В историята на обединена Германия не се помнят парламентарни избори във федерални провинции, които така феноменално да са прекроявали политическата карта на страната както току що завършилите в Бранденбург и Тюрингия и изборите преди две седмици в Саксония.
Една нова партия, едва наскоро учредена и набрала скорост за броени месеци, обърква плановете на утвърдените партии и изправя политическата класа пред тежки проблеми. Във всяка от трите провинции тя събра от раз по 11 – 12 % от гласовете.
AfD – Алтернатива за Германия бе създадена изневиделица като партия, стремяща да се възползва от еврокритичните настроения и реалните или въображаеми икономически проблеми на все повече германци, от мощно внушавания в медиите страх пред рисковете на бъдещето.
Сред учредителите на АфД са представители на академичния свят, много професори, преди всичко икономисти, известни фигури от бизнеса (повечето пенсионери) и дезертьори от традиционните партии с изявени консервативни и националистически позиции. Но и доста много млади специалисти със скептично до враждебно отношение към Европейския съюз заради тежестите, които както казват, Германия трябвало да носи по вина на калпавата политика на други страни от общността.
През последните месеци обаче АфД се превърна от просто еврокритична партия в най-про-руската и симпатизираща на Путин партия в Германия. Нейният вицепредседател Александър Гауланд, който преди да напусне ХДС и се включи в АфД бе известен като краен консерватор, под път и над път призовава да се прояви разбиране за Путин, и за присъединяването на Крим към Русия, тъй като и при най-свободните избори, тамошното население без съмнение щяло да избере „аншлуса“.
Гауланд не се уморява да припомня Бисмарк и неговата теза, че Германия винаги трябвало да поддържа приятелски отношения с Русия, като „гаранция“ за опасности, които я дебнели „от Запад“.
На предизборния конгрес на АфД в Ерфурт млади и нахъсани делегати се надпреварваха да хвалят Русия и да искат солидарност с нея, наред с непрестанните хули към Евросъюза и Америка за тяхната „лицемерна политика“. Конгресът официално се обяви против всякакви санкции срещу Русия. Германия – такава е основната линия на партията – трябва да се грижи за германските интереси, а не да „играе по чужда свирка“…
Партийният лидер, професорът по макроикономика Луке, който на последните избори стана евродепутат в Брюксел все пак гласува в Европарламента за санкциите и с това си навлече масови обвинения и хули от страна на съпартийци и симаптизанти като „блюдолизец на Америка“, „нагаждач“, „скъпо платен еврократ“ по сайта на партията, в емайли и във Фейсбук.
Очакванията за разцепление в АфД обаче се оказват прибързани. След вчерашните блестящи резултати, след подкрепата от над 12 %, която партията получава в региона около федералната столица Берлин за своята про-руска и популистки антиевропейска програма, консолидацията е неминуема.
През последните две седмици бях в няколко бранденбургски градчета и в предградия на Берлин. Никоя от другите, традиционни партии не бе представена дори и с десета част от масовата предизборна печатна пропаганда, която ми направи впечатление в полза на АфД.
В някои села буквално всяка улица – от началото до края – бе „украсена“ само със сините демагогски плакати на АфД, призоваващи за ред и порядък, за прогонване от Германия на престъпните чужденци и за даване на отпор на „еврократите“.
След лично видяното, нямах съмнение какви ще се окажат изборните резултати. Открит и неизследван в германските медии остава въпросът за финансирането на новата партия Алтерантиве фюр Дойчланд. Знае се, че тя е фаворит на сериозни бизнес кръгове тук.
Познавайки симпатиите към Русия и постоянните предупреждения до какви тежки последици за Германия щяло да доведе критичното отношение на правителството към путинските авантюри, които открито изразяват най-висши управители на германски концерни от Siemens, през Klöckner, Wintershall и BASF до RWE и BMW, не е трудно да си представим откъде идва сериозна част от финансирането на АфД.
Като партия, превърнала се в буквална илюстрация на руската стратегия за разбиване единството на Европа с Америка и на съюза на самите европейци помежду им, е близко до ума, че АфД вероятно поддържа и неформални и неосветявани от медийните прожектори контакти с тъй активните в Германия разнообразни руски организации със и без прикритие.
А една формална среща се разчу едва наскоро. Оказва се, че посред предизборната борба в Бранденбург вице-шефът на партията Гауланд е ходил на среща в руското посолство. Когато необичайното гостуване стана известно чрез някои медии Гауланд побърза да се покаже изненадан от личната покана на посланика, без да крие че бил поласкан от големия интерес към него и партията му.
От посланика той научил, че за Русия било нетърпимо на самата й граница да се разполагат части за бързо реагиране на НАТО и Германия трябвало да се съобразява с това.
Европа, прогласи политикът на АфД трябвало да седне на една маса с Русия и да преговаря за съвсем нов ред в Европа. Време било да се сложи край на 20-годишната експанзия на САЩ в Европа, подплатена с много пари и насочена към „трайна промяна на геостратегическото равновесие“…
Няма грешка. Това не са думи на Жириновски, Кисельов или Кургинян, а на водач на тази германска партия, която за една година скочи от 0 на 12 % на парламентарни избори.
И която може да се окаже, че не е толкова Алтернатива за Дойчланд, колкото за Русланд.
Какво ли има още да видим…
