Милен Радев

Играта около България се ожесточава. Страшното е, че това се случва тъкмо в период на политическа и икономическа разруха, на държавна и гражданска нестабилност. Всъщност, най-вероятно нито едното, нито другото или третото са случайни…

Днес в Белград пристигна Владимир Путин за участие в парад по случай измислена годишнина. Измислена, защото действителната 70-годишнина на освобождаването на Белград от германска окупация е четири дни по-късно. Но кой ти гледа, когато трябва да се използва минаването пътьом за Милано на големия брат от Моcква. “Брачата” и датата ще преместят, и военен парад ще му спретнат, и речи за вековната сръбско-руска дружба ще произнесат, и новопостроения (и платен от Русия) зловещ паметник на Николай II в Белград ще му лъснат за чудо и приказ…

Путин ще се реваншира с голяма реч, в която със сигурност няма да говори само за златната београдска есен, и с военно участие в парада на руски изтребители от ескадрилата “Стрижи” (бързолети).

Въпреки своите ЕС-аспирации (или може би тъкмо поради тях!) Сърбия е днес без съмнение най-верният моковски васал в Европа. Потискащо впечатление правят сервилните възторжени изказвания за Путин и за Русия, които могат сее чуват тези дни от устата на сръбски граждани, журналисти, политици.

Сигурно е също така, че Путин без особени усилия ще въздейства на сръбския политически елит в полза на строежа на Южен поток без оглед на несъвместимостите с европейските енергийни пакети.

Очевидно вината за замразяването на строителните работи по газопровода ще се пише не на последно място на българска сметка, а българският президент и неговата рядко категорична позиция в полза на европейските норми и в защита на българския суверенитет ще са обект на общата и не от вчера съществуваща сръбско-руска антибългарска злоба.

В петък е поредният акт на руската дипломатическа (и по КаГеБистки дезинформационна) офанзива. В Милано, на срещата на върха между европейските и източноазиатските държави, Путин ще криви ботоксираната си мутра в благосклонни усмивки, ще тика в ръцете на европейците наклепаната си с брашно космата лапа, ще гъгне с тебеширен фалцет.

И там шансовете за успешно активно мероприятие на московската гебистка клика не са малки. За това може да се съди по преобладаващо оптимистичните коментари в големи западни издания, че имало “голяма вероятност и Русия, и Украина да постигнат компромис и да се споразумеят по въпроса за газовите доставки”.

Казано на разбираем човешки език, това означава, че от една страна Петър Порошенко ще бъде подложен на нечуван натиск от загрижената за зимното си благоденствие западна общност да отстъпва и се примирява, а от друга – Путин ще може да лансира своите тюнинговани в многолетните кагебистки традиции на диверсия и заблуда привидни тактически отстъпки (вж. обявеното и посрещнато така възторжено на Запад “оттегляне” на намиращите се там уж на “учения” тежки руски съединения, за чието практическо изпълнение НАТО няма до сега никакви доказателства!)

И тези “отстъпки” ще се посрещат с петимно благодарение от присъстващите. Особено като имаме предвид, че става дума за форум, на който не присъстват Съединените щати, т.е. тъкмо форум, за какъвто в Кремъл мечтаят от зори до зори.

Още тази вечер италианският премиер Матео Ренци, поел великодушно ролята на посредник, ще притисне в разговор на четири очи бедния Порошенко до стената. Италия трескаво следи календара и мери температурите в страх от недостигащи до нея руски газови доставки. Ответните руски ембаргови мерки срещу европейски аграрни стоки удариха най-силно именно Италия и паниката сред тамошната и без това силно разяждана от проруски симпатии (което означава инфилтрирана от руски финансови средства) политическа класа нараства от седмица на седмица.

Ето защо има голяма вероятност да видим в края на седмицата един злорадо усмихващ се победител – паханът на московската мафиотско-кагебистка клика и многобройни, задоволени от поредното временно отлагане на неприятните непопулярни, но жизнено важни решения и мерки, цивилизовани западни дами и господа.

След Украина, която ще е очевидната първа жертва на тази добре позната игра на апийзмънт, в най-тежко положение по ред причини ще се окаже България.

На особен натиск и риск ще бъдат изложени онези нейни политици, които се застъпват в своята работа за национални интереси и европейски принципи. И тъй като, както всички знаем, събитията се развиват в обстановка на политически хаос и активни смущения в България – резултат на разнообразни форми на руска подривна дейност, прогнозите за цветущо бъдеще на някогашната страна на розите не могат да бъдат много розови.

Дали тези трупащи се мрачни облаци на българския хоризонт могат да накарат останалите все още незагубили ум и съвест политици в България да се сепнат?

Отговорът изглежда предрешен и нерадостен.

Но сме чували, че в света се случвали и чудеса…