Така се получи, че от три дни с няколко души обсъждаме на Дневника ми във Фейсбук освен чеченския (или “чеченски”!) атентат в Бостън и някои полски въпроси, темата за руското вековно и непрестанно зверство по отношение на Полша и пр.
Стана дума и за Анджей Вайда и от там и за неговия незабравим – поне за нас, гледалите го откъм България или откъм Германия – филм “Катин”.
Кристина Нейман, която за разлика от повечето от нас е съвсем “вътре” в полските въпроси, обърна внимание на това, че Вайда и особено този му филм са доста оспорвани в полските културни кръгове и цитира една фундаментална статия на проф. Jacek Trznadel по въпроса.
Като се зарових от снощи по темата намерих и започнаха да изникват линк след линк, статия след статия, една от друга по-интересни и необходими.
Открих и следния много впечатляващ, задълбочен телевизионен дебат.
..
Гост в студиото е Пиотр Влодарски, кинодокументалист, режисьор и журналист, автор на книгата “Пан Анджей”, в която той поставя на критична и дори унищожителна преценка ролята на Вайда в следвоенното кино на Полша, започвайки с “Пепел и диамант” и завършвайки със снимащия се тепърва по време на интервюто “Катин”.
Основавайки се на обширен и нов документален материал, Влодарски обвинява Вайда, че филмите му били винаги политкоректни и педагогично-полезни за режима, твърди с помощта на документи, че Вайда е бил член на компартията и дори, че баща му Якуб Вайда никога не е бил сред пленените офицери и жертви в Катин, а е загинал пак на Изток, но при други обстоятелства, а пан Анджей си е “присвоил” името на една от жертвите в Катин.
Независимо от отношението ни към предмета на спора, ми се струва, че това интервю е показателно за културния дебат между полски интелектуалци, за нивото, на което се беседва и аргументира дори когато става дума за много болезнени въпроси.
Отбелязвам това естествено с разбираема за четящите тук болка…
Който може да проследи разговора на полски език, ще изпита, сигурен съм, интелектуално удоволствие. Авторът на книгата “Пан Анджей” Пиотр Влодарски, за съжаление е починал през 2008 г.
Във връзка с обвиненията в Полша срещу фигурата на Вайда, срещу филмите му и срещу “Катин” в частност, трябва да направя още една забележка като автор и на няколко, публикувани на различни места, вклч. на блог “Де зората” възторжени рецензии за “Катин”:
И Пиотр Влодарски и проф. Тшнадел звучат много обосновано и убедително в изреждането на кусурите, които те намират у Вайда и работата му.
Лично от свое име обаче не мога, не искам и нямам право да вземам отношение, защото би било гротескно точно аз да обвинявам Вайда в конформизъм, в приспособленчество, в компромиси пр. !
Т.е. дори и обективно аргументите на критиците му да са достоверни, просто не виждам за себе си правото да им пригласям.
Ако отида още по-далеко, май и от позицията на български публицисти или хора на културата и изкуството само малцина има моралното, ако щете естетичното или политическото право да намира кусури на интелектуалци от Полша.
Просто защото всеки трябва да познава себе си и да знае какво беше и е състоянието на българската опозиционна, неконформистка и антисистемна мисъл и действие – в сравнение с полската действителност и с полската по-нова история.
Затова мисля, че е уместно ние от България да си траем, да оценяваме със страхопочитание дори такива – както сега май се вижда – калпави и с кусури, и с компромиси натоварени работи като тези на Вайда, просто защото в те са от десетилетия на светлинни години в сравнение с нашите постижения в десъветизацията и декомунизацията …
Нека това си бъде един интересен и поучителен за следене, но все пак – истинско полски вътрешен спор.
