Кой ще ми обясни как се случи така, че на днешната неделна и празнична служба (300 години от освещаването на нашата берлинска Софийска църква – Sophienkirche – на името на пруската кралица Луиза София) се изнесе като Евангелско четиво точно следният откъс от Лука 19:1-12…?
И защо ми се струва, че трябва да споделя този пасаж днес с читателите…
След това Исус влезе в Ерихон, и минаваше през града.
И, ето, един човек на име Закхей, който беше началник на митничарите и беше богат, искаше да види кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.
И се завтече напред и се покачи на една черница, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.
И той побърза да слезе и Го прие с радост.
И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.
А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.
И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.
