Авторът е един от най-добрите познавачи на днешна Русия в германските медии. Роден през 1971 г. в Бавария той се дипломира като преводач в Москва и от 1992 г. работи с малки прекъсвания като кореспондент в Русия за различни германски вестници и телеграфни агенции. От 1999 г. завежда кореспондентското бюро на списание Focus в Москва. Автор е на няколко книги за Русия, най-известна е критичната му биография на руския президент “Путинова демократура”, чието ново, актуализирано издание излезе току що и вече се изкачи в бестселър листите на “Шпигел”. С две думи: талантлив и смел човек.
Този текст на Борис Райтшустер се публикува в Де зората с негово съгласие за запознаване и на българските читатели с надвисналата над всички ни опасност.
М.Р.
„Всяко гостуване в Москва се превръща в ново предизвикателство“, ми пише тези дни моя руска позната от Германия. „Преди два дни ме нападна остро мой доскорошен приятел, когото винаги съм смятала за съвсем читав човек. При това той си позволи отвратителна антисемитска атака срещу мен. Не бяхме сами, отговорих му също така остро и след това не можах да спя няколко нощи. Не искам да разказвам за това на мъжа си, защото той не е човек, който ще остави такова нещо без последствия. Като се върнах в Германия се стъписах: съвсем други лица, хората въздържани и спокойни, не се забелязва никаква агресия. В Русия гледах и телевизия – да Ви кажа право и в най-мрачните съветски години не се лъгало така нагло както сега, нямаше такава безочлива пропаганда. Опитвах се да разговарям откровено с най-разумните сред приятелите си. Всички под властта на пропагандата… Каква черна, мръсна машина! Не можеш да пробиеш заблудата на хората. Тези кафяво-оранжеви Георгиевски ленти ме мъчат физически, когато ги срещам, всички тези националистически символи по фланелки и якета. Пълно е с мъже с черни тишъртки със старославянски надписи „Вяра, Цар, Отечество“. Същевременно се забелязва, че при цялата тази патриотична еуфория (Россия вперьод!“ хората сякаш започват и да се замислят…“
Когато прочетох това писмо ми попадна следният коментар на Оле Зееленмайер, който добре допълва писмото:
„В съответствие с „психологията на масите“ от 20-те години Адолф Хитлер чрез овладяването на всички медии и поставянето им под диктата на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс успя след 1933 г. за кратко време и с оръжието на дезинформацията (лъжата) да „възпита“ германците в такъв дух, че те с готовност участваха в тържествени масови паради, горяха от омраза срещу евреите, презираха демократическите партии, парламента и всички политически и религиозно инакомислещи.
Още през март 1933 г. тази пропаганда позволи изграждането на първия концентрационен лагер за политически противници (Дахау), а по-късно и на лагерите на смъртта за обявените от пропагандата „низши“ раси (евреи, цигани и пр.). Перманентната дезинформация на едно население, чрез непресекващ поток от ловко лансирани лъжи, неопровержими в условията на диктатура, води в такава държава до необратимо завъртане на спиралата на насилие. Идва момент, когато дори създателят на тази спирала вече не може да я спре … Благодарение на Путин руснаците днес се намират в началото на подобно развитие.“
Споделям казаното. Само това, че сме в началото на развитието, ми се струва прекалено оптимистично. Според мен Русия се намира в разгара на описания процес. Милионите хипнотизирани вече бяха сравнение с глетчер, който е поел по пътя си и спиране няма. Омразата особено срещу чуждия и различния, нетолерантността и параноята, които Путинските медии разгарят от години вече носят страшни плодове.
Милен Радев написа тези дни:
„Всекидневно всеки от нас има пред очите си примерите на близки, приятели, познати, просто на рускоезични хора, с които се срещаме и които само за броени седмици ни се струват като подменени. Като че ли това не са същите, които познавахме. До неотдавна мили и интелигентни хора, с които можеше винаги да се побъбри „по душам“ са се превърнали в твърдоглави, ограничени зомбита на един човеконенавистен режим.
Всички тях ги свързва едно нещо: доброволното подлагане на размекващата мозъка руска медийна пропаганда. Преди всичко на рускоезичните телевизионни канали. Това е като чумата. Заразяването е фатално. Който днес консумира руски медии (с малкото изключения като Грани.ру, Радио Свобода, Новая газета, Эхо Москвы и още няколко) е подложен на голям риск спешно да изпадне от обществото на надареното с разум човечество….“
Ужасно е това, което се случва с критични журналисти в Русия. Новото е, че сега атаките и пропагандата се насочват все по-остро срещу представителите на западните медии. След 15 години като шеф на бюрото на списание Фокус в Русия ми се наложи да напусна Москва когато получих заплахи за живота ми и лъжите за мен в руските медии стигнаха до там да обявяват дядо ми за близък с Хитлер и да съобщават за някаква журналистическа „Премия имени Райтшустера“ за русофобия, която съм бил учредил ….
Преди напускането ми обаче можах да посетя централата на една от Путинските младежки организации. С присъщото си нахалство влязох без да изчакам придружителите си в една зала, в която заварих 50-на младежи, заети само с това да пишат коментари из руски и чуждестранни сайтове. Разбира се, че след това незабавно бях изгонен от там.
Промиването на мозъци, с което се занимава руската телевизия, насъсква тамошното население с такава сила, че хората губят способността за рационално поведение. Но към тази позната пропаганда за вътрешна консумация сега се включва все по-мощен поток за въздействие върху чуждестранните, главно европейски общества.
Когато ме питат как така бързо расте в Германия броят на проявяващите доверие към руската пропаганда, винаги ми идва наум един откъс от увода на Джордж Оруел към украинското (задгранично разбира се – бел. прев.) издание на „Фермата на животните“. Писан е през 1947 година!
„…Освен това хората в една страна като Англия не желаят да разберат (т.е. те искат да вярват, че някъде съществува истински социалистическа държава), че днешна Русия е нещо съвършено различно от онова, което тя беше пред 1917 година. При това хората у нас са свикнали на относително голяма свобода и на умереност в публичния живот, което прави условията на живот в една тоталитарна държава съвършено неразбираеми за тях.
Англия не е напълно демократична. Тя е също така капиталистическа страна с големи класови привилегии за някои и с голямо имуществено неравенство. И все пак Англия е страна, в която хората са живели няколко стотин години заедно без граждански войни, в която законите са относително справедливи, и в която почти винаги може да се вярва на официалните съобщения и статистики. Англия в края на краищата е страна, в която не си застрашен от смъртна опасност ако изказваш или се застъпваш за възгледите на едно малцинство.
В такава атмосфера, средният човек от улицата не е в състояние да прояви разбиране за неща като концентрационни лагери, масови депортации, дълголетни масови присъди, арестуване без съдебно решение, цензура на пресата и пр. Всичко, което чете за страна като СССР се трансформира в главата му в английски понятия и той е готов да поглъща съвсем наивно лъжите на тоталитарната пропаганда. До 1939 г. и дори до по-късно мнозинството от англичаните не бе в състояние да оцени истинската същност на нацисткия режим в Германия. Днес, по отношение на съветския режим, то е отдадено във висока степен на същата илюзия…“
© Превод: Милен Радев
Психотронната война на Путлер!