С възхищение пред безмилостната и блестяща диагноза и с благодарност за предоставянето й се публикува следната миниатюра – М.Р.

Любомир Канов

Уродливи са жестовете им, гласовете, речникът им е скудоумен, тембърът им непоносим: режещият ухото кокоши глас на сестра Галева, мученето на Миков с подлите му лъжи и скритата закана в милиционерският му речник, подобният на пор Станишев с бляскащите очилца тип Берия и лъжливата му увереност когато обхване с две ръце пулта, попипне микрофоните и загъгне с глас, сякаш извиращ от някакво цукало.

Поведението на Псидера, което даже не е на пор, а на животното наричано на български скункс, смърдящо с такава страшна сила, че дори в затворена кола смрадта му се усеща на няколко мили от изцъркването на вонящата му секреция.

Кожните гънки по остриганата бандитска глава на Делян Пеевски, уродливият наратив на Доган, което може да мине за “висока” лексика само като пример за резоньорство в учебник по психопатология, физическото усещане за очилата пепелянка излъчващо се от Местан, студеното презрение струящо от лоените очи на Митьо Гестапото с което лъже от телевизора, тайно наслаждавайки се на това как успешно е избегнал възмездие за престъпленията си срещу човеците като шеф в Шесто на ДС и дори е станал милионер, а може би и до масон да е додрапал.

Или дървеното говорене на Гоце Седефчов и на неговият не по-малко дървен съпартиец от ДС Бригадир Аспарухов. Дори имената им излъчват грозота, звучат някак си като Ръжгева…

Трябва ни светлина, имаме нужда от красотата на балерината изящно посочила с шпагата си, (не с шпáгата) към грозотата на скрилите се:

Вдигайте си чуковете, сърповете, скудоумието си, петолъчките си и вървете при идолите си начело с Маркс в преизподнята!