Любо Канов

Евгений Михайлов е направил абсолютно безпощаден и изчерпателен анализ за същината на проваления преход.

Не е възможно България да просъществува дълго, ако продължава масовата безпаметност, която даже не може да си спомни какво ставаше преди един месец или преди една година. Да не говорим за съдбоносните активни мероприятия през всичките тези години, обстойно споменати в интервюто на Евгений.

Няма да се получи нищо, ако продължи апатичното блеене, че нямало за кого да гласува и се изпълнява планът на ДС за ниска избирателна активност на работещите и производителните, за сметка на неграмотните, крепостните и платените “избиратели”.

Всички трябва да се вдигнат в неделя и да гласуват!

Поведението на свръхвзискателни чистофайници, които се гнусят и от най-малките нарушения на правоговора и които се занимават с обсъждане на практически проблеми от живота и съдбата на нацията от префърцунена естетска позиция не води до никъде.

Видя се докъде се стига когато вместо прямо изговаряне и ясни практически действия се работи с макиавелистки потайни договорки и многоходови комбинации, замислени в нечии конспиративни лаборатории.

Сега наистина е настъпило време разделно, защото ченгетата подготвиха и осъществиха пъклен план за дестабилизация на България през банковите лостове, медиите и специалните служби.

Сигурен съм, че вече се подготвят ударните отряди на февруарските провокатори, агитките и мутренските бригади за зимните вълнения и провокации, защото създадената каша от Тройната коалиция ще има много тежки финансови последствия, а беззаконието е завладяло всички етажи на държавата.

А е ясно, че ГЕРБ ще бъде държан отговорен, ако състави правителство. И те ще носят тази тежка отговорност. Няма кой друг.

Между България и пропадането й в евразийската кочина паралелно с рухването на валутния борд стоят единствено проевропейските български партии членки на ЕНП. И всякакви интригантски макиавелистки номера и крамоли всред онова което се предполага да е българско дясно са гибелни, защото демотивират и отблъскват мислещите и продуктивни хора, които са сърцевината на евентуалното й европейско бъдеще.

22 септември настоява да се промени цялата порочна Конституция и да се преоснове системата върху здрава база, особено в съдебната система и прокуратурата. Това в момента не изглежда да е възможно поради непосилните препятствия заложени в миналото от такива гласовити демократи с псевдоними като конституционния Георги Марков, който сега се опитва бойко да се качи върху гърба на Бойко и да изнася моралистични и политическо-конституционни проповеди, които дори когато звучат убедително са под подозрение поради ролите на съдията. Включително и при гигантския гамбит с идването на Царя.

При тези предстоящи избори ще става въпрос за удържане на разпада иницииран от февруарските и костинбродските провокации платени от едни и същи донори и играчи от подмолите на задкулисието, независимо дали на повърхността е Бареков, Манолова, Сидеров, Дудев, Шамара или Чегеварата.

Отдолу винаги се долавят сенките на Доган, Пеевски, Василев, а още по-отзад руско-съветската пета колона и нейният ДеСарски обслужващ антураж, в който фигурират от десетилетия и хора в синьо.

Като реална възможност за тръгване по пътя към конституционна промяна след неизбежно трудната икономическа и финансова стабилизация на страната, която ще е приоритет веднага след тази избори, вероятно ще бъде спешното насрочване на референдум за радикална промяна на изборната система с електронното гласуване като номер едно, следвано от мажоритарното гласуване и задължителното гласуване.

Неграмотното псевдо-гласуване може да бъде ограничено с просто изискване да се прочетат елементарни текстове в бюлетината преди да се пристъпи към гласуване.

При положение, че се осъществи успешна реформа на избирателната система, промяната на Конституцията ще бъде много по-малко утопична отколкото изглежда сега и идеите на 22 септември за Конституционен блок ще могат да се реализират.

Но сега има само една единствена близка задача и дълг: всички да гласуват.