На фона на меко казано неутешителните новини, които бълват от някогашната страна на розите, сме петимни за всеки знак за нормалност, за всяко напомняне, че имаше и има и една друга България.
Пък ако ще тя да е в момента повече виртуална отколкото реална, локализирана по-скоро в сърцата и в душите, отколкото между Дунав и Родопа.
От вчера част от тази друга България – на духа и културното съревнование между народите – намери гостоприемен приют в града, където по-рано името на България свързваха с един вероятен подпалвач на парламенти, а днес свързват с банди жилищни обирджии, крадци на ценни метали и момичета от крайпътния бордюр.
В Берлин бе открита най-голямата по света българска библиотека извън Татковината.
Хумболдтовият университет в лицето на ръководителя на катедра Южнославянски езици и литература проф. Кристиан Фос отдавна проявяваше интерес към уникалната книжовна сбирка на българиста, преводача и посредник между културите Норберт Рандов.
През 2010 година, току що навършилият 80 години филолог дари безвъзмездно на своята някогашна Алма Матер библиотеката си от над 10 000 тома заедно с многобройни годишнини на вестници и списания, автографи и документи.
На намиращия се в сложна финансова ситуация берлински университет бяха нужни 3 години плюс положения от самия проф. Фос и от няколко негови асистенти буквално изнурителен физически труд по пренасянето, подготовката и каталогизирането на това литературно изобилие преди вчера, на тържествена церемония да бъде открита т.н. Библиотека България на Института по славистика.
За Норберт Рандов, за преследването му по времето на комунизма, за трудовете му и за жизнения му принос към българската култура в Германия е писано вече подробно тук.
Дарената от него сега библиотека включва всички издавани някога на германски език преводи на български автори, огромно число първи издания на български език, театрални програми от премиерни постановки в България, карти и пощенски картички.
Според самия Норберт Рандов най-ценният екземпляр от колекцията му е първата българска печатна книга – Кириакодромион или Неделник на Софроний Врачански от 1806 г.
Дарителят особено изтъква и пълното течение на Литературен фронт/Литературен форум, който той е събирал от 1952 г. В този вид годишнината вече не съществува дори в Народната библиотека в София, смята ученият, защото там течението е цялото на решето от нелегални изрязвания, докато неговото естествено е непокътнато…
Освен фондовете, дарени от Норберт Рандов, Българската библиотека на Хумболдтовия университет включва и две лични колекции на учени, дарени от техните наследници: 2000 тома научна литература по българистика на покойния берлински професор Гутшмидт и 1400 тома от библиотеката на трагично загиналия през 1990 г. литературен историк и текстолог Илия Тодоров.
Библиотеката на Илия Тодоров е пренесена от София в Берлин със съдействието на българското посолство, което участва пряко в тържеството с приветствие на посланик Ради Найденов, а с помощта на мезета и българско вино се погрижи и за телесното благополучие на духовно ангажираните гости.
Иван Тодоров е по думите на неговата ученичка и близка сътрудничка Цвета Трифонова един от големите ни специалисти по историята на литературата от периода 1870 – 1944 г., скромен и съвестен изследовател на творчеството на Иван Вазов, Алеко Константинов, Константин Величков. Той участва като водещ текстолог в редакционните съвети на всички почти многотомни издания и събрани съчинения на класиците.
За мен като лаик сред най-интересните приноси на Илия Тодоров е сборникът с оригиналните, внимателно и грижливо нормализирани стихотворения „Автентичният Ботев“. Трагичното бе, че Илия Тодоров не можа да доживее издаденото в сп. „Летописи“ свое последно изследване – забележителната студия, доказваща фалшифицирането от коминтерновски агенти на „статията“ на Ботев „Символ-верую на българската комуна“. Изследването е днес вече трудно достъпно, но то е коментирано в тази статия на Веселин Кандимиров по въпроса.
Затова пък личната библиотека на покойния учен, както всички други фондове на новоучредената Bulgarien-Bibliothek са от днес широко достъпни за учени, любители и граждани – в сградата на Института по славистика на Инвалиденщрасе 110…
