Има две “школи” за възприемането, реагирането и осмислянето на потискащи и емоционално всеобсебващи актуални събития.
Едната, наложена от самия живот, е да се потопиш в тях, да ги преживяваш страстно, да се ангажираш, да се съсипваш и гориш.
Другата е да се оттеглиш, образно казано, на няколко ръце разстояние, да мериш и съпоставяш с познато, чуто прочетено и да се стараеш да филтрираш мътното вещество на всекидневието.
Признавам, че втората “школа” е несравнимо по-лесна и навярно единствено възможната, когато се намираш далеко от окото на урагана и си физически обграден от среда със съвсем други дертове и всекидневни дразнители.
Но може би пък точно това ми дава възможността и правото да припомням и да привличам вниманието и към неща извън “злобата на деня”. Да събуждам (и у себе си преди всичко!) усещането за връзката с други, отминали хора и епохи, да се опитвам да прилагам аршини от съвсем друго естество.
Тук преди време бях разказал и цитирал под формата на аудиофайл за Надежда Манделщам и едно нейно откровение.
Струва ми се, че следната песен на Александър Галич (записана 1975 в изгнание в Норвегия) е хем органично продължение от една сродна душа на Надежда Яковлевна, хем пряк вик на душата на един покойник към нас, днес вълнуващите се и тревожещите се. Отправен от другия бряг.
За пръв път се хващам да “превеждам” стихове от руски. Правя го заради младите хора, които ще се затруднят с възприемането тънкостите на този велик език. Както обикновено напомням, че в превода не е вложена и трошица лирическа амбиция или каквито и да са претенции от друг род.
..
| Поезда
Памяти С.М.Михоелса Не гневом, ни порицанием Не рвемся ни в бой, ни в поиск – А мы балагурим, а мы куролесим, Такой у нас нрав спокойный, Оплачен страховки полис, Мы пол отциклюем, мы шторки повесим, От скорости века в сонности И только порой под серцем А как наши судьбы – как будто похожи – |
Влакове
В памет на С.М.Михоелс Без гняв и без упреци Не се хвърляме нито в бой, нито поемаме рискове – А ние се бъзикаме, ние се гощаваме Такъв ни е нравът – спокоен, Застрахователната полица е платена, Ще изциклим паркета, завески ще спретнем, Унесени от скоростта на времето И само понякога под сърцето А колко си приличат съдбите ни някак – |
