Един френд от Фейсбук, Мартин Гладнишки, ми отправи призив да представя седем причини защо трябва да се гласува в неделя.
Откликвам на молбата му. Без друго исках, след всичките си повече или по-малко сериозни писаници на актуалната тема, която вълнува всяко тупащо все още с български ритъм сърце, да направя и аз едно финално заявление.
Бих могъл да представя даже не седем, но цели девет причини… 😉
Не мисля обаче, че мога или трябва да давам акъл на някого, ще кажа просто защо аз самият смятам да гласувам и да гласувам не изобщо, а съвсем конкретно. Да гласувам така, че Родината ми да има полза от моя глас.
Правото на политически избор е нещо, към което сме се стремели от десетилетия. Правото на политически избор бе мечта, чието сбъдване дедите ни не дочакаха и си отидоха в гроба с петимно отворени очи.
Да имаш правото на политически избор и да го пренебрегнеш доброволно е като да се откажеш да полетиш към неизвестността, ако Господ внезапно реши да ти дари крила. То означава сам да участваш в моралното си покваряване.
След 25-годишно лутане и безкрайна редица от разочарования е време за реалистична преценка. Не според идеологически схеми и естетически приумици, не с очи вперени в идеално сините небеса, но с поглед вторачен в нозете ни, впили се с последно усилие в ронещия се ръб на оврага.
Една погрешна стъпка и българската каруца, заедно с българо-циганско-турското население на някогашната Земя на розите, ще се понесе неудържимо към евразийската кочина на московеца.
А какво ни чака там, откъдето измъкване с десетилетия вече няма да има, е добре известно: произвол, корупция, мръсотия, власт на лъжата и насилието, гавра със свободата и достойнството, робство на духовете и телата.
След година и половина въргаляне в локвата при правителството на некадърността и измамата, на България й е нужно стабилно и компетентно управление, водено от партийна сила и от лидери, за които да няма съмнение, че са предани на западния цивилизационен избор.
Не от идеални и безгрешни политически и физически субекти, но от такива, които са доказали на практика своята решимост да върнат България пак на европейския (ЕС) и атлантическия (НАТО) коловоз. Да я изкарат от задъненото тресавище, в което я натикаха за година и половина БСП и нейните производни партийноиди.
Управление, водено от личности, които освен, че милеят за България, но слушат гласа и следват съветите на лидери от западния свят, вместо да си тъпчат джобовете с подкупите на източния деспот.
Управление, което отново ще строи, вместо да краде, да наводнява, да взривява и оставя хора на произвола.
Ето затова смятам да гласувам в неделя и да дам гласа си за партия, която може да изпълни тези с влагани в нея надежди.
Която не само да носи европейския избор в името си, но и да работи за неговото сбъдване.
А на все още колебаещите се дали все пак не е по-добре да отидат за гъби в утрешния ден искам да помогна с кратък откъс от уникалния филм на Сидни Лъмет за делото на д-р Мартин Лутър Кинг (писал съм повече за този филм тук).
В клипа, който съм изрязал, е уловен момент от усилията на негрите в градчето Селма, Алабама да бъдат допуснати в сградата на Съда за да се регистрират като избиратели за да могат да упражнят гражданското си право на политически избор.
..
Освен д-р Кинг в откъса ще видите харизматичния пастор К.Т. Вивиан с една виртуозна спонтанна пледоария в полза на конституционното право и задължение на гражданина да гласува. Ще видите и осрамилия се за винаги шериф Джим Кларк, който се разправя с гражданите по мутренски (мутрата си е мутра – и в Америка, и в България).
Излишно е да напомням, че невъобразимото тогава е вече реалност днес – пълни граждански права на негрите в САЩ
Срамота е пред такива светли примери да се каже „от мен нищо не зависи, я пá нема да гласувам!“…
