Навръх големия мюсюлмански празник Шекер Байрами решаваме, както ни е обичай, да се поразходим из берлинския район Нойкьолн (Neukölln, Noykölun, Yeni Kölun), да послушаме музика, да похапнем солени и сладки вкуснотии.
Като първо се налага да преодолеем изумено-неразбиращите погледи и забележки на германските ни съседи, когато им казваме накъде сме се запътили. Нататък е по-лесно.
Първата ни цел е старият буржоазен някога, а днес позагубил формата си квартал Риксдорф. Другото му име е Бохемският квартал, защото тук през XVIII век пруският крал приема и настанява за живеене стотици бежанци-протестанти, преследвани религиозно в Бохемия. Днес тук обитават главно преселници от южна и югоизточна посока.
Оказва се, че и сега в квартала намират убежище религиозно преследвани: в една от преките улички около Рихардплац дочуваме неочаквано мелодични напеви на непознат език.
Както сме си любознателни и без много церемонии влизаме в приветливата стара енорийска зала на някогашните бохемски хусити (последователите на Ян Хус). Попадаме на неделна служба на Иранската презвитерианска реформирана община (реформираните са протестантско вероизповедание, последователи на Калвин и Цвингли).
Модерна община: символ-веруюто, както и текстовете на химните се прожектират за улеснение с лаптоп на екрана…
Мили, открити мъже и жени, които си подават ръцете, пеят християнски химни и по призива на пастора един по един изповядват вярата си.
Не разбираме естествено и дума от службата и от свидетелствата им на мелодичен персийиски, но се прекръстваме отвреме навреме – хем, въодушевени от спокойната и ведра религиозна обстановка, хем за всеки случай – да не ни помислят за шпиони на иранските власти (всички тези, събрани в залата хора рискуват постоянно живота си, независимо дали са във или извън границите на ислямската република).
Продължаваме към центъра на днешните байрамски празненства, организирани от Германо-арабското сдружение на площад Карл Маркс плац. Оставям видеокадрите да говорят. Ще кажа само, че площадът бе изпълнен освен от музикални ритми и от хора с ориенталски произход (включително и немалко представители на българо-циганското население на Нойкьолн), опушен от дима на скарите, от аромати на шишове, пилешки пържоли и прясно сварено арабско кафе…
Празникът впрочем съвпадна с тържественото откриване на новата учебна години и въвеждането на първокласниците в училищата. По този случаи стана известно, че в Берлин през 2012 40 % от първокласниците са били с т.н. “миграционен произход”. За тази година се очаква техният дял да е нараснал с кръгло още 10 %…
..
След гостуването в арабската част на Нойкьолн припваме към разположената недалеч, посещавана главно от турци, най-голяма тукашна Шехитлик джамия. Още отдалеч ни сепват нестройните и дразнещи ухото, възпитавано музикално със звуците на Моцарт, Хайдн и Бетховен, писъци на зурни и кларинети, думтенето на тъпани и барабани.
В скоби ще кажем, че от тук нататък такива европейски уши се оказаха в абсолютно малцинство, затова и следващите кадри имат известна уникалност.
Попадаме в апогея на Байрама, който се води като празник на любовта към ближния, на благотворителността и миролюбието. За този апогей турската общност, ръководена от пропагандната централа на Ердоганова Турция – организацията Ditip, бе избрала нещо специално: концерт и парад на традиционна османска еничарска музика.
Дълги години забранена след разпускането на еничарския корпус от султан Махмуд II, традицията на еничарските оркестри е възстановена през 1953 г. точно за 500-ия юбилей от завладяването на Цариград.
Ето че през 2013 г. за големия празник и германската столица получава възможност да се порадва на изпълненията на маскираните като еничари берлински младежи.
Е, вярно, че въпреки живописната възхитителна картина може някой да намери кусур и да се оплаче, че са прозвучали и нескрито националистически и реваншистко-патриотични нотки. Такъв мрачен мизантроп ще може обаче да се оплаче само, както се казва, на арменския поп…
Което ще се окаже трудна задача. Защото арменският поп, заедно със стотици хиляди свои сънародници бе изтребен през 1915 г. по време на Геноцида над арменците.
Двама от образно казано най-садистичните му убийци са на особена почит именно на мястото, където на Байрам 2013 еничарската музика възхваляваше миналото величие. Пред самата Шехитлик джамия се намират великолепно реставрираните гробове на Бахадин Шакир, член на ръководния комитет на младотурската партия и на Джемал Азми Бей, валията на Трабзон. И за двамата на марморните плочи е отбелязано, че са убити от в Берлин през 1922 г. от “арменски терористи” и се пожелава “мир на душите им”.
Пред гробовете на тези двама масови престъпници (Азми Бей, прочут главно с многобройни убийства на арменски деца, удавени по негова заповед в Черно море и с това, че подарява на приближените си като робини 9 – 12 годишни арменски момичета, а най-красивите оставя за сина си, е осъден през 1919 г. в самата Турция от турски съд на смърт и затова се укрива в Германия) турската младеж в Берлин днес се учи на любов и преклонение пред отечеството… И на затваряне на очите и на отричане на престъпленията от миналото.
Преди да дам “думата” на любителски заснетите с телефон и монтирани единствено с информативна цел кадри ще поясня само съдържанието на един от маршовете, които водената от т.н. “чорбаджибаши” (това е човекът с червената одежда с плюшения калпак на главата) пя за възторжена радост на присъстващите, веселящи се и хапващи семейства.
Ceddin, deden, neslin, baban
Hep kahraman Türk milleti
Orduların, pek çok zaman
vermiştiler dünyaya şan
Türk milleti! Türk milleti!
Aşk ile sev milliyeti
Kahret vatan düşmanını
çeksin o mel’un zilleti
Което приблизително може да се преведе така:
Следвайте предшествениците си, дедите си, поколенията и бащите
Турският народ винаги е бил геройски
Вашата армия много пъти през вековете
Се е прочувала по света
Турският народ! Турският народ!
Страстно обичай народа си
Срази душманите на отечеството
Така че проклетниците да се затрият
..
Тъжно е да се гледа. Това не е Европа повече. Това е Еврабия. Европа си отива погребана от религиозен ислямски фашизъм и политкоректни леви лъжи. След 10 години няма да има и помен от това, което имаше. Погромът в Германия обаче не е най-опасния в Европа. Съвсем скоро Франция ще е първата европейска мюсюлманска държава с ядрено оръжие. Да се басираме ли, че то ще бъде използвано срещу други европейски страни за да бъдат изнудени или да приемат исляма или компактна маса мюсюлмани и да ги изхранват, и след като им изхранят 1-2 поколения местното немюсюлманско население да бъде избито? Вече е късно за каквото и да е връщане назад!
worrisome and sad.i have turkish friends- nice, simple,hard working people. and yet i do not like extreme islamism. on the otherhand, turkish guest workers were needed in the past. some stayed. the result is : in today’s world there is not much tolerance. but my choice is whatever not to judge extremely and fall into the same trap. mey be one day the world will be a better place. sega i na balgarski. zagrischvaschto i taschno. az imam turski prijateli v amerika-izgoneni ot balgaria, miliobiknoveni i rabotlivi chora.gastarbaiterite trjabvacha na germania, njakoi ostanacha. resultata e: v dneschnija svjat njama mnogo tolerantnost. mojat izbor e da nesadja skrainosti i da ne popadam v klopkata na dneschnoto vreme. mosche bi edin den svetat schte bade po dobar.
През по-голямата част от 20-ия век Турция предпочиташе да не се ангажира със случващото в Близкия изток,но отдръпвайки се от кемалистката традиция по завета на Мустафа Кемал Ататюрк,,нашата югоизточна съседка се превърна във важен играч в региона и установи връзки със Сирия,Иран и Ирак извоювайки си лидерски позиции в ОИК и Арабската лига и съдействувайки на силите на ООН в Ливан,което далеч не означава че Турция се разграничава от Запада или пък,че “Западът” може да загуби Турция,която от Анкара реагират на последвалото “арабско пробуждане” с три големи стратегически визии:неоосманизъм,кемализъм и по-отскоро турски голизъм.,
С една ПСР на власт от 2002 г. и прии Ахмет Даватоглу външен министър на премиера Реджеп Таийп Ердоган,в Анкара се възприе подход на нулеви проблеми предимно със съседи,което позволи по-самоуверена стратегия на ангажиране в дипломатически план с нейните съседи за разширяване на стратегическия хинтерланд с многобройни идентичности:западна,мюсюлманска,светска,кюрдска и турска но винаги -за разлика от нас-с една изключително прозападна траектория
Подобно на Франция при Шарл де Гол през 60те години на 20 в. и Турция, на свой ред би могла да заработи за свое собствено ядрено сдържане или своя собствена “реал политик” с държави като Бразилия,Китай,Индия и Русия а привързаността на западните анализатори да се въртят все около сблъсъка между “секуларизма” и “ислямизма” ги отдалечава от най-мощната движеща сила на турската външна политика:национализмът и преследването на собствения интерес като 16-та най-голяма икономика в света със среден доход от 10,500 щ.д. на глава от населението и увеличаващи се привърженици на идеята за статут на привилегирован партньор на членството в ЕС.
Ето така, с песни, танци, локуми, кючеци и демографска война загиват цивилизациите.
Благодаря ви, г-н Радев, за труда, който сте си направили и за това, че го споделихте.
Предайте моите поздрави на г-жа Меркел и на цялото европейско неолиберално чиновничество, което чрез безконтролна толерантност, гостоприемство, лицемерие и непукизъм е на път да затрие Старата, Болна, Дементна и Ялова Европа.