Нина Господинова трябва да е позната вече на читателите на блог Де зората, а също и на приятелите, френдовете и следовниците ни във Фейсбук. Още по-познати трябва да са тя и многобройната й дребна челяд на всекидневните участници на протестите в София.
Благодаря й за този току що завършен, дишащ още искрено вълнение и голяма грижа текст. Заглавието и курсивът са на “Де зората”.
М.Р.
България се намира в сложна до невъзможност ситуация.
Ситуация на непреодолим антагонизъм между отделните съставни части на обществото. Двубоят е на съвършените антитези, които не могат да съжителстват мирно така, както не могат да съжителстват огънят и водата. Гладиаторска битка*, от която ще зависи не само личната, но и свободата, разбирана като безусловен суверенитет на отечеството ни.
От едната страна на арената са застанали подобно на Великата китайска стена сплотени като един всички комунисти, сметкаджии, продажници, безхаберници и обикновени идиоти, а от другата страна се е разположила нашата “разпасана команда” от протестиращи, в огромната си част хора, които не се понасят взаимно, които се отричат едни други, такива – пламенни, бързащи да постигнат оставка и други – решили да направят от протестите начин на живот.
Така се стигна до положение, при което съ-мишлениците не си съ-трудничим понеже не се виждаме едни други (това ясно личи в текста на templar, който съвсем откровено пита къде са привържениците на ГЕРБ на протестите). Тук важният въпрос е този не за видимостта изобщо, а за видимостта в един етичен план, при който губим цялата картина на протеста, понеже нашето политическо око различава само строго себеподобните.
Да, България се намира в сложна до невъзможност ситуация.
От една страна тя е кристално ясна – безупречно отчетливо се различават моралните от неморалните съждения, цели и постъпки. От друга страна всички са парализирани, застинали в някаква скована поза, която олицетворява определена политическа страст, на която са подвластни – глухи и слепи за истината и реалността, за всяко рационално решение.
Кои са невиждащите се групи и несводими ли са те една към друга. Отговорът на този въпрос е решаващ за успеха на начинанието.
Протестът се състои от ядро, маса и изключения.
Ядрото е формирано главно от креативните привърженици на извънпарламентарната опозиция и нейните умерени, интелигентни симпатизанти, масата са вдъхновените поддръжници на ГЕРБ и подкрепящите тази партия прагматици, а изключенията – представителите на различни социалистически организации, отвратени до подобна самоотвержена, автоимунна реакция към собствената си партийна принадлежност.
У всички тях (нас) се долавят характерните признаци на “изоставеното дете”, подхвърлено на собственото си произволение. Това доскоро беше много симпатично, но ето че септември ни поставя пред сериозната дилема: ще се обединим ли ментално и емоционално в името на постигане на действителната цел, която ни събира на жълтите павета или ще останем незрящи за останалите проявления на десен политически разум.
Да се огледаме за миг.
Крилото, подкрепящо извънпарламентарната опозиция е шумно и ярко. То ръководи протеста, генерира “креативни” идеи и по всичко личи, без това да се артикулира по никакъв начин, че е набрало опасна инерция в творчески план, и че по силата на тази инерция може реално да пропусне момента за обединение с останалите протестиращи. Това е групата на интелектуалците, понякога по-суетни от допустимото, които не могат да приемат насериозно, че и други, обикновени хора изпитват подобна на тяхната нетърпимост към правителството на тройната коалиция.
Непрекъснато задават въпроса, къде са привържениците на ГЕРБ на протеста, като добре знаят, че същите са плътно около тях. Конкурират се с тях, дистанцират се при всеки повод, игнорират ги. И това не за друго, а от удобство и тщеславие да останат при другарите си от едно интелектуално “тесто”. Да не допуснат никакъв примес на прагматизъм в идейно чистите им позиции на убедени антикомунисти без да могат да дадат приемливо обяснение за присъствието на дълбоко дискредитирани партийни водачи като Пръмова (Кунева) в закваската за тяхното тесто. Така, те се оказват антикомунисти, решени отнапред да прокарват двоен стандарт, прагматични в компромиса с процентите на Пръмова (Кунева) и неспособни да направят компромис с единствената политическа сила, която може да сбъдне мечтата им за изместване на комунистите от властта.
Тук резонно възниква въпросът: А дали е така и дали е мечта?
На тези въпроси трябва да отговорят не точно те, а ръководството на извънпраламентарната опозиция, но не така както тук, а честно и откровено. Необходим е един ясен отговор на въпроса: биха ли предприели съвместни действия с парламентарната опозиция в подкрепа на протестите.
Честният отговор е важен. Увъртанията са вредни и пораждат съмнения. Представителното ядро на тази опозиция трябва да заяви ясно и отчетливо, не какво ги дистанцира от ГЕРБ, а ще се съюзят ли с тази партия за осъществяване на конкретни политически действия, а именно за сваляне на управляващите. В противен случай ще остане подозрението, че се стремят не към власт, а към скромно парламентарно представителство. Че им е достатъчно да си останат елитарната, малка партия на софийските интелектуалци, и че им трябват хора, точно толкова, колкото да ги изпратят в Парламента. Не повече, за да не се вулгаризира образа им в обществото.
Крилото на ГЕРБ е по-радикално, но тъй като се състои от неартистични хора без особен усет към режисурата и ПР-а, не бие на очи. Те обаче се чувстват най-изоставени. Техните лидери не се виждат на протеста. И не отправят призиви към него. Преглъщат без особено съкрушение издиганите анти-ГЕРБ плакати и имат по-ясна представа за необходимостта от съвместни действия с останалите дясно ориентирани граждани. Понякога отблъскват в стремежа си да омаловажат грешките и да преувеличат постиженията на доскорошните управляващи.
За сега, привържениците на извънпарламентарната опозиция по протестите им отказват обединение и дори взаимодействие.
При това с пренебрежение.
Позициите на интелектуалците, подкрепящи ГЕРБ великодушно се приемат за ексцентрични и толкова. Пък и колко на брой са интелектуалците, подкрепящи ГЕРБ или по-точно колко от тях са готови да го признаят в средата си? Нищо, че като тях мислят и постъпват много хора и те са почтени и умни. Нищо, че в редиците на тези прагматици се открояват фигури на всепризнати анти-комунисти, остатъци от отдавна прокуден от България интелектуален елит, политически затворници, изстрадали с цената на потресаващи житейски драми стремежа си към свободата. Свобода, която вече 23 години проиграваме, напук на техните жертви и страдания. Истински борци за демокрация, които в безумието си на недорасли по дух игнорираме и съдим.
На тези хора, парламентарната опозиция трябва ясно и отчетливо да каже – иска ли властта и за какво ще я употреби, когато се завърне в управлението. И крайно време е да призове милионните (1 081 605 избиратели според последния протокол на ЦИК) привърженици на ГЕРБ в София и в страната и да ги поведе към жълтите павета.
Да, България се намира в сложна до невъзможност ситуация, а 4-ти септември е близо и ни изобличава.
* Гладиаторска битка – в смисъл битка между несвободни, своеобразни пленници на комунизма.
Никой, който мисли поне малко със собствената си глава, не се съмнява в това, което казваш, Милене.Не знам вече кой план – B,C или D задействат нашите марионетки на Москва, за да удържат на натиска.Но е задействан, по всичко личи. Снощи съобщиха, че според Алфа рисърч доверието в БСП и ГЕРБ е много паднало, макар да са с изравнен резултат, докато това в АТАКА се е повишило! Тоест аргумент, подкрепящ твоята мисъл, но, от друга страна, ако проучването поне малко е спазвало обективност, а не е изцяло нагласено,то никак не е успокоителна мисълта, че Сидеров пак пълзи нагоре и може да се озове и в следващия парламент заедно с кукувицата Пръмова и раданчовци.Освен това 50 на сто от имащите право на глас заявявали, че няма да гласуват. Ако наистина силите на БСП и ГЕРБ са изравнени, ако АТАКА и Рефблокът влязат при следващите избори, нищо по-различно от днешната ситуация няма да се получи. Нали Рифблъците заявяват, че ще бъдат СРЕЩУ ГЕРБ и след изборите, когато и да са те!
Какви основания за оптимизъм можем да имаме тогава? Ето, на този въпрос търся отговор!
Препрочитам великолепния текст на Нина,чета не по-малко великолепния и с хумор написан текст на г-н Стоян Стоянов и едновременно ми досмешава и ми се доплаква! Мина септември, мина октомври, скоростно се търкалят и дните на ноември, а ситуацията в България не се е променила ни най-малко. Изглежда дори, че управляващите са се окопали и с всеки ден се окопават още по-дълбоко във властта.Струва ми се не само аз имам реалното усещане, че протестът е зациклил и въпреки студентските окупации на Алма матер и на някои други висши учебни заведения, нещата са все в същата мъртва точка! Активни “реформатори” шетат из Университета, протестиращите са все такава отдавна оредяла маса, из улиците на София вече няма пърформанси, а ултраси огласят централната част на столицата, крещят, заплашват, демонстрират бицепси и агресия, с една дума – безчинстват! Полицията и жандармерията охраняват парламента, но не и гражданите. Дори според червената социологическа агенция Алфа рисърч 60 процента от населението подкрепя студентите, но това по никакъв начин не повлиява върху поведението/решението на управляващата тройна коалиция.Къде изчезна енергията на българския народ? Защо търпи така покорно да бъде мачкан,лъган, ограбван? Толкова успешно ли беше създаването на “нов човек”, който е като робот: блъска, слуша, мълчи,пие,гледа тъпизми по телевизията, реве по стадионите,ако му падне чука някоя фуста и после се перчи пред познати и непознати и псува всички останали себеподобни, но не и онези, които му задават командите!Някои много се обидиха на една манипулативно огласена реплика на Бойко Борисов, казана пред българи в САЩ, за “материала”. Но дори да я приемем за стопроцентова негова мисъл, не виждам защо се обиждаме? Нима доказваме противното? Нима за 24 години направихме нещо, което да ни извлече от блатото, в което затъваме сякаш все по-дълбоко и по-дълбоко? Нима не сме все същата комунистическа държава, по недоразумение членка на ЕС и НАТО? Нима не ни тегли все така към Азия и Русия, а не към Европа и цивилизования начин на живот? Много въпроси от все същия характер могат да бъдат зададени и отговорът им, за съжаление, е далече от онова, което би дало аргументи на националния ни оптимизъм, а оттам и на оптимизма на всеки един от нас!
Виолета, това, което в момента се разиграва като схема (т.н.”националистки” изстъпления) има една прозрачна цел – да се вдигнат пак предизборно акциите на позавехналата Атака, да се консолидират т.н. “патриотични” (всъщност московсковасални”) сили и така да се неутрализира Герб и неговата подавляваща над социалистите мощ…
Което значи, че виждат – сегашното положение не могат да го удържат безкрай, Москва пуска в действие нова точка от плана.
Пак казвам, такава експанзия, такава подривна активност на ония не е имало от времената на Коминтерна!
Ето и един мой текст, написан тази сутрин, третиращ същата проблематика:
Към реформаторите: Имайте милост към зрителя…
Имаше една паметна реплика на покойния вече Чочо Попйорданов от филма “Вчера” – “Шушумуши и дисциплиноразваля в час”. Сетих се за нея, докато четях за интензивните обиколки на г-н Борисов и останалите народни представители от ГЕРБ из страната. Видно е, че новите избори наближават. Днес би било далеч по-правдиво да чуем от Доган репликата “мирише ми на избори”, но той явно е изгубил обонянието си. Пък и нали е недопокушена жертва на атентат, може би си лекува стреса с отлежала ирландска ракия, нейде из сараите. Негова воля, хич нямаме нужда от носа му, пък и той се оказа доста ненадежден източник на информация, когато става дума за изборни прогнози. Друго е по-важното тук. Докато ГЕРБ отново са сред хората и в открити срещи с тях изслушват болежките им и ги запознават с плановете и перспективите пред тях, родните реформатори са се изпокрили по офиси и канцеларии и явно интензивно шушумушат, съдейки по периодичните им изявления. Изявления страховити и съкрушителни, вещаещи предстоящи вливания, сливания и преливания на нови партии и партийки в ударната група по предстоящите поголовни реформи, в настръхналата ни от недоволство Родина. Бррр… тръпки ме побиват, като си представя другарката снаха Пръмова да почне да ме реформира, пък било и само тъй, в чисто теоретичен план. Нейсе, нека си шушумушат хората, щом ги влече, но незнайно защо ми се чини, че хич не мислят да приложат в пълния и обем чочовата реплика и да започнат И да дисциплиноразвалят. Поне когато се касае за желязната дисциплина на Партията-майка – БСП. Спрямо нейните ежедневни безобразия, дивните ни “реформатори” пазят подозрително мълчание. Само наследникът на др. Костов свенливо заяви в нарочно обръщение към зажаднелия да бъде реформиран електорат, че тайзи стратегическа позиция, на не-говорене срещу червената мафия, била породена от тяхната опозиционност по подразбиране, своеобразен default в идеологията на всите реформаторски вождове, ерго, заемането на позиции и най-паче клатенето на стола на сегашното, омразно за болшинството българи правителство, не е измежду приоритетите на блокаджиите. Поради което същите намират за по-реформаторско и по-належащо да оплюват по повод и без повод ГЕРБ и Борисов. Може би понеже ни считат за не достатъчно достойни и съвсем не достатъчно десни, та да се влеем в буйния прилив на реформаторската вълна. Като че ли ние сме заритали да влизаме в пазарлъци с Кунева и Зеленогорски или да пази Бог – със Самия Лидер на ДСБ – Светиня Му Другарят Кънев. Говорим си само за сваляне на правителството, за сега. Пък след изборите, живот и здраве, ще видим дали ще се обединяваме, дали ще се разграничаваме или ще се люспим, по примера на едновремешното СДС. Тъй де, такива са ми, значи, наблюденията към момента и понеже започнах със спомен за един отдавнашен и вече позабравен български филм, ми се ще да завърша със спомен от един далеч не така отдавнашен реален сюжет, като сигнал за реформаторите. Точно преди изборите през май “гербаджиите” пак така интензивно обикаляха из страната и пълнеха площадите на градове и села със свои симпатизанти, докато едни други, а по същество баш същите другари, пак тъй шушумушеха из канцеларии и кабинети и току се мъчеха да дисциплиноразвалят из електората Борисов. В резултат шушумушащите сега са извън Парламента, което хич не е намалило мераците им да дисциплиноразвалят из ГЕРБ. Поради което ми се ще да им река – ама другари, хайде стига вече със старите филми, дайте нещо ново на зрителя!