Току що чета интересен постинг във Фейсбук на публицистката от Загреб и Брюксел Аделина Марини.
Тя съобщава за засилващо се лобиране в Боюксел в полза на назначаване на Кристалина Георгиева за шеф-дипломат или “висш представител за външните работи и политиката на сигурност” на Евросъюза.
Споделяйки по принцип написаното от Аделина, искам да събера на едно място, онова, което писах на няколко места от завчера за тази перспектива.
Съжалявам, ако на фона на нейния трезв анализ, моят текст прозвучи по-крайно и небалансирано, но наистина мисля, че всички ние – и Общността и всеки от нас се намираме в момента на ръба на преломно време!
Приятели се учудват как така съм се изказвал против джиросването на Кристалина Георгиева на поста комисар по външната политика на ЕС, ами нали тя била “кадър на Борисов”?!?
Смятам, че е от второстепенно значение дали Кристалина Георгиева е “кадър на Борисов” (Какво значи впрочем негов кадър, да не я е отгледал той? Просто тогава трябваше компетентна и авторитетна на Запад личност за не толкова решаващ комисарски пост и естествено бе Борисов да предложи нея).
От второстепенно значение са дори нейните лични качества, които не мога да поставям под съмнение, защото не я познавам въобще.
Всичко това са детайли, когато говорим за поста “външен министър на ЕС”.
На такъв решаващ пост и в момент на съдбоносна конфронтация като сегашната да се постави човек от България, която с основание вече има славата на руски Троянски кон, би било просто безумие и капитулация пред Москва.
Там трябва знакова фигура от знакова и силна, непреклонно настроена към Русия страна. Каквато е Полша например и какъвто е Радек Шикорски например.
Затова в момента тъкмо срещу Полша и срещу Шикорски са насочени мероприятията на московските чекисти и агентурата им.
Съжалявам да го кажа, но днешна България и Кристалина Георгиева трябва да се държат по-далеч от сферите, в които ще се решава външната политика на Съюза.
Едно нещо искам да подчертая, защото явно има и неточно разбрали смисъла на писаното дотук: неуместни са язвителни бележки по ужким рожденото име на г-жа Георгиева “Сталинка”!
а) първо, за такова име няма основания да се говори освен пуснати от комунистите слухове
и
б) второ, за своето име, което му се дава в безсловесна възраст, никой човек не носи отговорност.
Не е нито в името въпроса, нито в личността или качествата на Кристалина Георгиева, която, както вече писах, никак не познавам и не мога да оценявам.
Напротив, става дума принципно за това, че за “комисар” на външните работи от България, в момента, когато България е превърната от социалистическо-мафиотското правителство в Троянски кон на Русия, вместо солидна кандидатура от категорично съпротивяваща се на руската експанзия страна, не е хубаво да се говори.
Ако в България все още или пак управляваше ГЕРБ, сам или в коалиция с РБ или 22 септември като категорично про-евроатлантически партии, тогава нещата щяха да изглеждат съвършено различно.
Някой ще рече, че това са нюанси, но според мен нюанси с голямо значение.