Писана от Вазов в усилно време преди почти 100 години. Сложена в устата на земляци на Св. Климент Охридски, “Златниот”.

Тревожното е да не се окаже, че патриархът я е писал и за нас, и за нашето време.

Ден за размисъл!

Свети Клименте!

“Отидохме с другарите в цьрквата “Св. Климент” и се спряхме пред иконата на светеца. Бедно облечена жена доближи до нас и каза: “Господине, “Златният” ви доведе да ни отървете от проклети сьрби. Ние сѐ на него се молим”. По щастлива случайност Охрид бе освободен в деня на Св. Климента (25 ноември)”.
(Из писмото на полковник Ж.)

Свети Клименте, божий светителю,
моли Бога за нази ти там!
Свети Клименте, наш покровителю,
на колене стоим в твоя храм.

Свети Клименте, чуй ни стенаньето:
робство ново и по-зло търпим;
Свети Клименте, виж ни страданьето,
но със глас ний не смейм да скърбим.

Свети Клименте, ний те обичаме,
ти си българин, ти наш си светец,
в скръб, неволи към теб само тичаме,
свещи палим пред твоя венец.

На теб само надежда възлагаме,
еднородче, закрилниче благ,
в тез въздишки душата си влагаме;
ти любил си ни много, люби ни ти пак.

Ти ни гледаш, кат жив, от иконата,
жив пък наште деди си гледал,
цар Борису видял си короната
и величьето старо видял.

Свети Клименте, чуй днес молбите ни –
твойта само услишал би Бог –
о, моли се, че тежки са дните ни
и тиранът е много жесток.

Чуй как страдаме! Сгрей ти сърцата ни,
с радост нашата нощ осветли,
свети Клименте, дай на децата ни
да не видят, кат нас, мъки зли.

Ободрявай духа, крепи силите
на онез, дето идат към нас,
на юнаците там, вихрокрилите,
чийто братски дочуваме глас.

Помогни ни – велик в небесата си –
помогни ни, о духо блажен,
да празнуваме ний свободата си
ведно с твоя светителски ден!

Декември 1915 г.