Вероятно всеобщата мизерия в България доведе до един всеобщ феномен, който учудва гледащия отвън.
Става дума за ширещата се склонност почти първосигнално да се допуска, че всеки, който каже или напише нещо публично, или прояви каквато и да е нестандартна обществена активност е платен.
“На него някой му плаща” е най-често спряган израз, който боде очите на опитващия се да следи българските дела.
Десетки хиляди излезли на улицата да протестират? – Някой им плаща! тръби правителството на националния резил. А bg-нетът му приглася.
Няколко дузини се събрали да подпишат някаква си харта? – Веднага някакви Аноним-стващи антиглобалисти са наясно: Сорос или Световният еврейски конгрес им плащат!
И читави интелигентни хора се присъединяват : Хартата са платени комунистически агенти! На чия хранилка са тези хартаджии….?
И на никого не му минава през ум, че може и да са просто събрали се по собствен почин автентични розово-червени съглашатели и релативисти. Не! Някой трябва да им е платил…!
Вчера вече констатирах неспособността на нашата интернетна публичност (поне на тази част от нея, която мен ме интересува) в мнозинството си да разбере гладуващия по нравствени причини гражданин Едвин Сугарев. Да прояви емпатия към постъпката и съдбата му. Да се сепне и замисли. Да прочете нещо от стотиците му публицистични страници от последните години преди да зачатка невъобразими по своята подлост компютърни словосъчетания…
Писах, че за мен тази неспособност и общото ирационално озлобление, с което наглед нормални хора се нахвърлят върху него за да го ръфат, са тъжен признак на всеобщо подивяване.
Споменатото по-горе друго масово явление от подобен род настройва не по-малко печално: неспособността да си представиш, че някой може да прави нещо, да напише, да подпише, да изрече, да се ангажира… без да му е било платено за това…
Един непреднамерен поглед назад обаче ще ни поучи, че всичко значимо, всичко трайно и истински ново е резултат на мисли, а не на плащане.
Убежденията и идеите. Те са, които движат нещата.
Пък даже и когато са погрешни…
