Милен Радев

Вместо да отбележи като първо “гласа на терора” един от големите германски всекидневници тази сутрин започна със заглавието “От Америка пак се чуват гласове като от времето на Буш!”

С това се имат предвид някакви “агресивни” и “войнствени” изказвания на американски политици, които дочул вестникът… (?!?)

При това става дума за един от смятаните за “консервативни” всекидневници!

Жалка работа. Безнадеждно положение…

Междувременно статиите за терора в Бостън отстъпиха на задни места, изтласкани от тъй важните теми за земетресението в Индия и за икономическото съперничество между Франция и Германия…

*  *  *

Невъобразимата трагедия на семейство Ричардс (не желая да качвам снимки!)

Майката повежда от предградието Дорчестър четирите си деца да посрещнат участващия в Бостънския маратон баща на семейството.

Осемгодишният Мартин се затичва и прегръща баща си, когато той пресича финалната лента. След това се връща при майка си и сестрите си.

Там го заварва взрива и убива на място.

Майка му Дениз е в болницата с ужасни мозъчни травми.

На шестгодишната му сестричка взривът откъсва единия крак…

…

Някак лесно се говори и мисли за милиони жертви, за чудовищно по мащабите и бройките си зло.

Невъобразимите измерения позволяват по-бързо да преминем към обичайния дневния ред, животът потича пак във всекидневното си русло.

Изключително жестоката, някак екзистенциално-садистичната съдба, сполетяла едно отделно семейство обаче ни изважда за дълго от равновесие.

През безумието на стоварилата се върху него в една секунда мъка неминуемо кънти страшният въпрос къде е бил всеблагият и обичлив Отец в онзи момент в Бостън…

…

А в ивицата Газа, както чувам, някои радостно си честители и раздавали локум и баклава на минувачите в знак на триумф пред голямата победа за делото на ислямизма…