когато булдозерите дойдат, ще им се наложи със сила да отстраняват вързаните с вериги правозащитници.
Организаторите на разрушаването се възползваха обаче от нощната тъмнина и от кратко отсъствие на активистите и вкараха булдозерите призори на 6 срещу 7 юли 2005 година. Кръстовете бяха сринати за 2 часа…
След това ареалът около Чек Пойнт Чарли пустееше с години и тълпите туристи напразно се оглеждаха за нещо, визуално и емоционално напомнящо им, че тук е минавала стената между свободния свят и света на комунистическите диктатури. Едва през последните години се поставиха панá с фотографии, показващи исторически моменти, свързани с граничния пункт.
Амбулантните турски и арабски търговци и до днес обикалят наоколо със сергиите си и предлагат руски ушанки на туристите.
Ето, че през 2014, за тазгодишния 25-ти юбилей, Берлин реши да се представи на света със описаното в началото атрактивно зрелище – светлинна инсталация от хиляди светещи въздушни балони. Първият балон бе пуснат в небето от престарелия Михаил Горбачов, дошъл в Берлин да се порадва на германските ласкателства и да сплаши неслушащата неговия государ Путин Европа.
Един мемориал с хиляда кръста щеше да е очевидно неуместен…
