Има мисли, които пропищяват като комар в знойна нощ и замират бързо, шляпнати от ленива, сънена длан…
Но се случват и мисли, които прокънтяват гръмовно и ехото им не заглъхва с години, за да не кажем и някоя още по-силна дума.
Тътенът на такава мисъл се носи от вчера вечерта откъм скромната и слабо забележима наша Стена или по новому казано – Дневник – във Фейсбук.
Изречена бе мисълта, както си му е редът, не от Сульо или Пульо, а от корифей на родното обществознание, от човек с доказани позиции, с вкус към точността, красотата и благозвучието.
Поводът бе едно кратко наше антрефиле, в което си позволихме мнение, че протест, който се съобразява с това дали митингът пред НДК е разрешен или не от развратната днешна власт, прилича на разрешената едно време от Карлович Луканов “демокрация”.
Мисълта, строга и стегната като младши лейтенант на своя пръв парад на победата, толкова ни хареса и впечатли, че решихме да си я запазим и тук в рамка, каквато заслужава, за да не стане жертва на някой фейсбуковски сакатлък.
Би било жалко. Защото без тази новородена мисъл, на стотици хиляди пръснати по света сънародници щеше да им липсва напътствие за поведение. Страшно е даже да си представи човек до какви нелепи конфузи и гафове можеше да доведе това.
Сега вече ще знаят:
Не само акъл не бива да дават.
И да се изказват нямат право!
И никой не може да се оправдава – ама не знаех, ама мислех си, че може, струваше ми се, че трябва…
Я млък там в американския коневръз!
Бабината ви трънкина…
