Валерия Новодворская, “Грани.ру”
С първата си реакция тук, веднага след смъртта на Борис Березовски Валерия Новодворская малко ме разочарова. Междувременно Валерия Илинична явно е събрала повече информация, обмислила е ситуацията и като истински голям интелектуалец и честен човек заема онази позиция, която единствено може да се очаква от нея, такава каквато я познаваме.
Самоубийството на Березовски е абсурд. Той е убит и убийците са от Чека…
Cледва превод на новата й статия.
Непознаващите достатъчно името на Валерия Новодворская може тук да прочетат още няколко думи за нея.
М.Р.
Пробвали ли сте някога да се обесите на корниза за завесата на душа? Бъдете така добри, опитайте веднъж. Не рискувате нищо: нито ще се обесите, нито ще си счупите някое ребро, освен ако не сте изпосталяли извънредно.
Моят корниз, да речем, се държи на вакуумно закрепване. Банята на Березовски е била сигурно малко по-добра от моята, корнизът на неговата завеска може да е бил и по-солидно укрепен. Но все пак Борис Абрамович беше горе долу на ръст колкото мен. Значи корнизът му е висял приблизително на същата височина като моят. Дори да се изправиш на ръба на ваната и да скочиш от там с вързано на врата шалче, ще успееш да умреш само в случай, че се счупят вратните прешлени. Нещо, което би се разкрило веднага при аутопсията. Така че височината е недостатъчна, тялото в конвулсии инстинктивно би се задържало за ваната. И никакво ребро не е стърчало от гръдния кош на охранения Березовски, та после да се окаже счупено. При падането по-скоро би могла да се получи фрактура на ръката или на крака.
Освен това някак твърде бързо Кремъл си спомни за писмото. Ако е имало такова писмо, нека го предадат на независими от тях експерти за провеждане на графологична и стилистична експертиза. И още нещо – Борис Абрамович не беше хлапак та да вярва на путински гаранции. Добре знаеше, че нашият „гарант“ отдавна живее според принципа: „Думата си е моя. Като поискам я давам, като поискам си я взимам обратно“.
Березовски беше стрелян заек. Той не би повярвал на обещания, на които през 1945 година се хващаха наивните съветски пленници, които след освобождаването от Дахау и Маутхаузен не оставаха на Запад, а на цели ешелони поемаха директно към сибирските лагери. Березовски със сигурност бе чел „Хората остават хора“ на Юрий Пиляр, самата аз му я препоръчвах навремето.
И ако наистина е имало такова писмо, ако Березовски се е унижавал и разкайвал, то ние със сигурност щяхме да го прочетем много по-рано. Когато Гусински се опитваше да се върне и хвалеше Путин, научихме за това незабавно.
Не съветвам да се вярва на писма, изпращани на чекистки адрес, след които последва смърт. Точно такова писмо уж пише в затвора и Борис Савинков, а след това ужким се хвърля от прозореца. За тази история има заснет даже цял филм.
Но това, което ме съкруши окончателно и добави към 65-те % увереност още 35 % беше ТВ-програмата на Алексей Пушков „Постскриптум“. Възможно най-реакционна програма! И съвсем не независима. В пълно отчаяние от невъзможността грамотно да представи аргументи за причините на евентуалното самоубийство и усещайки своята доказателствена слабост, способният (макар и работещ за нашите врагове) журналист Пушков прибягна към нова версия: да, наистина е било убийство.
Но убиецът се оказва, че бил „МИ-6“. Ужким горкият Березовски знаел прекалено много. Даже Джеймс Бонд се съветвал лично с него!… Разбира се, че това е пълна глупост. Никакви спецслужби на Запад не биха доверили никога и нищо на човек с репутацията и бекграунда на Березовски. В Англия той бе никой. Просто един досаден товар.
Впрочем, от носталгия по руските брезички още никой не се е бесил, даже чувствителните писатели и поети. А самият Березовски не се причисляваше към тях. Депресия? Нея я лекуват на Запад, половин Холивуд преживява на антидепресанти.
Но по дяволите цялата психология. Има две конкретни причини поради които самоубийството се изключва.
Първо – майка му. 90-годишната майка, на която той звънеше по няколко пъти на ден. Как ще й кажат на нея сега, че нейният Боря го няма вече? Моята майка е на 85 години и затова знам със сигурност, че докато майка му беше жива, Борис Абрамович никога не би посегнал на живота си.
И второ: изключено е да създаде такава радост на Путин, своя враг, заради ненавистта си към когото той вложи толкова пари и посвети толкова хубави години от живота си!
А и в скорошна революция Березовски не може да е вярвал. Не беше глупак и не беше идеалист. Просто вредеше на врага колкото можеше. Такъв е законът на войната. И си е много правилен законът.
Не, това не е самоубийство!
Тогава значи… ?
А ето какво значи: „Тази каша е надробена още през трийсетте фатални години, концернът „Пикел и меч Интернешънъл“ се труди без почивни дни“ – според песента на Натела Болтянская.
А защо ли? За какво им е било нужно? Добре, щом трябва задавайте този умен въпрос…
А защо им беше нужен Троцки? Мексико е далеч, интернет нямаше, населението на СССР нямаше да научи как Лев Давидович оскърбява Йосиф Висарионович.
А защо им беше нужно да убиват във Франция забравения от всички Фьодор Расколников?
Защо им трябваше да хвърлят от прозореца Савинков, който вече се беше покаял на процеса?
Защо им трябваше да похитяват в Париж генералите на Руското освободително движение Кутепов и Милер – бежанци без армия, без възможността да вредят?
Защо беше нужно да убиват Литвиненко? …
Законът на омертата! Отмъщението на мафията. (Бел. М.Р.: Тук не мога да не дам с откровено удоволствие от съвпадането на позициите ми с тези на В.И.Н. линк към тази моя статия, непосредствено след убийството на Саша Литвиненко)
„Където и да се крие врагът, погребалната процесия няма да му се размине… Макар че полоният днес е скъпичък, все някак ще се справим“ (пак по Натела Болтянская).
Същия закон прилагат и спрямо Березовски. По тяхната скала той не е враг, а предател. Но тъй като доказателства нямам, не мога да обвиня никого. Еркюл Пуаро знае много добре, че не може да се обърне в полицията със своите умозрителни версии. Той чака докато нервите на убиеца не издържат и се издаде сам. Затова винаги в романите за Поаро детективът събира всички персонажи на края и устройва сеанс за разобличаване на престъпника.
За разлика от убийците при Агата Кристи няма шанс концернът „Пикел и меч Интернешънъл“ ” да се издаде сам. Освен ако не се появи някой нов Берия или нов Хрущов, на когото ще му е важно да закопае своя господар и предшественик. Но Березовски не е Михоелс, когото оплакваха и актьори, и режисьори, и зрители. Никой няма да оплаче Березовски.
А би трябвало…
Березовски може и да е бил кучи син (дори със сигурност е бил), но той беше „наш кучи син“. И го убиха в наш шинел и под наш пагон.
Да, той ни предаваше и компрометираше, когато се побратимяваше с (мръсника, руски шовинист и комунист путино-националист – бел. прев.) Проханов, когато ни пробутваше за съратници червени или кафяви „подводници“. Но нима не прави днес същото Координационният съвет на опозицията? Пък нали не сме тръгнали да желаем смъртта на Дмитрий Биков заради това, че стоеше на трибуната на „съвместни“ митинги заедно с национал-болшевиките? Или пък нима искаме да загине Борис Немцов задето измени на антисъветизма и антикомунизма!?
Нашите врагове избраха за Березовски такова наказание, на което бяха подложени декабристите, а сред тях има и такива, което съвсем не са били ангели. Пестел например е просто лош човек. Той се кани да ликвидира целият царски род, включително малките деца, съвсем като Ленин. Но го обесват и ето как на корицата на херценовия алманах „Полярна звезда“ се оказват и петте декабристки профили и никой от там нататък не споменава за греховете на Пестел.
Ние, да речем, не сме от лошите. И не според лъжата живеем, и Путин на власт не сме докарвали, и „Единая Россия“ не сме създавали. Но ние, добрите, сме живи и здрави, а него го ликвидираха. И нямаме морално право да хулим онзи, който е заплатил включително и нашите сметки.
За Сталин престъпникът от ленинските времена Троцки е от гледна точка на морала по-малко опасен от честния студент Володя Гершуни, който разлепва листовки и получава за това присъда 10 години. Но Гершуни, съавторът на „Архипелага“, излиза жив от лагерите, а Троцки загива. Онази организация си има своите мерки и теглилки и свой наказателен кодекс.
Лично аз няма в какво да се самообвинявам. Партията ДемСъюз не прие парите, които в началото на „нулевите“ години ни предлагаше Березовски. А аз лично не ги приех дори, когато ми се предлагаха за лечение. Също така и Серьожа Юшенков не прие предложената му разкошна лимузина.
Но когато стана дума за екстрадиране на Березовски от Лондон, ние стояхме един до друг на протестно бдение пред британското посолство с искане да не го предават на Москва. И нека не се забравя: дисковете за взривовете на жилищните сгради, хилядите дискове, които тогава донесохме заедно с Юшенков и Юлий Рибаков от Лондон в Москва, бяха заснети с парите на Борис Абрамович.
За неговата смърт никой няма да понесе отговорност и даже след хипотетичната демократична революция едва ли ще е възможно по съдебен ред да се докаже каквото и да е.
Ето защо нека Евгений Чичваркин или Алик Голдфарб, или някой друг от нашите емигранти в Лондон да бъде така добър, да прежали няколко паунда и да положи от мое име поне едно цветенце на гроба на Березовски.
© Превод: Милен Радев
