Завършиха тримесечните перипетии около съставянето на новото правителство след септемврийските избори в Германия.
Въпреки почти двойния превес в електоралната подкрепа на консервативните (“десни”, по българскому) партии ХДС/ХСС над социалдемократите, новото правителство ще се отличава с тежък социалистически крен на ляво. И като програмни документи, и като министърски персонал.
Причината за де факто социалдемократическия рекет срещу партията на фрау Меркел бе преди всичко корабокрушението на досегашния й коалиционен партньор – малката либерална партия,
която се спъна в 5 %-ната бариера
и за пръв път в историята на Бундесрепубликата остана извън парламента.
Съзнавайки неимоверната отговорност за бъдещето на Европа, която Германия носи в момента както икономически, така и финансово и разбира се и политически, ХДС/ХСС бяха обречени на сътрудничество със социалдемократите за да се избегне застрашаващата Германия (досущ като онова, което се случи през пролетта в България) алтернатива: загубилите изборите социалдемократи, комунисти и зелени
да се обединят и да подкарат Германия към низините.
Без да навлизам в детайли на ставащите сега известни кадрови назначения и рокади в правителството, искам особено да изтъкна името на новия външен министър. Франк-Валтер Щайнмайер бе вече веднъж шеф на германската дипломация в първия кабинет на Ангела Меркел при т.н. Голяма коалиция, след като Герхард Шрьодер загуби болезнено изборите през 2005 г.
Няма да се уморя да припомням обстоятелствата на тогавашното назначаване на Щайнмайер, защото те винаги са ми се стрували знакови и дават доста материал за разсъждение.
Щайнмайер от години се смяташе за
най-приближения човек на Герхард Шрьодер.
Той го следва от 1993 г. като шеф на кабинета му в провинциалния Хановер, та чак до канцлерството в Берлин. Функциите и пълномощията на Щайнмайер винаги са били такива, че в по-далечното миналото някои го бяха нарекли
“сивия кардинал зад Шрьодер”.
След загубените избори през 2005 г. Шрьодер отказа да признае победата на фрау Меркел и последвалите коалиционни преговори под неговата егида вървяха страшно тежко.
Посред денонощните почти преговори и заседания на ръководствата на двете партии, на 7 октомври 2005, помня като днес че беше петък, ми попадна на четвърта страница в няколко само вестника, миниатюрно съобщение, че Герхард Шрьодер заминал спешно за Москва да поднесе лично своите
поздрави за рождения на Путин.
Изненадан се порових във всички големи медии, за да видя как ще се коментира такова уникално отклоняване от преговорния маратон на главното действащо лице от социалдемократическа страна. И то за частно посещение при приятеля му Путин, с когото както се знаеше, разговорите се водят на четири очи, дори без преводачи…
Нито дума! Никъде! Сякаш ставаше дума за гостуване на шефа на съюза за развъждане на аквариумни рибки при руския му колега от съюза на гълъбарите.
Никаква медийна реакция
на странното от моя гледна точка московско пътуване не последва дори тогава, когато веднага след завръщането на Шрьодер, още на уикенда, бе съобщено, че той оттегля собствената кандидатура и снема възраженията си срещу избора на Ангела Меркел за канцлер.
Второто известие бе не по-малко изненадващо: вместо очакваният от всички кандидат за външен министър Петер Щрук,
внезапно изплува сивата фигура
на Щайнмайер като титуляр за шеф на дипломацията…
Скоро след това се разбра за назначаването на Шрьодер като директор в Газпром и нещата си отидоха по местата. Колчем съм отварял дума от тогава пред германски медийни фигури по този орнамент от Щайнмайеровата кариера и медийното й пренебрегване, все съм се сблъсквал с премрежени погледи и
притеснено чоплене на носа…
И така, отново Щайнмайер. Но само той да беше…
Като илюстрация на други знакови червени правителствени назначения (в добавка на калпави рокади сред съпартийците на фрау Меркел, като например натикването в трета глуха на досегашния изявено консервативен и
чувствителен към социалистическия проблем на България
вътрешен министър Фридрих!) искам да приведа мнението на наблюдателния и безпощадно саркастичен публицист Хенрик Бродер.
Ето какво пише той за бъдещата министърка на труда и социалните въпроси, фамозната генерална секретарка Андреа Налес:
Андреа Налес щяла да става новата министърка на труда и социалните въпроси. Ако се питате какво я квалифицира за този пост трябва да прегледате интернет. Мрежата е пълна с гротескни видеоклипове с нейни популярни гафове.
Госпожа Налес става член на СДПГ още на 18 години, след това следва 20 семестъра политика, философия и германистика. Тя е издател на месечника “Списание за социалистическа политика и икономика”. Естествено става дума за теоретичен орган. В практиката на социалистическата политика и икономика човек, който няма никакъв професионален трудов стаж, може, както се вижда, да стане и министър на труда.
Единственото, което е вършила фрау Налес в своята “професионална кариера” е било да плете интриги, да се занимава с организационно строителство и да държи речи. Тя не е работила истински нито ден. Нито е седяла на касата в Лидл, нито е преподавала в училище, нито е рендосвала маса или е въртяла черпака пред готварската печка в кухня за социално слаби…
Ето я сега на финалната права на своята кариерна писта – тя става министърка!
Работата е обаче там, че Андреа се мери по-високо! Още като гимназистка в анкета за професионалните цели тя дава отговора: “домакиня или канцлерка”.
Нека приемем тази заплаха с цялата й сериозност!
