На днешния ден преди 75 години започва едноседмичният погром в Германия, получил “народното” название “Кристална нощ” (поради повсеместно трошените витрини, стъкла и имущество на евреи в Райха).
Това е първият голям погром в Западна Европа от векове. От времето на средновековното варварство, възраждащо се в Германия с бързи крачки през 1938 г.
Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.
Още същата нощ започват епизодични нападения на буйни младежи в униформи на СА, но повечето цивилни (само че кой знае защо с типичните за СА високи обувки, тип днешни “кубинки”) над провинциални синагоги, подгонване на евреи по улицата, нанасяне на побои.
През следващите два дни Хитлер дискретно, от позицията на “държавник”, се въздържа от коментари, но оставя на своя министър на пропагандата Йозеф Гьобелс да нагнетява в масовото съзнание версията за “еврейския заговор” и за “платените от световното еврейство провокатори”, които искали да съсипят Германия (нужно ли е на просветени читатели като тукашните да напомням определени паралели с днешния ден в една друга страна?)…
Върхът на организирания отгоре, но и спонтанно възприет погром е 9 ноември, когато в целия Райх горят синагоги, разбити са и са унищожени еврейски учреждения магазини, частни къщи и дори училища.
Особено на 10 ноември многолюдни тълпи от арийски съседи плъзват из потрошените обекти и награбват кристал, кожуси, ценни и всекидневни вещи. Еврейските сънародници (които според вече господстващата доктрина са по своите качества близко до животинския свят и не могат да бъдат считани за хора) са унижавани, над тях се издевателства, няколкостотин са убити или стават жертва на неописуеми гаври.
Около 30 000 евреи (главно заможни лица, както наставлява заместник шефът на Гестапо Мюлер) се подгонват в колони и са депортирани в лагери като Дахау, който се препълва и предоставя на натиканите там, до скоро блестящи членове на обществото, наистина нечовешки условия.
След седмица властите свирят отбой “за да не се поощряват най-ниските страсти на тълпата”, спират “оправдания народен гняв” и обявяват, че от тук нататък държавата ще се погрижи за това, “еврейският световен заговор” да бъде разбит и, че “борбата с еврейството ще се води вече със средствата на Закона и реда”…
Генералната репетиция за физическото унищожаване на еврейския народ е преминала успешно.
Участници и зяпачи са доказали своята готовност да се заемат с по-амбициозни и отговорни задачи.
Полигоните скоро ще им бъдат предоставени: Вилно, Хелмно, Понари, Ковно, Бабий Яр, Собибор, Треблинка и Аушвиц… са все още само никому непознати имена.
Скоро те ще се превърнат в проклятия.
* * *
Като и друг път на подобна дата предлагам една виртуална разходка, познавателно-поклонническа екскурзия из два квартала на Берлин, свързани с днешната тема.
Мисля, че описаното и документираното, не само че илюстрира хрониката на преследването на еврейското население в Германия далеч преди фаталните решения за пълното му изтребване, но и за кой ли път разобличава измислиците на злостните антисемити (от които и в българските интелектуални и за жалост и антикомунистически среди се срещат твърде много!) като именно това, което са: жалки опити на фанатични юдофоби да пренапишат историята…
Всички следващи снимки се отварят в пълен размер след последователно двукратно кликване върху тях.
Започваме с благопристойния, разположен далеч в югозападната част на стария Вест-Берлин район Щеглиц. В началото на най-оживената търговска улица Шлосщрасе от 1995 г. се издига 9 м дълга и 3,50 м висока стена от огледално полиран метал. На това място е била изгорената през 1938 г. местна синагога.
В рефлектиращата повърхност са гравирани 1 723 еврейски имена на жители на район Щеглиц, депортирани от 1941 до 1945 г. Взетите дата по дата от оригиналните депортационни листи безкрайни списъци с пълните имена, с рождена дата и с точен адрес на старци, на деца, на хора в разцвета на силите си създават у човек, застанал пред стената и вникващ в съдържанието й сюрреалното впечатление за току що случващи се събития, за колони от живи хора, преминаващи пред него.
Това усещане се засилва от гениалната идея с огледалната повърхност, в която се отразяват сгради, минувачи, автомобили и която просто премахва границата между реалността и зловещата история…
По-нататък пътят ни води към така наречения Баварски квартал, идилична махала – ако мога да ползвам това балканско понятие – посред буржоазния район Шьонеберг. Кварталът е строен в началото на XX век от еврейския индустриалец Саломон Хаберланд за заможни берлински семейства и в него са живели лекари, юристи, предприемачи, артисти с блестящи имена (тук например е преминало детството на големия литератор Марсел Райх-Раницки). След 1933 много от обитателите на Баварския квартал постепенно напускат Германия, но въпреки това над 6 000 от общо 16 000 жители са депортирани след 1941 г. и не се завръщат от лагерите на смъртта на Изток.
Баварският квартал е един от най-силно пострадалите от съюзническите бомбардировки. 75 % от жилищните сгради тук стават жертва преди всичко на запалителните бомби. През 60-те години на мястото на великолепните някогашни 6 и 7-етажни кооперации са построени ниски, масови блокчета за задоволяване насъщните нужди на възстановяващия се Берлин. Днес в квартала живеят хора средна ръка, много пенсионери, по-заможни чужденци…
Квартал потънал в зеленина и…
… и изобилна идилия
През 1993 г. двама художници спечелват обществен конкурс и реализират по улиците на Баварския квартал уникален артистично-мемориален проект: На стълбовете на градското осветление са прикрепени табла с кратки текстове, които говорят сами за себе си.
“Забранява се на арийски и неарийски деца да играят заедно” – 1938
С посочване датата на съответното административно решение, цитатите разлистват пред заинтригувания посетител как се е нагнетявал най-обикновеният всекидневен ужас за еврейските обитатели на германската столица – преди и след фаталните решения на Ванзейската конференция.
Веднага, а и след реализирането на мемориалния проект табелите са обект на противоречиви реакции. Периодически някои от тях стават жертва на вандализъм, немалко са междувременно унищожени. Все пак днес установихме със задоволство, че тези, които все още са по местата си са стегнати и освежени.
“Забранява се упражняването на професията на еврейски актриси и актьори” – 5.3.1934
“Евреи нямат право да влизат в берлински бани и плувни басейни” – 3.12.1938
“На евреи се забранява посещението на кина, театри и концерти” – 12.11.1938
“Еврейски деца нямат повече право да посещават държавни училища” – 15.11.1938 / “Забрана за всички училища” – 20.6.1942
“Евреи нямат право да стъпват в определени райони на град Берлин” – 3.12.1938
“Еврейски лекари нямат право да практикуват професията си” – 25.7.1938
“Евреите са длъжни да носят името “Израел”, а еврейките името “Сара” като допълнително собствено име” – 17.8.1938
Идва 1941/1942 година…
“На евреи не се отпуска повече сапун и сапун за бръснене” – 26.6.1941
“Евреите трябва да сдадат своите електрически и оптически уреди, велосипеди, пишещи машини и грамофонни плочи” – 12.6.1942
“Пощите прекъсват телефонните постове на евреи” – 29.7.1940 г. / “Забрана за употреба на улични телефонни автомати” – 21.12.1941
“На евреи не се отпускат повече цигари и пури” – 11.6.1942
“На евреи не се дават вече купони за облекло” – януари 1940 / “Принудително сдаване на кожуси и вълнени дрехи” – януари 1942
“Евреи нямат повече право да купуват вестници и списания” – 17.2.1942
“Принудително маркиране на апартаментите на еврейски семейства с жълта звезда” – 26.3.1942
“Забранява се на евреи да държат домашни животни” – 15.5.1942
И малко преди финала:
“Забранява се на евреи да напускат страната” – 23.10.1941
При дългата си разходка из потъналия в райско спокойствие живописен квартал не срещнахме и един единствен човек, който да повдигне поглед или по някакъв начин да регистрира наличието на тези трагични и важни до днес документални свидетелства.
Това едва ли би трябвало да учудва като се има предвид, че този нестандартен паметник почти не се споменава в големите берлински пътеводители, нито е регистриран в списъка на мемориалните обекти на Документационния център в бомбастичния и свръх-оразмерен Паметник на Холокоста край Бранденбургската порта…
Напускаме райското кътче в Баварския квартал с естествено витализираното чувство, че безразличието на околния свят, бездействието и готовността му да се спогодява с диктаторите и тираните правят възможни и наглед най-абсурдните и нечовешки престъпления.
P.S. В заключение две моментни снимки, които да ги бях режисирал, нямаше да мога да ги докарам така…
– – –
“Хайл…(бронер) щрасе днес!”
драгий,г-н Радев искрено Ви симпатизитам за антикомунистическата позиция,но от друга страна хич,ама хич не се съгласявам с голямите панагерици за юдеите.Ваше право е да имате това мнение и обратно несъгласието ми с Вас.бих желал да чуя мнението Ви за отношението на Израел към палестинците или за новата берлинска стена построена от юдеите около Палестина.може би това са нищожни детайли на фона Голямата Истина за шоа , но както казват юдеите със смъртта на един човек умира един свят,може би това не важи за нас неевреите-гоите.апропо живея не много далеч от Стамфотд хил,имайки чести контакти с тези с масурите по главите си бих могъл да разкажа доста неща,не само от една фотосесия
“Поводът за отпускане юздите на “народния гняв” е атентатът на полския младеж Хершел Гриншпан в Париж на 7 ноември 1938. Той прострелва съветника в германското посолство Ернст фом Рат, дипломатът почива в болницата два дни по-късно.”
“Полският младеж”(какво симпатично момче!) по некаква случайност е евреин със силно изразена германофобия. Но това са подробности за г-н Милен Радев, които не се вписват в основната му теза, а именно, че всички (хайде не всички, но повечето!) германци са антисемити и си заслужават съдбата да издържат еврейската държава от Втората световна, та до сега – близо 84 милиарда марки са постъпили по сметките на Израел. Между другото, самата дума “Израел” има интересен произход и г-н Радев, като добре информиран човек не може да не го знае.
Не може да не е известно на г-н Радев, че евреите беха окупирали всички престижни професии в Германия (а и не само). Че “евреин-работник” е оксиморон, че всички финансови институции в света (с изключение на Германия – там Хитлер просто не им позволи) беха в ръцете на евреи, които саботираха по всички възможни начини приемните държави. но това са подробности.
С много от нещата, които съм чел от г-н М. Радев съм напълно съгласен, ето защо не желая да изброявам повече причини, поради които считам, че в случая с евреите и техната роля в световен мащаб позицията му е напълно лишена от основание.