Покрай днешните руски безчинства в Украина и непресекващия порой от руска пропаганда и лъжи, умствено осакатяващи милиони хапльовци по света и у нас, си спомних за един разговор с покойния поет Николай Кънчев, който искам да запазя тук.
Записал съм си го малко след смъртта му през октомври 2007, а разговорът беше през лятото на същата година.
В т.н. от Марсел Дюнан “горещо българско лято” на 1915-та в Петербург, мисля, че във в-к Русския ведомости се зареждат фанатични статии срещу България. Особено се отличава титанът на руската словесност Леонид Андреев. Това е онзи пламенен руски патриот-шовинист, който се прославя с такива редове:
“Победить Германию необходимо — это вопрос жизни и смерти не только для России — величайшего славянского государства, все возможности которого впереди, но и для европейских государств. <…> Разгром Германии будет разгромом всеевропейской реакции и началом нового цикла европейских революций”.
В същия дух Леонид Андреев (когото Иван Бунин по-късно в “Окаяни дни” описва като вреден и суетен глупак) публикува и статия, изобличаваща “неблагодарните по-млади славянски братя” българите (той стига до там да сипе квалификации като “цигани на панаир, хора продажни, с раздвоени езици, които играят кървав танец на духовна нищета, коварни и подли убийци, стадо овце” и пр.
Това са точно месеците, когато и Съглашението, и Централните сили се борят за България, но заради верността си към Сърбия Антантата отказва да задоволи и минималните български искания след трагедията от Букурещ, 1913-та.
В същите месеци на 1914/1915 г. и митрополит Методий Кусевич в “Погрома на България. Виновникът”, и Христо Силянов в брошурата си “Сръбско-българския спор и Русия” аргументирано разкриват защо позицията на Русия е погрешна и фатална и защо България няма друг избор освен да застане на страната на Централните сили)
Николай Кънчев прочее разказва как Боян Пенев среща по “Раковска” д-р Кръстев и размахва Русския ведомости – “Четохте ли? Какво ще кажете, скандал!” – “Четох, казва докторът, но какво да се направи?” – “Трябва да му се напише отговор, незабавно!” – “Това добре, но кой?” – “Вий трябва да го напишете”, казва Пенев.
Д-р Кръстев отказва: “Има само един който може и трябва да напише този отговор – най-голямото име на нашата литература – Иван Вазов”
Излишно е да напомням какви са били отношенията на д-р Кръстев и Вазова и какво означава това изказване в този момент на доктора (точно така се изрази и Николай Кънчев).
Д-р Кръстев взима броя и потегля към къщата на Вазов, където сигурно не е стъпвал преди това. Вазов вече е чел статията, посреща Кръстев почтително и с разбиране, двамата се разговарят и след няколко дни достойният отговор на Вазов е изпратен в Петербург.
Според Николай Кънчев статията наистина излязла в руския вестник…
Това бе споменът ми от 2007 г.
Миналата година Славимир Генчев публикува на блога си тук отговора на Иван Вазов на русофилските изстъпления на Леонид Андреев.
Какъв прототип на днешните рашистки интелектуалци и духовни роби на империята!
Благодаря за този ценен принос в отбелязването на днешния празник на Съединението, допълнен с неопровержимите исторически факти от блога на Славимир Генчев. Напразно петоколонниците се мъчат да ги скрият и изпратят в забвение. Днес правотата им е по-видна от всякога.