Милен Радев

В тези дни, пред очите ни, Русия показва най-грозното си лице и брутално, подло, безмилостно се опитва да си възвърне реални позиции на Изток и на Юг.

В нашия дребен български контекст вчерашният ден ще се запомни с това, че руската машина чрез свои явни и сенчести сили отправи сериозен удар срещу реномето на основната опозиционна и проевропейска партия ГЕРБ.

В типично за руските традиции специално мероприятие по дискредитация и злепоставяне Русия скрои номер на изтъкнат представител на тази партия, потенциален опасен противник за нейните интереси на Балканите.

Току що избраният за заместник-председател на ГЕРБ и ползващ се с всеобщ авторитет и добро име кмет на Бургас Димитър Николов бе подмамен да приеме на публична церемония благодарствен адрес, изпратен му за нещо си от самия руски президент Путин, Владимир Владимирович.

Връчването на грамотата с всичките й салтанати извърши играещия ролята на софийски генерал-губернатор руски посланик. Това се случи не кога да е, а в момента, в който Украйна стене от проруските тамошни сатрапи, в който гордите украинци жертват живота и здравето си за да се противопоставят на засмукващата ги в евразийската месомелачка стихия от Изток.

Наместо гласно или тихомълком, тактично или пък с достойнство да откаже отличие от човека, провел знаков телефонен разговор с Янукович само часове преди удавянето в кръв на Киевския Евромайдан, бургаския кмет, вероятно от учтивост, се решил да приеме грамотата от ръцете на самия руски генерал-губернатор в София Исаков.

Той вероятно не е помислил в този момент за мъдростта на древните, които учеха “Бой се от данайците, даже когато носят подаръци”. Но ето че руският подарък се превърна по-бързо от очакваното в тежък и опасен товар за партията на бургаския кмет. Преди всичко за онези симпатизанти на ГЕРБ, за които достойнството на страната им и устояването пред руския натиск имат не по-малко значение отколкото са значили за дедите им.

Още вчера московският официоз Российская газета побърза да излезе със специално съобщение за церемонията в “болгарския курортен город”, което може да се прочете тук.

Вместо оповестената предварително благодарност за спасяване на затрупано от пясъка на плажа руско дете, според официоза се оказва, че отличието било дадено заради заслугите на кмета по развиване на “българо-руската дружба”. Нещо повече – грамотата му се връчвала за заслуги в защита на “памятника советским воинам, бургасского Алёши” от опитите на някакви си “недоброжелатели” да го преместят…

Четем и недоумяваме. Не написа ли самият г-н Николов в свое обяснение пред симпатизантите си във Фейсбук, че ставало дума просто за израз на благодарност от руски туристи, които той спасил я от слънчево изгаряне, я от спане по летищата и че той се грижел както за своите съграждани, така и за всеки чужд гост на Бургас…

Неужели, господин кмете, и каменният Альоша от армията-окупаторка е такъв бургаски гост, за който смятате да се грижите и занапред?!

Руският официоз обаче не се задоволява само с миналото. Оказва се, че в интервю за вестника кметът се бил уж (подчертаваме това “уж”, защото не желаем да вярваме, че кметът на българския град Бургас наистина може да се хвали с нещо подобно!) похвалил, че когато поел мандата си в Бургас се учели само три ребьонки от Русия, а сега ребьонките били станали вече 550 (!)

Кметът обещава също, че в скоро време в Бургас той ще отвори и руско школо, навярно за да могат руските ребьонки да се учат там направо на езика на Иван Грозни, Петър Първи, Владимир Улянов и някой друг Владимир…

С това кампанията по дискредитацията на една от водещите фигури на ГЕРБ придобива кристално прозрачни очертания.

За мен и немалко приятели, общуващи си в мрежата, изглежда очевидно, че бургаският кмет попадна вчера в капан, поставен от опитна чекистка ръка. Не ни е на нас работа да му даваме акъл как елегантно, тактично или пък гласовито и с достойнство е можел да си спести тази ситуация и на себе си, и на нас – като симпатизиращи и свързващи с партията му определени надежди граждани.

На себе си и на нас… Защото от свое име трябва да кажа, че след публичното приемане на благодарствена грамота от въпросния източник и в сегашния точно момент от високопоставено държавно лице, като гражданин и като човек изказвал се от месеци в полза и с определена надежда за партията ГЕРБ, аз днес се чувствам осрамен.

Виждам, че не съм единствен. Впечатлен съм от вчерашните реакции на много хора, които като мен от почти година изразяват своето положително отношение и определени очаквания към ГЕРБ като голяма проевропейска и патриотична сила, можеща да спре плъзгането на България към евразийската кочина, чиито врати Русия гостоприемно отваря. Разочарованието и гневът им са силни.

ГЕРБ трябва да решава. В полза на европейския избор, в полза привличането на хора, истински държащи на този избор, в полза на категорична позиция, отхвърляща заиграването с Москва, с московските “търговски пътници”, с “купувачи на имоти” и техните ребьонки.

Надеждата е, че днешният опит с руската грамота и с руския официоз ще припомни на бургаския кмет, за когото чувам, че бил едно от най-положителните лица на ГЕРБ, думите на стар Строител на съвременна България: “Не ви щем нито меда, нито жилото!”

Не ги щем.

Защото времето ни научи, че са отровни! Страната ни от десетилетия не може да се освести от тази отрова!