Отново и отново мисля за дните преди и по самия 12 май.
Отминаващите седмици потвърждават впечатлението, което имаха някои още тогава, че Русия чрез своите най-верни васали в Източна Европа – партията на българските (и европейски) социалисти – внуши, подготви, изпълни и изпълнява свой стратегически план.
Този план, чиито поне два други алтернативни модела се изпробваха вече спрямо Грузия и Украйна, е пряк израз на все по-наглата руска експанзия, на посткомунистическия имперски комплекс и имперски ламтеж на Кремъл.
Инструментите на плана са подкопаване единството на Европейския съюз, разклащане, изчопляне и откъртване на предвидени за негови асоциирани членове държави.
Можем да се гордеем: в случая с България ставаме свидетели на премиера. За пръв път е в ход оперативно отработена програма за изтръгване от Съюза на пълноправен негов член.
Дошлата на власт след мекия дванадесетомайски преврат в София компания предприе скандални и противни на здравия разум ходове.
Те стават разбираеми и дори логични при една единствена предпоставка: съществува поставена цел България да бъде откъсната от Европа и вкарана в руската евразийска зона на мрака.
Постъпващите първи реакции на брюкселски и западноевропейски фактори – възмущение, осъждане на случващото се в България, заплахи със замразяване на членството и дори с по-лошо – карат сърцата на Кремълските обитатели да пърхат по-трепетно и от гълъбите на Спаската кула.
Защото точно това е, на което се надява, към което се стреми путинската клика.
И заради което възлага на своите креатури в София да работят със слово и (засега само размахван от московската креатура Сидеров в Събранието) пистолет.
Не знам дали на осведомени читатели като тукашните е нужно да напомням един по-далечен майски преврат, когато отявлената агентура на сръбското разузнаване тогава в лицето на Кимонгеоргиевци, Гемедимитровци, Костатодоровци, Димоказасовци, Перошандановци и Левглавинчевци направиха първата репетиция по унищожаване на България.
Повечето от тях са били без съмнение и московски агенти.
Безброй са източниците, които могат да помогнат на всеки петимен за знания да се образова за онази епоха.
Това пък ще му даде структурата и спокойствието за съждения и за нашата днешна действителност, която сякаш на още по-низко ниво повтаря стари, отработени схеми…
Но ще му даде и упованието (ако го е случайно занемарил), че земните дела са преходни и кратки.
Вечните в случая сме само ние.
Индивидуално, всеки един от нас.
Както от делата, така и от мислите и от това за кого и как се вълнуваме, болеем и страдаме, зависи как ще изглежда един ден тази вечност…
И ако ние с три-четири воини през по-миналия и миналия век до близо милион мобилизирани фронтоваци, сме устояли дори на глуповатите планове на Кайзера,който противно на нашия тогавашен ГЩ и военен елит, изпомпва почти всичките ни сили чрез Южния фронт до Примирието 1918 г., то точно в този период не са пленени наши знамена и поддържан приемлив кредит и валутно обменен курс със стотици нови ООД-та и ЕА та,което е немислимо след 1989 г. когато се поставя вече въпросът за ревизия на наследството от Техеран,Ялта и Малта,за да сме с по-подготвени,имотни и образовани поколения,които комунизма,съсипа дори след като Централна Европа,даде друг пример до недостижимото и сторено през 1939 г. от една друга България с Финландия.Това в сегашните протести на безпътица не се разяснява,а и хората дори не желаят да говорят дори,ако го разбират!!!
След раздробяването и обсебването на българската социалдемокрация от тесните социалисти на Петербургския студент Д.Благоев през 1919 г. болшевиките намират у своите “фенове” за вся власть совэтам”подходящите й следовници,които не само с “вековната злоба на роба,родена още от утробата на Ноща!” -по Гео Милев,но вече с техните вече угоени- малко или много-следавници като Кимонгеоргиевци,Гемедиитроци,Гостатодоровци,Димоказасовци,Перошандановци,Главинчевци и т.н до 1944 г. и глането на елита ще трасира пътя на сегашните Кремълски обитателии на софийските им креатури противни на Съвестта и здравия разум!