Все си блъскам главата, все се ровя за варианти и се питам: какво ли би могло да послужи за мост (като „магарешкия мост“ според немския идиом, който означава кратка, паянтова, но спасителна връзка между уж несъвместими позиции), за мост на десния “ситнеж” в България, който осцилира с по около процент и половина, та да се сепне и преодолее самосъздадената от негови лидери пропаст към солидната опозиционна сила ГЕРБ и към новосъздаващото се антикомунистическо Движение 22 септември?
Каква може да е онази ситуация, какви може да се онези наложителни събития, пораждащи действия, та хем на водачите вдясно да им се разкрие безалтернативността на „минаването по магарешкия мост“, хем и те да запазят лицето си пред своите – често пъти съвършено неотстъпчиви и недостъпни за доводите на логиката и здравия разум – привърженици?
Мисля, че точно сега обстоятелствата около България и вътре в нея създадоха не само възможност, но и неотложното задължение „магарешкият мост“ да бъде построен, за да може българското магаре най-после да премине на спасителния бряг.
Какво имам предвид?
На България й се натриса нов избирателен кодекс, който заедно със селекционирана от БСП избирателна комисия на практика изправя страната пред само две алтернативи: увековечаване властта на социалистите и техните производни или свалянето им чрез бунт. Друг вариант няма да има и то задълго!
Какво означава това, нагледно ни показват трагичните и въодушевяващи картини и слова, които се носят откъм Украïна, и които благодарение новите средства за комуникация, ни превръщат в почти ежечасни непосредствени свидетели на борбата на украинците за истинска Независимост.
В Украïна днес се решава съдбата на Източна Европа, съдбата на България в това число. И тук не става дума само за словесен образ, а за грозна и страшна реалност. Падне ли Украïна в ръцете на кремълския диктатор, хлопне ли над нея капака на Евразийския ковчег, неминуемо ще дойде и нашият ред – като най-периферната и най-дълбоко разядена от червеите на Петата московска колона страна в Евросъюза.
За противодействие в този решаващ момент става дума и то за противодействие, изискващо съдбовно съюзяване на всички истински патриотични, прозападни, проевропейски и антикомунистически сънародници. Отхвърлящи БСП с цялата й кървава история и мизерно настояще, отричащи и гнусящи се от нейните порочни лидерски фигури и политически отрочета.
Всякакви приказки за някаква „цигарена фабрика от 1997 г.“, за това, кой някога си бил „похвалил Тодор Живков“, за някаква си „диктатура на Тиквата“ са гротескно жалки, ненужни, безпредметни и вредни в исторически момент като сегашния.
Украïна ни дава пример: нима Кличко, Тягнибок и Яценюк са влюбени един в друг?? Нима те и техните партии не се разминават по толкова много въпроси и нямат доскоро струващи ни се непреодолими противоречия!? Нима Кличко не говори дори в буквалния смисъл на друг език от Тягнибок и Яценюк?!
И въпреки това те действат съгласувано, не се псуват взаимно и публично на „мутра“, „предател“ и „бандит“.
Лидерите на „дясното“ имат сега почти уникалната възможност да мотивират пред себе си, пред своите привърженици и пред българското общество безалтернативната нужда от взаимодействие и от заравяне на междуособната томахавка.
Заради България и заради съдбата на днешната й младеж.
Днес Бойко Борисов направи нужна крачка в тази посока. Публично той се присъедини към проекта „победа на десните с 3 : 1“ и обяви подкрепа за законопроекта на Движение „22 септември” срещу давност за престъпленията на комунизма.
Мисля, че не съм единственият, който сега се надява и очаква ответни стъпки и от другите играчи вдясно.
За да не зацвили магарето и да почна да хвърля къчове наляво и надясно!
Не бих си позволил да коментирам сложната дясна комуникация при изобилието на всякакви говорители, но ще дам един пример, доста по- на запад от Украйна и далеч по-малко драматичен.
Онзи ден в Париж имаше митинг на противниците на Оланд, в който участваха – всеки със своите си доводи – привърженици на десницата (аха и да напиша “традиционната”…), привърженици на Националния фронт, противници на узаконяването на еднополовите бракове и всевъзможни други групи, фракции и кръжоци.
Може и да бъркам, но впечатлението ми е, че никой не се беше сетил да се погнуси от шестващите в съседство:
– ксенофоби / фашисти;
– клерикали;
– бюргери;
– прочие инакомислещи (попълнете по свой вкус).
Сал у нас десни исихасти мятат броеници чий пъп е по-чист.
При такава, всеядна левица, хубаво е поне десницата да е гнуслива. 🙂
Ми значи всичко е точно в бантустана тогаз – левицата, бидейки всеядна, ще изяде всичко, а десницата, бидейки гнуслива, ще си се гнуси на воля, до премала.
Кой за каквото се бори, явно няма повод за недоволство.
А идеята да съборим “бантустана” и да се откажем завинаги от “прогреса” на прилежно измазаните с кал коптори, идвала ли ви е на ум?
Или за вас напредък е да си изберем за вожд по-левент бантустанец с “европейски” проект за варосване на гетото?
Както казвате, кой за каквото се бори. 🙂
Явно нямате нужда от събеседник, за да водите диалог, след като сам си задавате въпроси и сам им давате отговори.
Няма да Ви преча повече.
Два въпроса, зададени към вас, чакат отговор, как така не ги забелязахте?
Или според вас хигиената на “бантустана” трябва да се приеме за норма?
А моят отговор на “дълбоката” ви, политическа констатация, че трябва да престанем да търсим морал в политиката е даден още първия ми пост.
Трудно е да се отрече, че първоначално, проектът ГЕРБ беше създаден като популярна алтернатива на аварийния, царски проект, скалъпен набързо и за еднократна употреба от продуцентите на “промяната”.
Кукловодите от КГБ/ДС искаха на българския, политически терен да останат два, привидно конкуриращи се отбора, с единствен, задкулисен селекционер. Показната “враждебност” между етнически конструираната ДПС и псевдонационалистическата Атака трябваше да им осигури нужния фон, на който те да се откроят като умерени, политически субекти на традиционното, европейско ляво и дясно.
За олигархията беше жизнено важно спешно да подменят установилия се, двуполюсен модел с имитативен, а неудобните, реформаторски лидери да бъдат опозорени и изолирани. Снабдяването на БСП с удобна, “дясна алтернатива” стана възможно чрез безпощадната, медийна екзекуция на реалните ѝ, политически противници. Уродливата, пропагандна империя на Ирен Кръстева е актуалната маска на разрушителните сили, които стоят зад систематичното производство на псевдорелност с нейните псевдогерои.
За да е ефективна, една популистка формация трябва да няма избистрена идеология. Ясно очертаните на граници биха ѝ попречили да говори от името на разнородната маса от избиратели, които тя се опитва да привлече само с общи послания. Популистът отказва да създаде мостове за взаимодействие с други политически субекти. Той претендира да представлява тотално аморфното мнозинство на недоволните от демокрацията. “Войната” между Станишев и Борисов днес е борба за подялбата на един и същ електорат. В безогледната конкуренция демокрацията е последната кауза.
Борисов може удобно да бъде рисуван като десен политик-прагматик, който преследва дългосрочни цели в съзвучие с актуалните, обществени настроения.
Но, в резултат от хаотичното му поведение в управлението, днес преживяваме политическа, икономическа и институционална криза.
Заиграването с носталгията по миналото и с екстремистите от Атака – а и неуспешните опити за политическо инженерство в дясно – лишиха Борисов от политически съюзници. Не случайно протестиращите срещу поредната, тройна, олигархическа коалиция отказаха подкрепата на ГЕРБ – единствената, представена в парламента, на думи дясна, опозиционна сила.
Ръководството на ГЕРБ така и не се осмели да оглави протеста на гражданите.
Пресилено е да се твърди, че партия ГЕРБ, това е само Борисов. Очевидно е и че, Борисов от вчера не е Борисов от днес. Но, за да изгради разпознаваема алтернатива на олигархическия модел, дясното се нуждае от последователни действия, които да надхвърлят егоистичните и късогледи, политически цели. Декларативните жестове на внимание към десните формации са недостатъчни. Дясното се нуждае от открита, политическа дискусия в ясен формат – такава инициатива е жизнено нужна – но признаците на готовност за подобен, политически диалог от страна на ГЕРБ разочароващо липсват.
Кратките месеци, които остават до изборите за европейски парламент ще покажат доколко политиците в дясно са осъзнали своята отговорност. Гражданските инициативи и реалните стъпки на сродните партии трябва да очертаят необходимата, принципна рамка за единодействие в обозримото бъдеще. Систематичното, дясно единение все още е далечна цел.
Но днес имаме редкия шанс да разчитаме на безценната енергия, отключена от протестите – всъщност, гражданската енергия е единствения ресурс за промяна. И, ако, втренчени в миналото, оставим тази енергия да изтече неупотребена, ще извършим поредния грях пред предшествениците ни и пред потомците.
И моите мисли са в тази посока, господин Радев.
Обяснението ми а отказа на десните да доближат Борисов и преекспонираните “мутренски недостатъци” е, че повечето от т. н. “десни” са хора на старото статукво и работят за бкп/с/ и путин, затова Борисов е по-големият враг!
glas, бихте ли пояснили, кои мутренски недостатъци на “десния живковист” Борисов са преекспонирани.Или сте безнадеждно влюбен в един медиен балон създаден от ДС пропагандата ,”антикомуниста” Борисов или просто не желате да научите истината за неговото мутранско минало и предпочитате да приемате за истина БУТАФАРНАТА МУ БОРБА с комуниста Първанов ,която всъщност е борба срещу Станишев ,в подкрепа на същия този Първанов ИЛИ СТЕ ПРОСТО ФОРМЕН ИДИОТ.