Скъпи Едвине,
Срещали сме се само броени пъти, разменяли сме на живо по няколко изречения. Последният път беше, помня, на една от панихидите за Анна Политковская пред старата руска легация.
По-често сме общували с кратки мейли покрай сътрудничеството ми за твоя сайт Свободата.
През последните седмици заедно с други приятели в живота и с френдове във Фейсбук следя от самото начало с респект и симпатия, но с всеки изминаващ нов ден и с все по-голяма тревога твоята протестна акция срещу правителството на измамата и тъпигьозлъка.
Гладната стачка, която ти обяви като безсрочна докато правителството не подаде оставка е за мен крайното средство, с което разполага един смел, миролюбив и познаващ законите на духовния свят човек.
Днес, на деветнайсетия ден, реших, че трябва да се обърна към теб и лично, и публично.
Едва след като една група твои съмишленици започнахме щафетна гладна стачка в символична подкрепа и усетихме какво значи един, два, а някои и по три дни да не сложиш троха в устата, едва сега донякъде можем да се опитаме да си представим осезателно невъобразимото – как се издържа и какво означава за човека гладуване от почти три седмици!
Опасността за твоя живот днес е страшна реалност и това е непоносимо.
Едвин, ти отново засрами всички ни, отново измиваш с лично страдание, с волево усилие и принципна позиция лицето на българските интелектуалци, тъй дълго шарили между компромисите и безразсъдния непукизъм.
Ти пак показа, че има неща по-важни от личното жизнено благополучие, за които си струва да се принесе жертва. По собствено желание и според личната свободна воля.
Позволи ми да ти кажа, че с изтичането на третата седмица на твоя личен физически и духовен подвиг идва моментът когато си длъжен да спреш.
Длъжен си не заради някого от нас, следящите те в мислите си ден след ден, не заради безучастните или враждебните, не и заради онези, които ти призова да се сепнат и оттеглят от незаслужените им и неуместни длъжности.
Длъжен си да се спреш заради идващите утре, заради израстващите днес. Длъжен си заради твоите деца и внуци, длъжен си заради хилядите деца, които изпълват площадите и тепат заедно с родителите си по маршрутите на протеста.
Защото тяхното бъдеще, което неминуемо ще е по-добро от днешния ден, не бива да се помрачава завинаги от една смърт, от загубата на един от малцината истински герои, останали на тази наша обрулена обществена сцена.
Няма друг който така изрядно да въплъщава в себе си понятието съвест на нацията.
Такъв човек ни е нужен жив.
Кармата ти е да оцелееш.
На тези днешни и утрешни деца ти си им нужен жив, такъв какъвто си – смел, морален, самоотвержен, честен, принципен, духовен. Талантлив.
Този народ и тази култура загубиха прекалено много от своите светли имена преждевременно, за да позволим, за да позволиш, да си отиде още един!
Едвине, моля те, прекрати гладната си стачка.
Нужен си ни сега повече от всякога.
Милен
Присъединявам се към молбата на Милен!
Господин Сугарев, моля ви от позицията на родител, загрижен за своите деца.Не се познавам с вас лично, но познавам Тея и Стефчо.Като майка не мога да понеса болката в очите им, не мога да понеса тревогата и безпокойството, изписани на лицата им,когато ден след ден им задавам въпроса “Как е баща ви” .Изключително силни деца са!Възхищавам им се, но като майка ви моля – прекратете гладната стачка!
Не можем да си позволим да ви изгубим – нужен сте и на всички нас!
Огромни благодарности Милене!
Милене, моля те, позволи ми да се присъединя към твоя апел към Едвин. Убедена съм, че всички ние, които го подкрепихме с продължаващата щафетна гладна стачка и сме солидарни с неговия протест срещу подмяната на Истината с цинична демагогия и откровена лъжа, ще кажем заедно с тебе: “Еди, нужен си ЖИВ! Нужни са ни твоето слово, твоето присъствие, твоят нравствен пример! Не позволявай на онези, за които моралните жестове не означават абсолютно нищо, да тържествуват и да потриват доволно ръце, ако, не дай Боже, изпълниш намерението си да гладуваш до край. Тях съвестта няма да ги измъчва, защото те нямат съвест. Но съвестта ще измъчва всички твои близки, приятели, съмишленици и просто хора, за които Истината и Почтеността не са кухи думи, не са безсъдържателни понятия. Помисли за тях! Помисли за децата си, помисли,както казва Милен, и за онези деца, които заедно с родителите си днес са по площадите на България. Всички ние имаме нужда от едно честно, смело и безпощадно Слово! А твоето най-силно оръжие е именно Словото!”
Горещо се присъединявам към молбата на Милен!
Припадъците до откровеност,драги Едвин,могат да завършат и със смъртен изход тъй като всички истини са добри за казване,защото макар и да видиш дъното на сърцето обичта да се флиртува с откровеността съвсем не означава че винаги се влиза във връзка с нея защото на всеки удар може да се отговори с удар но не и на слънчевия и дори не падайки духом можеш да се удариш силно,а си ни нужен жив!!!